lindorina написа:Да, Вихърче - това е задължително, или по други начин да го кажа - изобщо не е препоръчително да се взема причастие без изповед, според каноните на църквата, макар че някои хора го правят.
А защо го правят, в смисъл как им се дава причастие, не ги ли питат дали са се изповядали?

Нещо ми е мътно...
Аз съм кръстена, но още не съм се изповядвала, нито съм вземала причастие. Кръщението ми беше преди 2 години и половина. Време, в което съм допускала достатъчно грешки, които да изповядам. Защото малко след кръщенето отидох да се изповядам, ама отчето ме върна, като ми каза, че още не съм натрупала грехове. :lol: И така... Доскоро пък бях в такава депресия, че за изповед и дума изобщо не можеше да става дума (не можех да се концентрирам, забравях, трудно се изразявах и т.н. "екстри")... обаче ето, че съм по-добре и отново взех да се замислям за изповед и причастие, още повече, че кръстницата ми настоятелно ме помоли да ги направя вече... за постене не се чувствам готова нито психически, нито физически, предвид, че последните месеци наистина бях зле, нямах апетит и се хранех насила... сега апетитът ми се върна и ям с удоволствие... кръстницата ме посъветва да не насилвам тялото и душата си, а да се консултирам със свещеника, на който се доверявам и той да прецени дали и колко време да постя. Линди, благодаря ти за всичко и бих ти била признателна за отговор, който да ми даде насока и светлина!
