Така се случи, че Алексчето ми нищо не спортува
Той е голямо живаче и всеки ден тича и скача на воля в училищния двор
Дотук добре. Физическо имат само 2 пъти в седмицата. Добре, че са уикендите, тогава задължително отиваме в парка или поне на дълга разходка из квартала или пък сред природата (Банкя, Витоша, Ловеч и други)! Възпитателят му в занималнята е един много мъдър господин, който ги изкарва през час на двора и ги оставя да беснеят, тичат, катерят се, скачат, играят на топка, футбол, баскетбол, народна топка, абе всичко възможно. Лошото е, че ние с мъжа ми нямаме възможност да го запишем на никакъв спорт
Хубавото е, че той върви доста слабичък и много бързо се изтощава телесно, в смисъл направо пребледнява и прежълтява, когато дълго време е физически активен, а няма възможност да яде стабилно и здравословно. Така че хем ми се искаше да тренира нещо извън училище и дома, хем пък си познавам детето и знам, че като че ли сегашната му двигателна активност му е напълно достатъчна. Той самият не се оплаква, напротив - жизнен и щастлив е, определено!
Вие какво смятате по въпроса, момичета?