forum.metsababa.net

Как Верка и Ульо Гламав срещнаха зимата
Или колко е хубаво да бъдеш наивен

Мислите си, че зимата не е дошла? И аз така си мислех

Преди 1 седмица ....
- Явка, най-накрая знам точно къде искам да отида! – казавам тържествано аз в понеделник вечер.
- ?!?!
- На Мусала! Да я видя за последен път тази година Рила без сняг  (хахаха какъв съм наивник.)
- Ами, тогава трябва да си търсиш компания. – казва той категорично. Щял да ходи там където имало жълти листа (още един наивник).

Така да бъде.
Намерих си аз компанията, само дето към края на седмицата наваля сняг по планините и компанията ми предпочете да се припича в ниското (нормално). Да де, ама междувременно колоездачите решиха, че Рила звучи много по-вълнуващо от Старопланинско Златно-есенно и ... ей ме на с нова компания
- Сняг ли наваляло?
- Голяма работа сняг, сняг колко да е сняг.
- Ееее, няма един сняг да ни уплаши!
Няма я.

Събота на обяд потегляме към Говедарци. Неангажиращо и някак абстрактно ми е. Сякаш съм тук, ама не точно. В този прекрасен унес прекарвам деня, тихата вечер край огъня и топлата уютна нощ в мекия спален чувал. А върховете ни гледат бели и прикаващи.
Осъмваме приятно заскрежени. Очерава се един слънчев Октомврийски ден 
Поуспахме се малко, понантуткахме се и друм към Боровец.
Тайната ми надежда, че лифта ще работи бързо угасна.
Да, тъгваме тогава, че време не остана. (10 часа е, ще се размина с върха, то се е видяло ...)

Снежните преспи ни срещат доста от ниското. Леко-по леко есента прави място на зимата и пейзажа се променя. Сякаш съм се телепортирала на друга планета. То всъщност, май си е така Нямам да имам време за адаптация.
Сняг. Слънце. Синьо небе. Мокри обувки. Леко сърце. Снежен човек. Стъпки в снега. Замръзнала пеперуда. Ледени висулки. Простор.Тишина. Усилие. Радост.
Фрагменти от цялото.
Късчета жив живот, които ме подържат жива.
Мигове на безусловна радост.

Прозрение:
- Аз не съм луд! – споделя Явката седнал уморено на билото, след като километри е носил и бутал колелото си през преспите (Ульо Гламав )
- Ъ?!?!
- Защото луд умора нема.
Ха ха ха ха. Наивник

Говедарска черга Снегът ни посреща от ниското И става все по-настоятелен И по-дълбок Първият Снежко за сезона Това е упражнението Просто Рила Просто Верка Замръзнали криле Светлина

Луд умора нЕма, хахаха

Тази седмица, направихме трипъл: за три дни отидохме на три планини
Родопи, Рила и Пирин.
Така претичахме, че изобщо не разбрах какво стана
Заведохме децата на Пирин и контраста със снежната Рила от миналата седмица (миналата седмица?! направо ми звучи абсурдно) е невероятен.
Знам от бабите една рецепта против кашлица: рязка смяна на надморската височина. В два поредни дни проведох лечение първия ден до 1750 м.н.в. на х. Семково (скромно) и после Пирин (2700 м.н.в.).
В интерес на истината на Пирин почти не кашляха, за съжаление не можехме да останем по-дълго
Ето и снимки, че не ми се пише

Богати сте,Верка ,богатиииииии.....много малко хора успяват да посетят тези места....
Сърцата ви са богати,момиче...
Гледам и се "пълня" с разкош......
Жалко,че не ги знаем и ние тези места

valrus написа:Богати сте,Верка ...
Сърцата ви са богати,момиче...

valrus написа:Богати сте,Верка ,богатиииииии.....много малко хора успяват да посетят тези места....
Сърцата ви са богати,момиче...
Гледам и се "пълня" с разкош......
Жалко,че не ги знаем и ние тези места

Някои от най-зареждащите и прекрасни местенца на света според мен всъщност се намират точно на РЪКА разстояние, на ПОВЕЙ разстояние, на ДЪХ разстояние... Вер, БЛАГОДАРЯ ти, че споделяш с нас не само снимки и изживявания, но и частици от своя ПРИКЛЮЧЕНСКИ бурен семеен живот! Мерси много, че си запазила изцяло детското в себе си и че имаш смелостта да го извадиш наяве!

Привет от Долно Дименторово
Вече десетина дни над Софийското поле (и не само) е надвиснала гъста мъгла. Стоя си в мъглата и знам, че 100-200 м. по-високо има слънце, ама психиката човешка не може да го усети ...сякаш никога не го е имало и никога няма пак да изгрее.
В такива моменти се наритваме един друг с Явор (защото, колкото и да сме непоколебими и ние се подаваме на силата на дименторите) и вчера грабнахме децата от училище и само след 1/2 час с колата излязохме над Мъглата.
Направо не е за вярване!
Това си беше чиста магия. Екстаза, който ме заля като видях, че все пак Слънце има, има и синьо небе, птичките пеят ...
Хвърлихме якетата и шапките, яхнахме колелата и
...

Това може и да мине като част от Хрониките на един мъглив Януари, но е различно по тематика и усещане, така че по-скоро звучи като Януарски палатки
Нямаме избор просто
Натоварихме в походната си къщичка - 4 бр. колела, 4бр. спални чувала, 4 бр. шалтета, 1бр. палатка,храна, вода и 4 бр. луди за връзване и потеглихме към с. Миланово.
Къде е Миланово ли? По Искърското дефиле, точно след Лакатник, по серпентините нагоре, в сърцето на планината.
Чудесно място за тръгване
Времето е топло и меко.
Този път маршрута е малко по-сериозен, за да проверим до къде се простират възможностите на децата. Оказа се, че възможностите им са големи. Поради кривване от правия път вместо 10-15 км изминаха 20 км в планината :!:
Имаше малко мрънкане, уморени от спирачките ръчички, натъртени от седалките дупенца, но настроението беше отлично
Подобри се особено, когато се добрахме до мястото за бивакуване и запалихме Малкото Слънце.
Огънят има способността да изгаря и унищожава умора и лоши мисли. Няколко часа наблюдение и игра около него и си като нов.
На другия ден оставихме колоездачите да си колоездят, а аз и децата се отправихме към ново приключение
По пътечката, покрай величествените скали, от камъче на камъче и стигнахме в пещерата,където бе проведен експеримент, наблюдението на който беше интересно занимание
И така в игри и закачки преминаха два Благословени дни

И тръгнахме по шосето Когато стане по-сртъмничко някои бутат... ... но не само Малко почивка А как болят ръчичките от твърдите спирачки Малкото Слънце изгрява И вече умората е далеч Нов ден, нови приключения Гледката от паметника Януари?!?!?