forum.metsababa.net

Боже, дари ни смирението да приемаме нещата, които не можем да променим,
смелостта, да променяме нещата, които можем да променим
и мъдростта да разбираме разликата.

- взето от този сайт на АА в България

Притча за Жената
Мъжът отишъл при Бог и се оплакал от своята скука. Всевишният се замислил: "От какво да направя Жена, като целият материал отиде за мъжа?". Но не можел да откаже на горещата мъжка молба и след мъчителен размисъл Бог сътворил Жената, като смесил очарователните цветове на изгрева, няколко ярки слънчеви лъчи, замислената тъга на Луната, красотата на лебеда, игривостта на котката, грациозността на сърната, ласкавата топлина на кожата, притегателната сила на магнита, и слепил здраво съставките. Но всичко това му се видяло много сладникаво. И затова добавил хладното сияние на звездите, непостоянството на вятъра, сълзите на облаците, хитростта на лисицата, досадността на мухата, жилото на осата, отровата на змията, ревността на тигрицата, алчността на акулата, кръвожадността на пиявицата. Вдъхнал живот на всичко това и в резултат на това се появила Жената. Бог подарил творението си на Мъжа и му казал: "Пази я такава, каквато се е получила и не се опитвай да я променяш!".

Източник - http://www.vdahnovenie.com" onclick="window.open(this.href);return false;

Преписах горното дословно от в-к Лична драма, брой 32 (1052), 12-18 август 2014 год. , под диктовката на Алекс, много сме доволни и двамата!

ОБИЧАЙ МЕ

Обичай ме, аз просто ти се случвам
не бях предвидена, но някак си дойдох.
На пръсти тихичко, почти като милувка,
почти като забравена любов.

Донесох ти поезия и звуци,
отнех ти болката и скритата тъга,
целунах самотата и лъчите
на свойта чиста обич разпилях.

Не питай колко дълго ще остана,
не бях предвидена, пак тъй ще си отида.
Понякога мигът е цяла вечност,
щом правиш нечия душа щастлива!

По стъпките на вчерашното утре
ела със мен, ръката ми хвани !
Аз просто някак си случайно ти се случвам,
но не случайно те обичам, разбери!

автор: Зареница,

взето от Фейсбук

[youtube]lCRlF9dshYo[/youtube]

[img]http://www.phototargets.com/animiran-sn ... orig&id=40[/img]

ПРОТИВОРЕЧИЕ

Усещам те... Навън е тиха вечер...
Нахлу в съня ми без да те поканя,
за да превърнеш във противоречие
и малкото, което в мен остана.

А чувството... по-хищно и от лъв,
стъписва всичко в мен за минута.
Любов ли е, щом аз съм просто стръв?
Поредната уплашена кошута.

Не исках да боли! Аз исках само
душата си във теб да побера,
и след това на мъжкото ти рамо
спокойна, и с усмивка... Да заспя.

Или когато погледът ти тъмен
съблича ме и дишам учестено,
любов да правим чак докато съмне
напук на всички догми забранени...

Събуждам се... Студено е навън.
Завивам самотата си в постеля.
Принадлежахме си... само насън.
Събуди ме дъждовната Неделя.

Автор: Павлина Соколова,

взето от стихосбирката й "Странички от дневника"



НАВЪН ИМА СНЯГ

[img]http://www.sofia.utre.bg/images/galleri ... c34ffa.jpg[/img]

[img]http://www.sharebg.org/thumbs/l,mnhyuio4.jpg[/img]

[img]http://status4e.com/wp-content/uploads/2012/08/4.jpg[/img]

[img]http://status4e.com/wp-content/uploads/2012/05/ako.jpg[/img]

"Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите." - Камелия Кондова

КОГАТО СИ СЕ ВЛЮБИЛА В РОГАТИЯ

Те двамата са коренно различни.
Добрият го обичаш - като брат ти е.
Той те разбира повече от всички,
но ти... гориш по другия, Рогатия!
Добрият е до теб във всяка нужда
и с мисъл няма да те нарани,
не ще погледне никога към чуждата
и всяка твоя грешка ще прости.
Такъв човек е лесно да обичаш,
но ти... обичаш другия, Рогатия!
Напук на всичко с поглед го събличаш,
какво от туй, че води към разпятието?
Че в плен е взел ума ти, и сърцето,
че зарад него сън не си видяла,
какво от туй, че плюе ти в лицето
и вече си наполовина цяла?
Обичаш го! Най-лошият от всички!
Сърцето само него е избрало!
Той къса добротата ти на срички,
тъй както къса крехкото ти тяло...
Когато си се влюбила в Рогатия,
готова си на кръст да се разпънеш,
но там - в жадуваните му обятия,
поне веднъж да можеш да осъмнеш...

А как боли от мъка... и от страст!
Но пак и пак при него се завръщаш,
предадена под мъжката му власт...
Той удря те, ти нежно го прегръщаш!
Прегръщаш го... и точно в този миг
под дланите ти - се преобразява!
И срещаш нежност в мъжкия му лик,
и виждаш в него слабостта тогава...
И в този миг, когато те дари
със погледа на най-добрия мъж,
когато видиш в двете му очи
с молба за прошка как се лее дъжд...
Тогава всичко, всичко му прости!
И докато сълзите му се стичат
се обърни, и... тихо си тръгни!
Добрите хора лесно се обичат.

Павлина Соколова

[img]http://statusi.onlainbg.com/sites/defau ... age034.jpg[/img]

Цитати от филма Адвокат на Дявола