forum.metsababa.net

Kleo написа: ↑21 Фев 2022, 15:56 ............. Откакто Алекс го виждам от дъжд на вятър, и то за отброени часове... ми е тежно и трудно. Определено никак не ми е комфортно, като сготвя и да не мога да му сервирам... като заспи, да не мога да го погледам, просто ей така, от вратата на стаята му. Разбираш какво имам предвид.

Kleo написа: ↑21 Фев 2022, 15:56 Помниш ли как се чудех защо така болезнено приемате порастването на децата си?
Е, сега рЕзко ми се изЯсни, хихихи! Но е факт де.

Помня - да. И аз ти се чудех тогава. Но е факт, де ........

Навярно е свързано и с нашето собствено порастване. С преминаването в друг етап от живота и невъзможността да се разделим със стария. Поне себе си имам предвид. Аз все още се идентифицирам с онази Анелия, която буташе количката с Бела, а багажникът под нея беше пълен с целия арсенал от оръжия на костенурките-нинджа на Коки. Дълъг меч, 2 къси меча, нунджаки, пръта. И после - двата джедайски меча.... и въобще. Бях катун, но и... имах 2 здрави и живи деца... И не оставаше време за самосъжаление, за прозрения... ей такива неща. Да не говорим, че двама човека имаха нужда от моята грижа. Приемаха я и я искаха. И да - най-спокойните физиономии на света вечер, когато заспят.... А на Коки съм му разказала сигурно стотици приказки... Отначало четяхме детски книги, а после си измислях. Вечер след вечер. И той..... хех, той помнеше докъде съм стигнала предната вечер......, а аз бях забравила даже какво съм разказвала . Той спеше на втория етаж на детската вишка и се качвахме двамата и лягахме един до друг... Аз разказвам, той отначало пита, реагира, после става все по-сънлив и сънлив.... то и аз скляпах, де ....... И накрая, когато единствено равномерното му дишане остане от двете ококорени очички, а хватът на пръстите му отслабне и почти изтърве моята ръка...

Хем ме зареждат тези спомени, хем ми става тъжно....

Макар че..... сега е също много, много хубаво. Имам голям човек насреща си. Много спокоен. Много уравновесен и все така обичащ ме.... Откакто е заминал за Айндховен, АБСОЛЮТНО всеки ден се чуваме по 2 пъти. И ... в 90% от случаите ми звъни той. Дори и само за едно "Добро утро!" да ми каже. Дори и когато сваляше едно момиченце от съседен град - ей така да обсъдим какво ѝ е взел, какво ще ѝ подари .....

Но наистина ми липсва и както казваш ти, Десита, откакто го виждам от дъжд на вятър, ми липсват доста неща..... Факт!

Прегръщам те !

И на мен Алекс ми липсва. Особено късно вечер или рано сутрин... Тогава бяха нашите споделени моменти заедно и сплотяващи мигове, преди изнасянето ми от Надежда.

Обаче съм ... щастлива. За себе си, за него, за Хри и новосъздадената му връзка. Между другото, днес Хри и Мария правят 4 месеца заедно.

Игра на Милка, на която попаднах преди малко, интересна е, както винаги:

Линк към Играта на Милка - цък!

Смятам да се регистрирам. Да подкрепя социално-значимите мисии. Пък кой знае? Може отново да спечеля нещо от Милка.

Днес съм заредена позитивно само заради това, че е петък и идват събота и неделя! Както и ясното слънчево предпролетно време навън!

Фактът, че тази сутрин си поръчах много нещица от Дедолес. Справка - последната снимка тук. Бикини, спортен сутиен и чорапки "Лайка". Хубавото е, че имат и големи размери, за "големи" дами като мен.

Ах, морето!



Хареса ми минимализмът на рисунката. Уж женското тяло е едва скицирано, а някак предразполага въображението ми да изгради цялостна картина.

Не зная дали и на вас въздейства по този начин последната илюстрация.

Деси, снимката на морето е великолепна!

Нели написа: ↑14 Мар 2022, 16:56 Деси, снимката на морето е великолепна!

Радвам се, че ти хареса, Нели! Не е моя.
А не помня къде я видях. Нямаше посочен автор.

Да плуваш сред диви делфини на Мавриций - ето това е нещо, което със сигурност ще ме зареди положително. Чувала съм, че всъщност дивите делфини не са безопасни, но явно зависи от кой вид са, къде живеят..... и на практика - колко са диви, независимо, че живеят свободно в океана.

Пътуванията. Пролетта. Цъфтящите клонки, храсти и дървета.
Чуруликането на птичките. Топлината. Слънчевата светлина.
Ароматът на дъжд, отмил мръсотията на града. Тишината.

Снимането. Снимките. Видеата. Фотографията.
Прегръдките. Гушканията. Малките жестове.
Подаръците. Даровете. Специалните мигове.
Моментите, които спират дъха ми. Изгреви. Залези. Бури.

Обожавам животните и да.... тяхното присъствие в живота ме зарежда крайно положително. И разбира се, когато видя нещастно, бездомно животно или пък малтретирано такова, отивам в другия край на спектъра на емоциите.

Но сега искам да пусна линк към една много усмихваща ме статия: ЗАЩО КОТКИТЕ БУТАТ ГЛАВИТЕ СИ В НАС . Да - много добре познавам това поведение на котките - макар Арти рядко да го прави, единият от котаците пред входа обожава да ми бие главички .

Хубавият маникюр, особено този с рисунки по ноктите, и траен гел-лак:











видео как се прави уникално красив преливащ се лак