по нежност. Нито по любов такава.
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
Но с мен да си, така си заслужава.
Познавам всяка гънка, всеки стон,
присъщи за красивото ти тяло –
то всяка нощ за мене е подслон,
накуп страстта и ласките събрало.
Тъй както аз умея да съм мил,
не могат другите мъже. Не могат.
За себе си от всички съм те скрил.
За себе си те пазя в тайна строга.
Обичам те. Обичаш ме. Това
за нас е предостатъчно. Така е.
С теб двамата сме слънце и трева,
и топъл дъжд, и вятър сме безкраен.
Такива сме. За другите мъже
е чужда тази вечна симбиоза…
Небръснат съм. Изглеждам неглиже.
И влюбен до полуда. Като в проза.
Dobromir Banev