Здравейте, момичета! Здравей, Деси!
Доста време отсъствах (приемам наказателни точки!), но ето ме отново тук
Изчетох всичко, което сте публикували по темата, докато ме нямаше. Всяко нещо ме развълнува, но най-ме трогна това дето Деси ме "мислела". Сериозно.
Съжалявам, че толкова време не съм писала, но без да искам да обидя когото и да било - нещо тогава (когато влизах по-редовно) не намерих тук моя "отдушник". Може би аз бях прекалено лабилна по това време, може би някои от мненията ми дойдоха прекалено хард... абе не ми се получи просто... Знам, че всички, които се включиха по темата са дали най-доброто от себе си, но аз по-скоро нямах нужда от съвети (някои, от които доста крайни за моите разбирания), имах нужда от приятел(и). И все още имам. Та отново ще се опитам да "поплача на вашето рамо".
Докато ме нямаше, потърсих помощ от психотерапевт. Пратих и съпруга ми. Деска, искаш ли да посподеляме в тази връзка? Видях, че ти също пробваш И този вариант... Аз имам какво да разкажа, ако би представлявало интерес за всички или някои от вас.
Иначе, Деси, по въпроса ти за събирането след развод... Колкото и странно да прозвучи - аз познавам 3 броя такива двойки!!! Историите им не са еднакви. Те самите са много различни като хора и като семейства. Едните са по-възрастни от собствените ми родители - към 60те са. Една от двойките ми е "прясно" събрала се, та за нея ще разкажа. Тя е на 33, той е 3-4 години по-голям от нея. Женят се много млади. Тя ражда на 17. Когато детето е на 2-3 годинки се разделят и развеждат. Запазват що-годе нормални отношения, но той така или иначе отива да работи в чужбина, така че се виждат по няколко пъти в годината, за кратко и най-вече заради детето. През това време в продължение на 15 години - НИЩО - едни възпитани, леко хладни отношения. Дори не като приятели, по-скоро като познати. Е... до края на този месец я чакам да роди второто му дете. Предполагам не е нужно да казвам, че за тези 15 години и той, и тя са имали връзки с други хора. Други деца не са имали освен тяхното общо дете. Но след тези 15 години - виждат се един път, нещо пак припламва и... бум!, Щрак!, ХРЯС! - "Да опитаме пак?!". За мен те сега са щастливи, а и факта, че чакат второ дете след толкова дълго време говори сам по себе си.
Та хора всякакви. И колкото хора, толкова истории.
Аз за разлика от повечето мацки тук, не вярвам в това за счупената ваза, когато става дума за любов. Щото, ако това е вярно, не може да е вярно онова, че "любовта е сляпа". За мен то е най-вярното! Както и това, че не времето, а ЛЮБОВТА лекува всички рани. Това за вазата го вярвам повече, ако си говорим за приятелство. Ама това е една друга (любима моя) много дълга тема...
Деси, ако я има любовта между вас... онази голямата, истинската, всепоглъщащата и всепрощаващата, онази дето ти казва: "Абе той сигурно ще ме обича и рошава, ама аз пък ще намеря 20 минути да си мина косата с пресата, защото аз го обичам пък него и той заслужава това усилие от моя страна..." ТОГАВА ПРОБВАЙТЕ, МОМИЧЕ! Ако я има тази любов, направо сте си длъжни да опитате отново!
Виж, ако я няма или просто не е тази... това вече е друга бира. И времето така или иначе ще ви го покаже.
Извинявам се, че така се отплеснах. Надявам се утре (или скоро) да имаме възможност да се четем и да си пишем. Сега отивам да си сипя една чаша вино, та ако ще и да се разчуе
Спокойна нощ на всички!
P.S. Ronan Keating - When you say nothing at all.
Аз още тогава прочетох доста от темата си и мислех по нея...
Общо взето има хепи-енд, че дори и леко комичен, защото жената изля една дълго трупана в нея реч, много емоционално, прочувствено, трогателно, доста бързо говореше, задъхваше се, личеше колко много се вълнува ... и остана разбрана от мъжа си ... прегърнаха се, разплакани, и се събраха. Ами това е засега от мен, мерси, че ми отговорихте на питането, интересува ме не просто дали има други такива двойки, а ми е важно да разбера, ако мога по някакъв начин, какво е добре да се прави и да се избягва да се прави след такова повторно или потретно събиране, в смисъл да се поуча от малко чужд опит, нещо такова ми се искаше ... Благодаря ви!
