МЯСТО за сладки разговори през 2020

[Kleo]

Нели, да изкоментирам с картинка това, което ми беше писала преди около 2 седмици време вече:

... Деси, Ани е права, че е жалко това, че точно човек като теб, който има желание да преподава и влага сърце и душа в това, няма да го прави. Мисля си, че може би точно в това се крие отговорът на въпроса защо стана така - ти си различна от повечето учители и в този смисъл може би… не се вписваш. Не се шегувам! Един сърцат учител може да е трън в очите на останалите, защоот учениците, а и самите учители, неизбежно правят сравнение. При всички положения, в края на краищата нещата някак ще се подредят по най-добрия начин, сигурна съм в това. ...

Благодаря ти, благодаря ти много!

Засега се чувствам наистина добре, много по-добре, отколкото предполагах всъщност.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Днес си взех болничния до края на октомври, занесох го в университета и се обадих по телефона на шефа си, за да му кажа докога ще отсъствам. И тук той ме изуми! Каза ми, че състоянието ми е лошо, животозастрашаващо, че с тези болнични само отлагам решаването на проблема, че трябва да се заема с него и т.н. Стоях на телефона и не можех да разбера за какво става дума! Повтори думата "животозастрашаващо" няколко пъти, каза, че много чел напоследък за "моето състояние" и можело да се влоша внезапно, че хората в моето положение стигали често до самоубийство... Направо се втрещих! Какво според него ми има?!?! Казах му, че съм добре и че се оправям, а той ми каза, че точно това било коварното, че в моето състояние хората не осъзнават какво им е... Е, не! Единственото, което ми хрумва е, че бившият ми съпруг, който му е приятел, му е наговорил куп глупости, вероятно вярвайки си. Но може и да не е така, де. Добре, че съм спокойна вече, защото преди две-три седмици от тези думи щях да се поболея!

Говорих с невролога и той каза, че трябва да му фрасна един за тези приказки и че това са пълни глупости. Аз самата зная това, но се чудя какви ли интриги върти Христоско. Родителски права ли му се въртят в главата, друго ли... Просто се чудя.

[Нели]

Пак съм аз.
Говорих по телефона с един приятел, с Вили и с една колежка. Мисля, че Христоско няма нищо общо с това, което ми каза шефът ми. Според Вили Христоско мисли, че се глезя, че едва ли не симулирам, за да не ходя на работа. Шефът ми пък самият е много напрегнат и преуморен напоследък. Излиза, че и двамата пренасят собствените си неща в представите си какво се случва с мен. Христоско най-редовно си взема болнични само, за да ходи в Германия при гаджето си, а шефът ми е на прага на срив от пренапрежение и преумора.

[cchery]

Добро утро, момичета.

Днес ми се прииска толкова силно да пиша... и то в този момент. Има нещо магично в тази утрин. Със сигурност е свързано с необичайно топлото време. Но честно казано - намирам се в такова състояние на емоциите, че не искам рационално обяснение.

Седнала съм на терасата, по къс ръкав и боси крака, пия си кафето, а преди 10-ина минутки (като го четете минутките ще са поне двойно повече) изпратих Бела на училище - винаги ѝ махам от терасата и я гледам докато отмине и се скрие от погледа; гледам събуждането на небето, което е нищо повече от смяна нюансите на синьото на всяка минута, потъвам в меката ранносутришна светлина от тук-таме блесналите прозорци на околните блокове и се усещам да мисля, че най-сетне харесах утрото в големия град.

Целият парк долу е потънал в дълбока и примамлива сянка. Чувам лая на кучетата, които се разхождат там в момента. Видях и един бегач.... Днес не ми е ден за бягане, но много се чудя дали да не хвана импулса на момента и просто да метна един клин и тениска и да сляза да потичам. Не обичайните си километри или нещо друго. Всъщност - просто да потичам в чест на този толкова хубав момент в ранното утро на 6 октомври?!

Хайде, ще го помисля и със следващото влизане тук ще ви пиша какво съм направила.
Толкова ми е хубаво днес - още от сутринта.

[Нели]

Ани, запази това усещане през целия ден!

[Kleo]

Нели, Ани, топли прегръдки и на двете ви!
Аз съм на работа. Чета, пиша, действам...
Черко, тази сутрин рано-рано, написах любовно стихче на Хри.
Внезапен и силен импулс за писане.
Нели, оффф, добре, че Христоско не е замесен в случая, че ...

[cchery]

Момичета, така и не дойде ред по-рано днес да пиша . Супер необичаен ден имах днес, но сега съм от тела и ме мога да се разпростра. Само да кажа, че все пак последвах импулса си рано сутринта и излязох да тичам. И това беше най-хубавото днес . Не че е имало нещо лошо, се.

Лека нощ ви желая и утре повече ще пиша.

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен!
Ани,при нас някоко дни е над 30 градуса,да си призная,че предната вечер бяхме на климати,на студено.Буквално нямаше въздух за дишане.Днес е поредният топъл и слънчев де,и макар да знам,че не е нормално,аз се радвам с цялото си сърце на хубавото време
Вкъщи ремонта продължава с пълна сила и баш не му се вижда края,макар,че майстора обеща в събота да реди ламината и да приключи.А на мен ми става все по подтиснато.Мразя ремонтите,мразя бъркотията,мразя всичко,свързано с тази дейност и крайно много ме изнервя
Нели,хубаво е,че Христоско в крайна сметка няма пръст в разговора с шефа.Просто защото мен лично това би ме наранило много.
И в този ред на мисли-не помня дали ви бях разкавала,че преди повече от месец се скарах с наши много добри приятели,с които излзиахме често,децата са ни в обща компания.Случката беше,че точно когато бях болничен,те правеха ремонт на банята.Ама ремонт,който сигурно беше 3 седмици.През цялото време се режеха плочки на поразия..Те от своя страна отидоха на море по това време,и само бабата беше тук,която е работеща все още,т.е и нея я няма по цял ден.Та...един ден ми писна от непрестанното цвилене на машините и то не кога да е,а от 14 до 16 часа,точно от към страните на спалните ни.Ивайла тъкмо беше задрямала и като изцвили това,направо детето подскочи в леглото.Ох,майкооооо,само това ми трябваше.Взех телефона и звъннах на бабата и я помолих най_отчтиво да спрат,поне до 4,при което тя само ми каза ще видиш ти и ми тракна тела....От тогава никой от тяхното семейство не ме поздравява,в компанията на Анджи,девойката(дъщерята)се държи ужасно и съответно моето дете не се чувства добре.Да не говорим,че въпросната сополана хич никой не я вика,а тя сама се натриса като види че са излезли.Отделно от това,всички членове на вип семейството,с което всички трябва да се съобразяваме,говори на всички комшии против мен и как съм се била карала с тях (което грам не е вярно)и как съм им нарушила тяхното спокойствие,щот нямали баня .Не ми пречи,че не ми говорят,честно акзано се радвам,че такива хора съм отстранила по една или друга причина,такиВИ приятели неЩЪ.Но цялата тази селска история и девойката и бабата.....вече ми идва в повече и ме натовара доста.Малко ми остава да се скарам наистина с тях....

[Нели]

Ели, това със съседите е много неприятно, защото срещите между вас и тези на децата няма как да бъдат избегнати.
Все си мисля, дали вместо да се карат, хората не биха могли да поговорят човешки. Те искат баня, ти искаш спокойствие в часовете между 14 и 16 ч. - все нормални човешки желания, нищо специално и извънредно.
Какво има става напоследък на всички, че не можем да се разберем за толкова елементарни неща?! Как тогава да градим и създаваме нещо заедно с другите, щом не можем да постигнем съгласие за нещо такова?!

[ellis_stoyanova]

Нелка,хората станаха алчни.И не говоря само за пари,алчни за егоизъм.Няма толеранс,някой наскоро да ви е дал път с колата,някой да ви е помогнал с покупки,които не можете да носите,някой да се е съобразил,че с закон дори времето от 2 до 4 е за почивка...не....

[ellis_stoyanova]

Не мога да повярвам,същия комшия,с когото се скарах,в момента прави нещо по апартамента над нас и пробива яко....само си погледнете часа....е,на това му се вика нагъл тип