хихихи,
Знам аз, че ще ми кажете, че съм слаба. Не сте далеч от истината, ама вътрешните ми усещания са други.
Правя го най-вече за здраве - след първата ми операция реших, че трябва всеки месец да го правя задължително. Отразява ми се добре, леко ми е, успявам да се сдържам. Нищо не е в състояние да ме побутне - ето снощи например се почоплика семки вкъщи, а това е нещо, което аз страшно много обичам. Мога всеки ден да ям по страшно много семки...но снощи казах не, нито миризмата нито нищо не можа да ме побутне.

Като ходим по заведения, като пътуваме, всичко приготвям така че да имам всичко налично. Предвиждам къде ще ходя така че ако ми трябва тоалетна да можем да спрем някъде, в общи линии се органзиирам, но пък и организма ме слуша, без да ми прави големи изненади.
Детоксът ми поддържа и килограмите - горе долу успявам да поддържам едно и също тегло. Последната година и половина се движа в граници от 3-4 кг., което е добре. Няма неприятни изненади, а пък си похапвам всякакви неща и от нищо не се лишавам. Обичам да си хапвам и го правя с удоволствие. Понякога ям като за трима, понягока прекалявам с храната защото ми е вкусно, но какво да направя??

Колкото и да се опитвам да не съм лакома, не ми се получава. Всеки път си казвам, че не трябва да се тъпча. Но това успявам да го направя в рамките на първите няколко дена след детокс. После не ми се получава, ама квото такова!
Деси, Чери

Очаквам да ви видя в събота заредени, детоксикирани и усмихнати и много бъбриви и в настроение!
