forum.metsababa.net

Все повече ти се възхищавам, Зоринка! Определено схемата на захранване след 10-те дни гладуване ме отказа да се захващам с това, поне за сега. За да го измина целия този път, ми е нужна страхотна мотивация, която бих получила единствено, ако това е метода на лечение на придобито заболяване. Слава Богу, за сега нямам никакви оплаквания.

Пожелавам ти успешно и леко захранване, защото то ми се вижда в пъти по-трудно от гладуването!

Зори, поздравления
Сигурна съм, че ще се справиш докрай

Е, понеже толкова много вярвахте в мен, затова се окъках и се изложих като най-мизерната кифладжийка Не издържах до края. Провалих се. Съжалявам, че ви разочаровах. Просто не ми издържаха нервите. Няма да описвам колко стократно по-гадно се почувствах от гадостта на самото захранване. Но и надделях това чувство вече. Няма смисъл от самообвинения, критики, заричания...каквото станало-станало. Не мога да променя нещата. Наистина направих каквото можах. Дотам ми стигнаха силите.
И така цялостен отчет за гладуването:

14 дена стриктно( доколкото може да се нарече така моята схема,пригодена за моето ежедневие) гладуване без никакви забежки. Абсолютно никакви! (Дори не съм опитвала ястията,които съм готвила за семейството- може и някой буламач да съм им сътворявала от време на време, ама никой не се е оплакал).

8 дена захранване-първите 5 стрикни, последвалите 3 не чак толкова и на деветия ден тотално омазване!

Резултати:

-Тегло не съм мерила, но осезаемо оширяване на дрехите.
-засилен имунитет- 1 ден се опита да ме хване хрема сутринта, но нямах нищо под ръка и така постепенно до вечерта нещата се оправиха от самосебе си. В момента децата са болни, баща им се "опитва" да се разболее, само аз се държа.
-домакинската екзема е доста по-добре, надявам се тази зима да нямам проблеми, но за всеки случай, за да задържа резултата смятам да започна и хомеопатичната схема,която дава Док.
-алергията от месо не се е появявала след гладуването макар че един път ядох месо-не че толкова ми се ядеше, а просто от любопитство.
-кожата на лицето все още е избистрена
-на хормоните незнам дали изобщо е в състояние нещо да им повлияе, но ще видим-може пък и да ми се случи чудото.
-черния дроб ми е добре засега, очаквах някакво раздвижване, болки, но явно проблемите са дълбоко заспали към този момент. Не смея да се ровя много там, за да не ги събудя, че после става страшно. Затова засега не мога да събера кураж за чернодробното пречистване.

Ами това е. Благодаря отново на всички за подкрепата, съветите и напътствията. Надявам се следващият път (вероятно на пролет) да се представя по-добре. И съжалявам, че ви разочаровах.

Зори, браво!
Поздравления!
Смятам, че си се справила.
Имам само една забележка: моля те, премахни думата "разочаровах ви".
Няма такова нещо.
Бих разбрала, ако си разочаровала себе си и това би станало само, ако си имала някакви конкретни очаквания. Така е било, нали
Не, че ме питаш ама да ти кажа
Още веднъж поздравления!

Даа, аз също не се чувствам разочарована Зори, напротив, ръкопляскам ти силно

Смятам, че си се справила перфектно. Захранването след житния режим, макар и безкрайно по-леко от твоето, направо ме побърква. И редовно си се дъня /Имам предвид, че си правя от време на време 1-,2-, или 3-дневни житения и няма никакъв проблем, но почне ли захранването.....леле мале /

Зори, изобщо не си се провалила според мен.
Поздравявам те и те прегръщам ... ти си уникален човек!

tita написа:Зори, изобщо не си се провалила според мен.
Поздравявам те и те прегръщам ... ти си уникален човек!

Абсолютно се присъединявам към Титка! Та какво толкова е станало?!? Да си видяла някой друг да пише, че е постигнал и 1/14-а от това, което ти направи?! Аз даже не допускам мисълта за лечебно гладуване, камо ли да го направя!!! Не виждам никъде провала! Ако ще се сравняваш с хората, отишли в клиники и имащи цялото време на света само за себе си, здравето си и проблемите си, то ти си на светлинни години пред тях! Защото нищо в ежедневието ти не се промени и вместо да мислиш за себе си, направи това гладуване като фон на всчиките ти други задължения! И пак издържа, влиза тук, писа ни, прави ни съпричастни - остави един дневник, който с уникалността си ще бъде адски полезен на всеки друг, тръгнал по пътя ти! Много често Момчил ми казва, че не се дооценявам! И понеже те виждам теб в тази ситуация, сега ще ти кажа - Зори, не се оценяваш правилно! И даже се подценяваш, а погледнато отстрани за теб могат да съществуват само аплодисменти .

Мърмори написа:Ами това е.

"Това" е "ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА"

Поздравления Зори !

и както казва Чери....възхищавам ти се

cchery написа:Да си видяла някой друг да пише, че е постигнал и 1/14-а от това, което ти направи?! Аз даже не допускам мисълта за лечебно гладуване, камо ли да го направя!!!

Момичета, много ви благодаря за добрите думи! Някак си аз не го приемам за кой знае какво геройство, може би защото нито за миг не съм го почувствала като нещо различно от нормалното ми ежедневие ( при захранването беше съвсем друго).Просто си казах, че това ще ми е храната и толкова.Когато приемеш тази мисъл в главата мозъкът изпраща съответните сигнали на тялото и то се съобразява с тях и не иска нищо друго освен това, което е позволено.Това е цялата хватка. Искаш нещо силно и го правиш. Не съм направила нищо необикновено освен това (може би), че се вслушах в гласа на тялото. А то крещеше, че иска почивка, и то голяма почивка.Можех да продължавам да се правя, че не го чувам, но знаех, че така нещата няма как да се оправят. Истината е, че всичко става тогава когато сме готови да направим нещо. Когато сме готови да го приемем в главата си. Защото именно там е най-голямата бариера. Едва ли преди година бих се решила на нещо подобно. И не че тогава съм била в блестящо здраве. Незнам- поисках го изведнъж и то с такава сила, толкова неудържимо, че бях сигурна, че няма да има нещо,което да ме спре. Сякаш правех първия си детокс- с цялата стриктност и мотивация, които са нужни.
Още веднъж-БЛАГОДАРЯ!

Мърмори написа:Просто си казах, че това ще ми е храната и толкова.Когато приемеш тази мисъл в главата мозъкът изпраща съответните сигнали на тялото и то се съобразява с тях и не иска нищо друго освен това, което е позволено.Това е цялата хватка. Искаш нещо силно и го правиш.