Бъни написа:
А за да кажа все пак и нещо хубаво, то ще споделя, че определено в много неща има напредък... По-специално в София. Два пъти ни се наложи да посещаваме 3-та Градска и от краткия ни престой в столицата останах с впечатлението, че нещата се развиват и то с доста бързи темпове.
Бъни, впечатленията ти се покриват и с моето мнение. И всъщност с мнението на доста приятели и познати около мен. Да, София се променя с бързи темпове и определено е за по-добро. Не броя презастрояването... не ми се и говори за него. Но пък иначе като инфраструктура, като градинки, като център... да, придобива вид, който на мен ми е страшно приятен.
Бъни написа: За жалост България не е само София и силно се надявам скоро и в останалата част от страната да започне да се забелязва напредък. Но пак казвам, зависи от хората (поне според мен). Софиянци са различни, те винаги имат позиция и винаги искат още. А хората в провинцията и по-специално хората в малките селца ( не искам да засегна никого), са се пуснали по течението и живеят ден за ден, без дългосрочни планове и амбиций. Единствената им мисъл е как да оцелеят...
По този повод преди известно време винаги съм обвинявала софиянци и телевизията, която дава и излъчва събития само оттук..... но истината има и друго лице и ти си го написала много точно: опира до мотивация и амбиции. Гледам и моята собствена майка - тя също счита, че нищо не може да промени и нищо не зависи от нея. Когато обаче си личност и не мислиш по този начин, то почваш да търсиш съмишленици. Иначе на всяка крачка чуваш "... в тази скапана държава нищо не става". И така в един момент се озоваваш в София. Човек по човек. Семейство по семейство. И когато отидеш да изразиш позицията си, ти става драго, че с теб има още 500-1000-10000 човека.... Докато в твоя град "бедните" ти приятели и познати са се набутали по кафенетата в центъра, търсят сенките на дърветата и дават "последните" си стотинки за безсмислени кафета, коли и запотени бири... и тръбят на всяка крачка, че нищо не става и не се случва в "тази скапана държава".... Повечето от хората, които съм срещала по митинги и протести не са кореняк софиянци. А са такива като мен - пришълци. Самите софиянци избират доста внимателно какво да подкрепят, но те са в силната позиция да знаят, че във всеки един момент могат да изразят позицията си и че ще намерят подкрепа.
Бъни написа:И така, малко разочаровани от плажуването си тръгнахме от китното морско градче и се прибрахме благополучно вкъщи. Сега ни остава да се надяваме, че времето ще е хубаво и някоя събота ще отпътуваме към Валенсия за два дни, за да се насладим истински и на пясъка и на морето...
Пожелавам и на вас, и на нас хубаво време малко по-натам. Защото и ние планираме и организираме второ море през септември. Пак в Гърция. А дано не ни мине котка път.
А на децата не им ли става странно като получават толкова много подаръци и внимание?!
Предполагам, че в Испания не са точно такива разбиранията както на тукашните баби и дядовци
.
Фют, и тук да ти пожелая една вълнуваща и незабравима седмица в Парма!
Обаче не си ни написала как се стигна до това ходене в Италия
. И пак да те похваля за ентусиазма, който проявяваш, когато стане въпрос за ремонти и ремонтни дейности. Никога, ама никога няма да забравя, как се оправи с кухненския шкаф с мивката.... то не беше наводнение, нов шкаф, който не пасваше - та ряза, мери, гласи..... Ти си си един прекрасен организатор и се надявам в работата ти да са го разбрали много добре.
Какво да ви кажа за нас?! Живи и здрави сме. И аз като
Бъни мога да кажа смело, че ми писна да стягам багажерии... почна се от юни с багажа за рафтинга, после изпратихме децата в Пловдив и трябваше за тях багаж да се гласи, после за морето..
, след това за ходенето до майка, следват лагера на Коки на Добринище и втората седмица в Пловдив на Бела и завърших с отличие като за Черни Вит изпозабравих доста неща
..... Не се оплаквам, разбира се! Защото всичко написано по-горе означава, че..... не сме скучали и за секунда тези месеци. И честно казано - аз така разбирам ваканцията! Надявам се след години децата да си спомнят с усмивка и много приятни емоции всичко това.... и не искам да свършваааааааа
- искам да са си все така непораснали - поне още 10 години.
Та такива неща. Тази събота и неделя сме си тук. Макар и за двата дена да имам запланувани неща.
Но поне ще изпълня желанието на Коки и няма да пътуваме
... милият - пътят от Добринище до Пловдив през Родопите от миналия петък адски много му дотегна. И го разбирам де.....
Това е засега от информационна агенция "Черини" :lol: .... Вие как се справяте?
Все пак е лято ,знам ,че това не е оправдание 
Аз съм добре , бяхме на море през юни в хубавата Гърция . Хубава е защото си пазят морето . хем е чисто ,хем не строят като луди. Пак ще отида . Там оставам с впечатлението за спокойствие и добронамеренност. Красиви пейзажи, чиста вода и усмивки ). Сега ни предстои да заминаваме за Павел баня. Отиваме за да видим дали лековитата вода ще подейства добре на кръста на КИКИ. той се сецва и доста страда от него . Сега е добре , даже днес си направи снимка в Исул и няма нищо сериозно , което е много радостно,но ще идем уж за добро . Запазихме за 7 нощувки ,но ще останем пет за да отидем и на село за два дни та да си направим малко зимнина. След това по вълнуващото е ,че на 15 септември отиваме в ПРМА за пет дни. Тъй като ще летим от Милано решихме да останем там за две нощувки . И така се получава цяла седмица . Малко съм притеснена ,че ще оставя Юлий на свеки ,но се надявам той да не страда много за нас . Междувременно реших ,че не мога да чакам повече и е време да направим ремонт на стаята в която сме от апартамента . С тапети сме от 15 години . Аз все ги боядисвам с латекс като ме хванат лудите . Сега се уговорих с един майстор шпакловчик да дойде на 23 докато ни няма и да започне . Ще му трябват два дни ,така каза , пък ще видим . Тази седмица по лека , по- лека махнах багажа . В кашони подредих и ги качих на тавана . Полудях и махнах и тапетите )))Доста се изцапа, но изчистих и даже стаята си е пак нормална , но без тапети ,сякаш стените са нарочно състарени ).Сега в събота остава да махна тапетите зад секцията . Да опаковаме с найлон пода и секцията . И дано късмета да е с мен и майстора да е добър)))). Иначе пропуснах и двата последни детокса.Ако през септември ми съвпадне с пътуването пак ще пропусна. Жалко ,но това е . Сега спазвам хранителен режим без захар , плодове и брашно заради гъбичките дето имам и се надявам вече да даде резултат. Трябва а намеря време след цикъла да ида на гинеколок профилактично и се надявам всичко да е наред . Така я карам . А на БЪНИ искам й кажа това : макар да не съм живяла в чужбина всички които отиват на там го правят за по добро . България не е София и истината е ,че сме бедни ,завистливи и мързеливи. Жалко ! Истината боли.
