За книгите

[Ver]

Аз отново съм завладяна от Казандзакис!
Сега чета "Рапорт пред Елгреко".
Уникален. Неповторим. Силен и дълбок.
Голяма сила е Никос Казандзакис

[dexter]

Вер, книгата на Казандзакис електронна ли ти е ? И ако - да - ще бъдеш ли така добра да ми я метнеш на мейлче ?
Аз чета "Тангра и неговият син" на Кармен Мишу. На фона на всички хвалебствия, аз не съм особено очарована. Не, че книгата е лоша, напротив - чете се лесно и е увлекателна. Но ми идва малко прекалено ентусиазирана и хвалебствена, на места с някаква мъдрост, опити за философия, които според мен не са особено успешни. А и промитата ми демократична душа страда от всеки досег с абсолютната власт, дори и когато е употребена в полза на цял един народ (или в полза на голяма негова част...) В никой случай не оспорвам величието на Кан Крум, просто ми е в повече ентусиазма на авторката . Но ми харесва едно нещо - потвърждението на това, че зад всеки успял мъж седи по една силна жена. Зад Крум Страшни - даже няколко . Може би по това си личи, че книгата е писана от жена.

[Ver]

Вер, книгата на Казандзакис електронна ли ти е ?

Не, Декс.
Една приятелка ми даде хартиения вариант. Като я прочета мога да ти я пратя обаче

[Cheva]

Изчетох "Момичето, което бях" на Мойс - вълшебна!

Исталирах си програма за четене на ел книги на лаптопа , има приложения на подобни и за айфони. Научих скоро и споделям.

[dexter]

Като я прочета мога да ти я пратя обаче

Благодаря, Вер , но май ще се въздържа . Мисля, че не съм в настроение за големи и сериозни книги, а не искам точно тази да чета насила . Може би скоро ще се запиша в някоя библиотека и се надявам там да я имат .
Вчера на опашката в Община Варна започнах поредният скандинавски криминален роман :lol: - "Каменоделецът", Камила Лекберг. Очертава се интересен, макар че след 100 стр. от общо 400 разследването не е напреднало и на милиметър .

[cchery]

Аз пак ни в клин, ни в ръкав ще се включа с моите впечатления от наскоро привършената "Автобиография" на Нушич. Преди 10-ина дни исках да пиша нещо от сорта (по повод тази книга де), че както има различни книги, така и същесвтуват точно определени моменти в живота, за които те са подходящи. По това време четях известните описания на Нушич на училищните предмети и честно казано... ако като ученичка ги считах за "върха", сега ми се сториха малко.... постнички. Очаквах "География"-та с голямо нетърпение, защото навремето доста й се смях, но сега..... нищо. Честно казано мина ми през главата да зарежа книгата, но т.к. не обичам да зарязвам недовършена абсолютно никоя работа, то.... се насилих да я дочета. И мога да кажа с пълна увереност, че е имало защо. Дори вече се чудя защо препоръчват тази книга към летните списъци с книги на 11-годишните деца . В нея има много повече от осмиване на училищните порядки, предмети и т.н. МНОГО ПОВЕЧЕ!

Две са нещата, които основно ми се откроиха в съзнанието, а именно: политическата, обществената и социалната система в Сърбия към 1924 г., когато е излязла "Автобиография", по нищо не се различава от политическата, обществената и социалната система в България от 1924 г. Нещо повече - политическата, обществената и социалната система в Сърбия към 1924 г., така както е описана от Нушич, е едно от най-точните описания на политическата, обществената и социалната система в България от 2014 г!!! ...... За 100 години нищо не се е променило в положителна посока! Напротив - задълбало е в унищожителната назадничавост на алчност, безочие, липса на морал и човечност. Просто не е истина......

И другото, с което Нушич ме "грабна" са едни много приятни, точни и истински описания на част от човешките качества - прочетете сами:

Ето например минава невинността — с къса пола над коленете, в ажурени чорапи, през които прозират румени крака, в прозрачна дреха, през която се очертава всяка пленителна гънка на тялото й, с широко деколте, из което напира буйна гръд. Ето почтеността — облякла дълга дреха, накривила шапка със звънчета, скача юнашки и се кикоти истерично. Ето и добродетелта — изпъчила търбух като бременна жена, вигнала глава, обръща се наляво и надясно, готова да приема поздрави и поклони. Веднага след нея идва суетата. Тя е по-скоро гола, отколкото облечена, така че през прозрачната й кожа се показват костите й и се броят ребрата й. С развалените си зъби, със съсухрените си гърди, с наплесканите си с червило страни тя прилича на ония жени, които полицаите нощем прибират от улиците. Ето и гордостта — преметнала три лисичи опашки отзад, забола няколко боядисани гъши пера на шапката си, вдигнала глава, настъпва по мазола всеки трети минувач. Ето и злобата — облечена добре и с вкус, любезна и услужлива, с топла усмивка на уста и с котешки поглед. Ето и старата мома — правдата, заменила истинските си зъби с изкуствени, вдигнала високо пола така, че се вижда мръсното й бельо, скрила кривогледите си очи зад тъмни очила, пъхнала цяла къделя вълна в пазвата си, за да запълни с нея посталата си гръд, тая гръд, от която и до днес сучи човечеството. А зад нея — още много и много — родолюбието, лицемерието, себичността, добродетелта, порокът, лъжата и истината и всички други, всички, които отблизо, когато си сред тях, съвсем не ти изглеждат така, както през този далекоглед.

[Ver]

Ох, и аз го помня този урок по геогафия
То може ли човек да го забрави

Аз по повод "Рапорт пред Ел Греко": Сякаш книгата е разделене на 2 части (условно).
Първата попи в мен като дъжд в пустиня, а втората (когато започва да кръстосва света и манастирите в търсене на ...светостта май) просто ме ....отегчава. До сега не бях чела книга за която да имам толкова противоположно мнение.
Подозирам, че са ми станали досадни мислите му свързани с Господ, светостта и пр. Просто религията не ми е любимата тематика. Пък и самият стил на писане се променя: сякаш от наблюдател и разказвач става някакъв трескав мислител

[Ася]

Ver, заби ме с това определение - като дъжд в пустиня , съвсем точно разбрах какво си имала предвид.

[Ver]

Мдаа, аз отново съм без книга и без идея какво ми се чете ...
Прави ми впечтление, че много често изпадам в подобно положение. Сякаш няма баланс: или съм погълната от нещо и не мога да го оставя и все ми е вглавата или нищо.
В пролетно-летния сезон обикновено е Нищо. или почти ....
Есенно-зимния май повечеко чета, когато имам посока.
И друга тенденция се оформя последните години: ако нещо не ми е интересно, не го дочитам.

[Cheva]

Аз се затрупах с книги, но сега не са ми приоритет. Имам да върша други неща и очите ми са
достатъчно натоварени...

О и аз не дочитам. Дори и книгата да е много добра, ако не й е времето сега - не ме грабва и не дочитам.

Още си премислям сцени от "Момичето, което бях" . Заинтригува ме кои са прототипите на
художника - импресионист Едуар Льофевър и картината.
Та тръгнах да се ровя и стигнах до заключението, че прототип е Едуар Мане ,а портретът е този Това е Берта Моризо, жена на Едуар Мане.
Разбира се може и да греша. Не стигнах до търсене в чужди сайтове.

[dexter]

На мен ми се четат трилъри и криминалета . Запалила съм се по поредицата за Сигма Форс на Джеймс Ролинс . Дочитам четвъртата книга, "Щамът на Юда" (има ги в читанката).
Иначе и аз не довършвам книги, ако изгубя интерес. Зарязах "Тангра и неговия син" 50 стр. преди края. Но ми стана напълно безинтересно, да не кажа нещо по-силно. И реших, че няма какво повече да получа от книгата, няма смисъл да се мъчим взаимно.