ЗДРАВ ДУХ в здраво тяло :) ... или за човешката ПСИХИКА

[Kleo]

Възможно е, но аз погрешка така съм го разтълкувала.
Извини ме, моля те. Връщам се пак да те чета.

[cchery]

Втори ден на дистанционно обучение. Бела не е ставала от стола си в детската от няколко часа. Ходи само до хладилника .... Добре, че сутринта беше на тренировка. Но вчера - вчера преди обед учи за занятията си следобед. Никъде не мръдна... Ако ѝ погледна крачкомера на часовника, ще ме удари една голяма НУЛА....

Чудя се ще оцелеят ли децата ни и какво ли ще стане с тяхната психика?! Щом на предложението ми да излезе да се поразходи из парка, който е ама съвсем точно до входа ни, отговорът е "Ама там има хора.....!"

Егати...... то да взема да си пожелая вече магарета да има в тоя парк, белким Бела излезе на разходка .

[cchery]

Тези дни в моя вестник прочетох интересен материал, който разсъждаваше върху разликата между:

"Прави каквото трябва, пък да става какво ще става."

и

"Прави каквото трябва и ще стане."

Темата засягаше непукистите, реалистите и паникьорите сред тийнейджърите. Аз обаче докато четох и открих и връзка с мен самата и то не само в ролята ми на майка на двама тийнове. Почнах да разсъждавам за тънката граница между безразличието и балансирания контрол като подход за справяне с паранои при младите хора. Особено подрастващите.

"Ползената тревожност", която се открива в първата нагласа помага за постигането на балансирано ниво на безпокойство, при което няма отказ от контрол върху дадена ситуация, а нужда от лична вътрешна убеденост, че са направени достатъчни усилия, предвидени са възможни изходи, вкл. и негативни, и оттук насетне дори и не всичко да мине по план, това няма да доведе до деградивен песимизъм.

Втората нагласа определено е доста по-менторска и е насочена съм склонните към интертност младежи (и възрастни, разбира се), които не са достатъчно старателни, но пък са склонни към изпадане в паника.

Случвало ли ви се е да знаете, че ТРЯБВА да свършите нещо, че САМО вие можете да го направите, че имате СРОК и от вашите действия и бездействия зависят други хора, и въпреки това да не се хващате да свършите тази работа. Да чувствате отговорността, глождещото чувство за неудобство, а по-късно и срам, и ...... пак да не се "задействате"..... Аз съм имала такива епизоди едни 20 години по-назад в живота си. Т.к. имах огризения от това, постепенно почнах да си налагам да бъда безкрайно отзивчива и отговорна към всички хора, които присъстват в живота ми... И струва ми се, че залитнах в другата крайност. Свръхконтрол, самобичуване, досада, умора...... и буквално излючване. Сега се боря за повторно "включване", но не го искам на цената, на която го имах.....

[cchery]

Тези дни в моя вестник прочетох интересен материал, който разсъждаваше върху разликата между:

"Прави каквото трябва, пък да става какво ще става."

и

"Прави каквото трябва и ще стане."

Темата засягаше непукистите, реалистите и паникьорите сред тийнейджърите. Аз обаче докато четох и открих и връзка с мен самата и то не само в ролята ми на майка на двама тийнове. Почнах да разсъждавам за тънката граница между безразличието и балансирания контрол като подход за справяне с паранои при младите хора. Особено при подрастващите.

"Ползената тревожност", която се открива в първата нагласа помага за постигането на балансирано ниво на безпокойство, при което няма отказ от контрол върху дадена ситуация, а нужда от лична вътрешна убеденост, че са направени достатъчни усилия, предвидени са възможни изходи, вкл. и негативни, и оттук насетне дори и не всичко да мине по план, това няма да доведе до деградивен песимизъм.

Втората нагласа определено е доста по-менторска и е насочена съм склонните към интертност младежи (и възрастни, разбира се), които не са достатъчно старателни, но пък са склонни към изпадане в паника.

Случвало ли ви се е да знаете, че ТРЯБВА да свършите нещо, че САМО вие можете да го направите, че имате СРОК и от вашите действия и бездействия зависят други хора, и въпреки това да не се хващате да свършите тази работа. Да чувствате отговорността, глождещото чувство за неудобство, а по-късно и срам, и ...... пак да не се "задействате"..... Аз съм имала такива епизоди едни 20 години по-назад в живота си. Т.к. имах угризения от това, постепенно почнах да си налагам да бъда безкрайно отзивчива и отговорна към всички хора, които присъстват в живота ми... И струва ми се, че залитнах в другата крайност. Свръхконтрол, самобичуване, досада, умора...... и буквално излючване. Сега се боря за повторно "включване", но не го искам на цената, на която го имах.....

[Kleo]

[Kleo]

[cchery]

Днес си припомних един интересен материал, който четох преди месец - за т.нар. "огледални неврони" в човешкия мозък. Къде се проявяват те?

Попадали ли сте в следната ситуация? Почвате работа и след ден-два установявате, че не харесвате шефа си или пък някой от колегите си. След още толкова време усещате "интуитивно" абсолютно същото отношение от тях към вас. И те не ви харесват. Нарочно написах думата интуитивно и я сложих в кавички. Защото всъщност изследвания доказат с емпирично, че нарочни центрове в мозъка на маймуни (първоначално), а в последствие и на хора, реагират на същите нарочни дразнения у други маймуни/хора.

Какво ще рече това? Много пъти сме чували, че "емоциите са заразни". И го доказваме на практика, когато да речем плачем на епизод от даден филм без самите да сме участници в него или в историята, която разказва. За огледалните неврони в човешкия мозък е характерно, че те не анализират и не осъзнават информацията, която получават от човека насреща. Просто я отразяват. Затова и парадоксално "интуитивно" е хем на място, хем... не съвсем.

След горните обяснения едно е ясно - може да бъдем сигурни, че ако изпитваме несимпатия към някого, няма и нужда да му го казваме или показваме с действия... Неговите огледални неврони вече ще са му го/ѝ съобщили.

По същия начин обаче можем да се настроим и да спрем негативното отношение спрямо нас..... сещате се как, нали?

[Kleo]

Не се сещам как.
В смисъл - сещам се как да го спра аз самата.
Но не и ти какво визираше, Чери.
Би ли пояснила, моля те?
Темата ми е истински важна, затова!
Благодаря ти.
Прегръдки на всички от мен!!!

[cchery]

Деска, имах предвид следното: примерно аз не харесвам колежката Стойка. Тя го знае по силата на действието на огледалните си неврони. И съвсем нормално ми отвръща по същия начин - не ме харесва. В този случай, за да променя тази взаимовръзка, аз ще се постарая да променя възприятието си към Стойка. Не е нужна кардинална промяна - мога дори просто да опитам да се изолирам и да нямам определено отношение към нея. В този случай поне няма и да излъчвам негативизъм, което от своя страна няма да я настройва срещу мен.

Ако обаче имаме преки колегиални отношения и не съм съгласна с нейна позиция или конкретни действия, със сигурност ще вляза в конкретика и ще ѝ кажа нещата в прав текст.

[Kleo]

Деска, имах предвид следното: примерно аз не харесвам колежката Стойка. Тя го знае по силата на действието на огледалните си неврони. И съвсем нормално ми отвръща по същия начин - не ме харесва. В този случай, за да променя тази взаимовръзка, аз ще се постарая да променя възприятието си към Стойка. Не е нужна кардинална промяна - мога дори просто да опитам да се изолирам и да нямам определено отношение към нея. В този случай поне няма и да излъчвам негативизъм, което от своя страна няма да я настройва срещу мен.

Ако обаче имаме преки колегиални отношения и не съм съгласна с нейна позиция или конкретни действия, със сигурност ще вляза в конкретика и ще ѝ кажа нещата в прав текст.

И двете неща реално ги правя в момента точно, спрямо една конкретна колежка!

[Kleo]

Как функционира силно чувствителният човек?



Уловка: всеки е склонен да се смята за човек със специална чувствителност. Даже е досадно пълно с хора, които се мислят за такива.

Когато за първи път попаднах на информация за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИТЕ ХОРА, бях леко подозрителна. Първо, защото мярката за чувствителност е спорна: например, за леля Пенка Аурора от „Страсти в Тоскана“ е страшно чувствителна, защото 45 серии плаче. Второ, срещала съм достатъчно индивиди, които манипулират с това „много съм чувствителен“, а всъщност изобщо не са. Така че ако сте от споменатите по-горе , МОЛЯ, НЕ ЧЕТЕТЕ тази статия. Тя е за тези, които:

*Силно се влияят от средата, в която живеят. Много по-силно от останалите.
*Силно усещат как се чувстват хората около тях и се стремят да направят нещо за възстановяване на комфорта.
*Предпочитат по-спокойна, нехаотична среда.
*Когато са били малки, са ги определяли като срамежливи.

Ако се откривате в тези определения – вероятно сте силно-чувствителен тип. Това е тип личност, въведена като официален термин ( highly sensitive person – HSP) в съвременната психология от Elain N. Aron през 1990 г. За повече информация и подробен тест вижте този линк: http://hsperson.com/. Тази жена и досега се занимава с изследване на темата за силно-чувствителните и дори успя да направи два интересни документални филма, които можете да откриете в линк-а горе.

Ще изброя още няколко черти на силно чувствителния тип, позовавайки се на нейните открития и на коментари от хора с такъв… да го наречем синдром.

Силно-чувствителните хора ( HSP):
*Често чуват за себе си „Не го взимай толкова навътре, де!“ или „ Офф, защо, по дяволите, си толкова чувствителен!“. Което е голям проблем за тях, тъй като не е възможно просто да подмениш чувствителността си.
*Възприемат света предимно чрез емоциите си и реагират силно емоционално.
*Чувстват се претоварени и лесно се изтощават.
*Изключително чувствителни са към места и събития, околна среда. По тази причина ако попаднат в агресивна среда, могат да бъдат тотално фрустрирани и объркани.
*В състояние са да се поставят на мястото на другия мигновено и без да ги молите за това ( да не се бърка с емпатия).
*Чувстват нещата по-дълбоко.
*Вземането на решения им отнема време.
*Объркани са, когато е много шумно.
*Трудно преодоляват собствените си „неправилни решения“.
*Обичат детайлите.
*Невинаги са интроверти. Могат да бъдат и екстроверти.
*Склонни са към депресия и тревожност.
*Малцинство са (според изследванията на Elain N. Aron те са около 20% от хората)
*Трудно понасят критика и е възможно непрекъснато да създават ситуации да я избягват.
*Не могат да понесат насилие.

Това са някои от основните характеристики на HSP. Но най-важното е откритието, че тяхната нервна система функционира по различен начин. Няма да приложа сложната терминология на психолозите за „процес на възприятие“. Но е доказано, че високата чувствителност на такива хора ги кара да усещат много неща по едно и също време. Това от своя страна подава сигнали на мозъка за тревожност. И за тях е от изключителна важност просто да спрат и да се успокоят. Имат нужда от малко повече време, за да обработят голямото количество информация, което приемат. Още повече, че докато приемат, го преживяват. Аз лично го разбирам и като по-висока интензивност на преживяването.

Прилича ми на „високо напрежение“ и по тази причина ми харесва повече превода „високо-чувствителен човек“. Въпреки скептицизма ми, намирането на информация по въпроса се превърне в откритие за мен, свързано с изчитане на огромно количество информация и поръчване на специализирана литература от Amazon.

Пиша този материал най-вече за онези, които ще открият в него успокоителното потвърждение „не съм луд“. За онези, които при вълнение, независимо позитивно или негативно, стават и отиват на разходка. Не се обаждат на приятел да го залеят с чувствата си. Не пишат статус във Фейсбук. Не искат да натоварват който и да било със себе си. За тези, които в момент на афект не знаят точно какво мислят, просто защото в този момент много повече ЧУВСТВАТ, отколкото мислят.

За тези, които в най-напрегнати моменти искат да се затворят в някоя дупка и просто да пуснат завесите за пет минути. И после всичко ще е наред – ще знаят какво мислят, какво чувстват и какво казват. Такава е една от главните стратегии за справяне със силната-чувствителност – време за уединение ( на български – „Иди да се събереш малко.“).

Силната-чувствителност обаче има и своите многобройни добри страни. Когато си в състояние да възприемаш повече неща, ти имаш по-широка картина за ситуацията. С други думи, можеш да видиш множество варианти за действие. Не само един. В този смисъл, си пълен с възможности. Да, става натоварено, но в крайна сметка по-добре да избираш от 5, отколкото от 2. Съвсем логично идва изводът, че такива хора са изключително креативни и носят нови идеи.

Но могат да бъдат много по-ефективни, ако самите те осъзнават механизма си на действие, който изисква определено време. Всъщност, в темата откриваме старата идея как едни хора просто са по-чувствителни от други. В това няма нищо ново. Но все пак си мисля, че Д-р Elain N. Aron внася светлина в старото разбиране за „особения“, „странния“. Затова как бихме могли да му помогнем да не се мисли за човек с проблем. А да го успокоим, че „всичко е наред“ и да му дадем време да изяви прекрасната си многоизмерна природа.

Чудя се защо никой в България не е писал за СИЛНО ЧУВСТВИТЕЛНИЯ ТИП… Не ни ли интересува? Нямаме такива ли? Или пишем само за неща, които ще донесат над 300 лайка..? На мен ми прилича на „не носете бебето си на ръце, да не го разглезите!“ – едно твърде общо възпитание. Общо като безполезната „обща култура“.

Автор: Людмила Сланева

Източник: www.jenatadnes.com