Здравейте, момичета!
Чери, ще взема повод от последните ти думи за децата, които мислят за гримове и маникюри, както и от думите на Елисчето за силиконовите джуки. Та това са само едни лъскави опаковки! Съдържанието е посредствено и пошло, а понякога направо липсва. Колкото и да е повърхностно сравнението, те са като вафлите - различават се само по опаковката и затова толкова много държат на нея. Ако опитате със затворени очи парче домашен сладкиш, веднага ще познаете и сладкиша, и майстора. Тортата на мама, кексът на баба, кифличките на леля... Но ако опитате със затворени очи една вафла, няма да можете да кажете дали е "Троя", "Споко" или "Чайка", сигурна съм. Еднакви изкуствени съставки, еднакъв празен вкус.
Като леко шеговит контрапункт на горното - Ани ми избра сенки за очи, представете си! Тя се интересува от грим, колкото и да е странно, защото аз на практика нямам гримове (по-точно имам една "палитра" от четири нюанса сенки, купувана някъде преди 9-10 години, с изтекъл срок, но неизхарчени, които ползвам веднъж годишно на абсолвентските балове). Тя обаче, макар да няма никакви неща за гримиране и нищо да не слага, гледа с интерес клипчета в YouTube и има вече свой поглед как се съчетават цветове и кои зони на лицето се изсветляват и кои - потъмняват. Според мен интересът ѝ е по-скоро художествен, защото от тези клипове у нея не се поражда желание да СИ сложи грим, а да МИ сложи грим.
Така или иначе, наскоро се случи да стоим в чакалнята на личната лекарка и там ѝ попадна каталог на AVON, от който тя ми избра палитра сенки с черити нюанса. Каза, че според нея това са моите цветове и дори обясни кой от тях тя би избрала за вътрешния ъгъл на клепача и кой - за външния, за да се прелеят цветовете. Е, тук вече ме впечатли! Както и да е, аз реших да ѝ дам възможност да опита, а и да си намеря оправдание да изхвърля старите сенки, затова се обадих на една приятелка, която е дистрибутор на AVON от години и си поръчах сенките, избрани от Ани. Още не съм ги взела, но ми е интересно какво ще направи Ани.
Колкото до спорта, за съжаление и треньорите са прави, и ти, Чери. Просто всеки е прав от различна гледна точка - за да се развива Бела в художествената гимнастика и да има постижения, независимо от класовете и класациите, начинът е този - безкрайни часове в залата; за да се развива Бела като щастливо и жизнерадостно дете, трябва да има време за разходка в гора, за хубава книга, за бъбрене с мама или с приятели, дори и за сън, ако щете.
Не зная къде е балансът. Аз самата съм заела голяма част от денонощието с какво ли не - италиански, фотография, ветроходство... Освен това Ани, дори без да се занимава с художествена гимнастика, е много натоварена и мисля, че това е прекалено. Става в 6 ч., учи по 7 часа всеки ден в училище, това е от 7:30 ч. до 13:20 ч., прибира се с тролея до към 14 ч. и обядва, почива най-много до 15 ч. и започва да учи. Понякога вечер учи до 20-21 ч., а сега след две седмици отсъствие заради боледуване, за да навакса с уроците, които аз трябва да ѝ обясня и после да напише всичко пропуснато, почти всеки ден стоим с учебниците до 22-22:30 ч. А на сутринта - отново в 6 ч. В дните, в които има урок по пиано, след училище хапва нещо на крак и отива направо там, свършва в 15 ч. и всичко се измества с час и половина по-късно. В събота и неделя ходи на танци, които са само по един час, но все пак... А кога да свири? Тя има нужда от пианото и то не само за да се упражнява и напредва, а най-вече за радост и почивка. Тя се разтушава с него, доставя си удоволствие, успокоява и излива навън емоциите...
Елисче, това с градинката е толкова хубаво! Почти нищо друго не носи толкова удовлетворение и радост, както заниманието с градина. Дори и занимаването с цветята на балкона, ако няма друга възможност. Има някаква особена жизнеутвърждаваща сила в това. А когато е заедно с дете, вече е безценно. Пожелавам ти много приятни и слънчеви моменти в тази градинка и много разцъфтяла радост!
Впрочем аз имам някакъв напредък и в италианския, и във фотографията и, колкото и да е странно за зимата, във ветроходството:
Преди три дена си взех изпита по италиански за ниво А2 с 94% и от тази събота ще започна В1.
Минах си трите фотографски упражнения по портрет - класическо осветление, нисък ключ (тъмни снимки на черен фон със странично-задно осветление) и висок ключ (бял фон, предно осветление, светли снимки). Резултатите са
тук.
Вчера ми се обадиха от ветроходната академия "Кор Кароли" с покана да участвам във ветроходен форум като... лектор. Идеята е да представя накратко лични впечатления от ветроходния курс. Уловката е, че форумът е в два дни - на 24 март във Варна и на 31 март в София. За Варна веднага приех, а за София - на 70%.
Работата е там, че Ани се класира на втори кръг на едно национално състезание за литературно-философско есе на тема, взета от "Малкият принц" на Екзюпери. Състезанието се организира от едно училище в с. Селановци, общ. Оряхово (предполагам като част от някакъв проект за популяризиране на региона) и вторият кръг е точно на 31 март.
Та, накратко, аз ще трябва да закарам Ани до с. Селановци на 30 март вечерта, ще спим там (осигурили са ни настаняване) и на 31 до обяд тя ще философства, т.е. ще пише философско есе. От "Кор Кароли" ми предложиха да ми запазят време в следобедния блок, т.е. бих могла да се кача на колата и да отида до НСА, което са... към 200 км. Не зная дали ще го направя, но защо пък не? Това ни отклонява от първоначалната идея след с. Селановци да идем до Белоградчик и Видин и да видим леля ми, защото... Ани е вече почти на 12 години, а леля ми никога не я е виждала наживо. НО не ни спира, само ни отклонява. Все пак детето ще е във ваканция, а аз ще имам часове чак в четвъртъка, на 4 април.
Както писах в по-преден пост - изникват ми непредвидени пътувания. Честно казано, единственото, което ме спира, е паричният въпрос, но... ще се справя. Мисля да отида и в София, и да видим Белоградчик, и да заведа детето при леля си. Добър план, а?
А разходи болллл
- вълнуващо е. Другата седмица имат патронен празник на училището и тя подготвя танц за програмата..... Аз ѝ бях казала да не се тормози и с това, защото времето ѝ е много кът......, но зам. директорката я помолила..... и тя не може да откаже. Сглобих ѝ музика в началото на седмицата, почнахме да го работим - да мислим хореографията... Признавам, че ми е много интересно, но е и много времеемко....
