ехо 2 и още нещо

[Mrav4o]

Здравейте момичета,
Вер ми предложи упражнения от йога.Гледайки страницата,на мен ми направи впечатление следната мисъл:

Вслушвайте се в болките
на другите, помислете как
да помогнете на другия.
Всички заедно сме едно
семейство. В мислите си
пожелавайте доброто на
всеки. За добро минало,
за добро настояще, за
добро бъдеще. Доброто
бъдеще трябва да дойде
и да остане.

На мен ми се струва,че всички тук се ръководим от тази идея и е чудесно тя да бъде наше мото.Според мен само ако повече хора започнат да мислят по този начин,наистина нещата ще се оправят.

Така е,а аз мисля, че и като се молим с вяра, дали в къщи, в църква, със свещ или без, като се помолим за познати и непознати ще помогнем на много хора.
Лично за себе си съм усетила, че когато се моля за себе си и сем-то си, хваща мн бавно, а когато се помоли др. за нас, с вяра, има бърз положителен ефект.
Или например, мсрт мес. като бяхме с малки първо 13 дни, после още 5, от началото се молих да ни изпишат бързо, молех се за всички деца които бяха при нас, и всички деца, с които имах някаква връзка, контакт, ги изписаха преди нас.
Като влязохме втория път или малко по-рано, осъзнах, че не трябва да се моля да ни изпишат, а да оздравее, и когато Бог е казал да излезем.
Е не беше напълно здрав, даже май нямаше никакво подобрение, коренно, но отидохме при др докторка, от коато останахме доволни.

Като пиша това, ми идва въпрос, който явно и вие ще ми зададете: имам докторка, а пиша че няма на кого да се опра,
да ама тя е частна, а с две деца знаете как е, а нямаме излишни доходи само за частни прегледи.
нея си я пазя за по нататък, но дано и без нея се справяме.

[Ver]

Мравчо, поста ти ме кара да споделя нещо, в което горещо вярвам:
Моля се само и единствено за себе си, защото не ми е дадено да знам, какво му е нужно на другия. Той може да е болен, но болестта да е неговия път, защото това да е урока който трябва да вземе в настоящия си живот. Може и друго да е, но аз просто не знам. Молейки се за други се намесваме в тяхната съдба. На малко хора им е дадено да знаят за другите и на техните плещи лежи огромна отговорност. Ние сме много малки,за да носим такава отговорност.
Надявам се, това да не прозвучи като наставление, защото не е такова
Еми, радвам се че си прочела и други неща от страничката на Дев Мурти Има какво да се научи там. Дано ти помогнат упражненията

[Mrav4o]

А Вер, нищо подобно, даваш възможност да се разисква, а аз когато имам време обичам да филосоствам

[Ver]

Мравчо, това не е философия, това е практика и е толкова реално,колкото клавиатурата под ръцете ти.

[Mrav4o]

За молитвата, права си, че така може би се намесваме в живота на другия.
Но да речем, болно ти е дето или родител, няма ли да се помолиш за тях?
Няма ли да искаш да е по-леко, ако не може да оздравее веднага или да се прехвърли на теб?
КАто мислиш за другите и им пожелаваш да оздравеят или нещо друго, не се ли намесваш в тяхната съдба?
Не искам да звучи обидни илли нещо друго, но мисля че даде старт за много хубава тема, която да бъде разисквана.
Много пъти съм се молила, както за себе си така и за другите, като искам оздравяване или прав път да поемат, но вече съм се спряла и се моля, това което Бог е рекъл, да стане.
Например баща ми има или поне още не се знае официално, цироза на черния дроб. Преди години, още нямаше, съм плакала да спре да пие, на него, молила съм се и на него и сама като съм била,
но осъзнах и се пречупих, че той сам си е избрал пътя.
Пробвах да го променя, не стана, повече няма да му плача или да го моля, но като страда и аз ще страдам.
Молих се на Бог и сега пак, може да не го промени, но ако мога аз да помогна защо да не го направя?
Бог, си му е далл право да избира, давал му е и възможности, но той сам си избира.
Негови набори, а др хора, са починали от цигари, алкохол и т.н., а той дълги години му е нямало нищо.
Бог му прати болест и може да се излекува, но всичко е в неговите ръце вече, само че ако се осъзнае според мен вече ще е късно.

Но нещо важно, ммолитвата е много хубаво нещо, тя пречиства душите ни, сърцата ни, освобождава ни...
Това е моето мнение.

[Mrav4o]

Мравчо, това не е философия, това е практика и е толкова реално,колкото клавиатурата под ръцете ти.

И следващия ми пост е от практика, от моя личен живот и от няколко близки

[Сиренце]

За мен молитвата е нещо толкова лично и съкровено, че усещам почти като богохулство спора за това как трябва да се прави. Тя е начин да постигнеш мир със себе си и със света и нека всеки избере своя начин!

[Сиренце]

Опааа, Сиренце я бързо казвай къде е правена тази снимка?

Боби, снимката е правена на скалите на Тюленово. Това лято ходихме на почивка до фара на Шабла и пообиколихме околностите. Все още има необитаеми плажове и селища без магазини и ресторанти!!! За съжаление много малко такива места останаха по българското черноморие. В Балкана още ги има и аз за мой късмет живея в едно от тях.
Това ме подсеща за въпроса на Чери. Тази история със село Бумалча ми изглежда малко странна. Аз съм прагматичен човек и трудно се впечатлявам от мистики и загадъчност. Трявна е далеч от нас и не съм го чувала, но не само в Стара планина, но и в Родопите и особено в Странджа има страшно много изоставени села. Само за последните 10 години от картата на България са заличени 104 села!
Миналата зима ходихме в едно смолянско село Буката, където живеят около петдесетина души. Интересното е, че както си пътуваш и изведнъж попадаш в 19 век. Къщите, хората, улиците - все едно си във филм. Улиците са толкова тесни, че се наложи да прибера колата в гаража на домакина ни, за да може друга кола да мине!

Аз не пиша, не пиша, ама като се отплесна..... Обожавам да пътувам и да откривам уникални местенца, така че ако знаете за такива, давайте ги насам! Ще ги пообиколим.

[Ver]

Спор?! Хората виждат спорове навсякъде ..... Богохулство?! Още по-малко.
Аз, предполагам и Мравчо, просто си казваме как виждаме някои неща. Защо пък не?!

[Ver]

Но нещо важно, ммолитвата е много хубаво нещо, тя пречиства душите ни, сърцата ни, освобождава ни...
Това е моето мнение.

А с това съм 100% съгласна

[DeerE]

ВЕР, МРАВЧО