Здравейте, момичета. Как сте днес?
Нелка, мисля си за теб - беше писала, че почвайки работа, ти се е появило двойното виждане - дали все още е така? Надявам се отговорът да е не, разбира се.
Цони, съжалявам, че е трябвало да минеш през тежък ковид. Естествено - болест хубава няма. Няма и да има. Аз си позволявам да пиша, че ковид може да бъде по-лек дори и от грип. Ама не на много места. Напоследък ние с Момчил сме се превърнали в нещо като "черни станции" - не особено долюбвани от хората наоколо, защото не позволяваме да потънем емоционално от цялата тази история с пандемията. Със съжаление забелязвам как истории като нашата, в които заболяването не се кара тежко, не се харесват, не се толерират... не се и разказват. Ние българите сме много странно устроени - харесва ни да слушаме тежки истории, черни истории...., харесва ни да ги предъвкваме по всякакъв повод, да ги дописваме.... Това е, на което се вярва, а другото - дразни...
Надявам се да не ме разбереш погрешно,
Цони, в никакъв случай не искам да те засегна, обидя или да омаловажа факта, че 12 дена от живота ти са минали в трескава борба с тая гадина. Напротив - още снощи като прочетох, ми стана гадно от това... И след това всичките тези неприятности със свекъра ти - според мен вие сте живели по-голям ужас и от тоя с твоето тежко и продължително боледуване. Защото човекът е възрастен, с придружаващи заболявания... и вероятно мисълта, че може да го загубите, изобщо не ви е била чужда или далечна
. И вие самички с Цецо вкъщи.... И сте отдалечени от голям град, от възможност бърза помощ да е наистина бърза, когато се наложи. Не, наистина мисля си, че разбирам в каква трудна и невъзможна ситуация сте били.
Причината да искам истории с ковид като нашата да имат "място под слънцето" е затова, защото те също са толкова реални. Дори, смея да твърдя, са и по-големият процент....., но в това ми е абсолютно невъзможно да убедя примерно моята собствена майка, която е почти болна......, но от слушане на страхотии в новините... Тя живее в свят, пълен със страх от предстоящата смърт...., а е на 76 години, има проблеми със сърцето (високо кръвно) и е с хроничен бронхит...., т.е. в т.нар. мен от "таргет група на ковида". Не иска да ни вижда с брат ми - от страх да не я разболеем или пък тя нас да не ни разболее, живее напълно самичка в Горна..... и честно казано с всяко телефонно обаждане ми звучи все по-минорно и по-минорно...
Ако трябва да бъда честна...., аз моето си разболяване определям като сравнително леко, защото Момчил беше 6 дена с Т като почна с около 38 градуса в първите дни, а последните 3 с 39.... и се рееше между тоя и оня свят на моменти. Но на него Нурофенът му помагаше много и той не спря работа през цялото време. Антибиотик не намерихме в аптеките, за да го пие, а пък нямаше как да обикаляме из София, защото се бяхме самоизолирали - децата, каквото можаха обиколиха като аптеки из квартала, но не намериха АБ. Но четейки за твоята алергия, мисля, че е само в наша полза, че не сме приемали АБ.
Та така. И да - МЯСТО ЗА СЪРДЕНЕ НЯМА! Напълно се съгласявам с това. Аз изобщо не се сърдя на родителите на Момчил - честно казано ме е яд на тази гадория, че не ни позволява да бъдем заедно в такъв момент - Коки е кръстен на свекър ни и той човекът не можа да дойде на неговото пълнолетие .... Майка - също.
Добрееее..... друго какво да ви кажа?! Ами няма много по-различно от вчера. Имам си работа и май ще се захващам с нея сега. Т.е. време ми е. Мечтая за почивка някъде на тихо местенце.... на простор. Но не просто за почивка, а за споделена радост - с други хора, с компания, с йога примерно....
Хубав четвъртък от мен - сигурна съм, че ще е такъв.
ЧЕСТИТ 18-ТИ РОЖДЕН ДЕН НА КОКИ!!! 
. Напоследък така ми се нижат дните. Преди 3 седмици бях много щастлива, защото ми се обадиха клиенти за изработка на уебсайтове. При едните ходих и презентирах моето предложение за техен фирмен сайт. С другите разговарях подробно по телефона и им изпратих документацията на вече разработения им от мен техен сайт от преди година - да я гледат и да преценят какво точно искат. А на третите, на които им поддържам сайта, даже вече направих промените, които искаха..... Та от тези 3 обаждания само едната ми оферта беше приета. За другите 2 няма дори обаждане да ми се каже да или не. И аз... си седя в нещо като небрано лозе и чакам. Макар междувременно да напредвам с моя собствен блог....., но все пак.
