РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

cchery написа:
vihrogonche написа:Мъжът ми е ходил до нашите без знанието ми. Направо ми е ужасно зле. Ще пиша пак.
Деска, бих искала да съм до теб сега! Не искам да чета от никого такива редове, а най-малко от приятел. Пиши, когато можеш и искаш да кажеш нещо!
Ани, благодаря ти. Щом искаш да си до мен - значи си до мен :922 което безкрайно оценявам. Бих желала да продължа да пиша, миличка. Но сто на сто първо ще си сменя ника, прекалено лични неща споделих, а с времето прекалено много хора разбраха, че точно аз съм вихрогончето, вихърче, Деси, вихрушка и т.н. Опитах вчера, но не успях. Писах на лични на DeerE да ме светне как става номерът. Но явно просто ти ще трябва да ми помогнеш. Когато това стане, и другите мецанки ще ме разпознаят. Сега отивам на работа, иначе съм си в Надежда. Едва крепя и удържам положението у дома... Тежко ми е, наистина. Но съм оправно и оцеляващо момиче, ще се справя и оцелея и този път. Чери, отново голямо МЕРСИ !!!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
ellyto

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от ellyto »

Деси,
смени си ника, щом имаш желание да споделш лични неща за себе си, а смяташ, че с този ник не е ок положението.
vihrogonche написа:Мъжът ми е ходил до нашите без знанието ми. Направо ми е ужасно зле. Ще пиша пак.
Какво е станало от това ходене? Надявам се бързо да се възстановиш емоционално от шока, който ти е оказало това посещение, неизвестно за теб.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

Ели, нещата се оправят бавно, но славно. Имал е нужда да сподели с моите близки, защото е уплашен и загрижен за някои неща, които се случват между нас двамата. Както и да е. В неделя говорих с нашите. С тях съм ОК. Продължават да ме обичат и подкрепят. Но са разбрали и чули и неговата гледна точка. Мерси, че попита. Сега пренаписваме отново някои правила. Демек, продължаваме да се учим да живеем един с друг. Не е лесно, но се борим и двамата. Смятаме, че си заслужава. Само ми е тъжно, че сме толкова различни /главно по темперамент/ и доста често се разминаваме, и без да искаме се нараняваме. Иначе и двамата сме добри, качествени, умни хора. Но трудно мелим заедно от няколко години насам... Факт.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
ellyto

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от ellyto »

Деси тази статия, която си постнала е валидна принципно за всяка една връзка, независимо дали тя е обвързана с брак или не и независимо дали следва раздяла или развод!
Прекалено много си си вкарала тази стигма на разведена! Наслаждавай се на връзката си, независимо какъв й е социалния статус и стига се занимава с глупости за разведени!!! Не ти правят услуга по никакъв начин. Не вярвам да ти става по-добре психически като постоянно си напомняш, че си разведена. И като се замислиш всъщност.....какво от това, че си разведена?!? По-лош човек ли си....?!?
Гледай напред и се старай да даваш максимума от теб във връзката си, в която си в момента!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

Ели, прекалено дълго вярвах на розови илюзии. Сега се уча да гледам фактите право в очите. А те са ясни като бял ден за мен. Но всеки разбира се е свободен да преживява и тълкува нещата от живота по свой собствен уникален начин. Истината е, че в момента вече не нося неговата фамилия, а 10 години я носих. Истината е, че мислех, че ще бъдем женени цял живот, а вече не сме. Заедно сме, но нещата скърцат. Естествено е, че скърцат, не защото сме разведени, а е по-скоро обратното - разведохме се, защото нещата скрибуцаха дълго време преди самия развод. Въпреки, че пишеш в разрез с моите вълнения и статии в момента, в смисъл, че не ги приемаш за полезни за мен самата, аз ти благодаря най-искрено, сърдечно и приятелски, че участваш в темата ми, защото ми е много важно /може би все още, но наистина ми е важно какво мислите вие, какво ме съветвате и тем подобни неща/ :922 така че мерси за постинга ти, Ели! ... а аз ... обещавам да не продължавам да се автостигматизирам с думата "разведена", ще се опитам да се приемам каквато съм, независимо от статуса омъжена/разведена/неомъжена/вдовица. За това си напълно права. Но някакси, как да ти обясня, "без-да-искам", продължавам да попадам на статии, свързани с разводите, с връзките, с проблемите между мъжете и жените... може би трябва да стана още по-позитивно настроена за света и за хората. Знам ли? /иначе статията не е моя/

http://razlichnotomyasto.com/?p=172 - Тренинг на тема: "Игрова терапия при развод или раздяла на родителите“ /стара статия, но с полезни съвети за децата, когато родителите се разделят или развеждат/. Много хора забравят, че освен съпрузи/партньори, са и родители на детето/децата си от този партньор. И правят лошо на тях, ако ги карат да вземат страна, ако бълват "змии и гущери" срещу другия пред детето и т.н. Зачетох се, затова и поствам информацията в линка. А снимката е доста показателна на какво са обречени някои деца, на "избор"...: ... А не бива да е така, защото едно дете има нужда и от своята МАМА, и от своя ТАТИ ...

[img]http://razlichnotomyasto.com/wp-content ... 00x199.jpg[/img]
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
ellyto

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от ellyto »

Нищо случайно няма, Деси!!! Ти постоянно мислиш на тази тема и за това и попадаш на такива статии...ето и тренинг си пуснала ...
Защо например аз не чета такива статиии...ами защото не ме вълнуват!
И пак да попитам....какво от това, че не носиш фамилията на мъжа ти? Коя връзка е идеална и няма скрибуцания? Не вярвам, че има такава и е напълно нормално да има такива периоди, когато нещо не върви. Разбира се, че ако решиш да се ожениш то това е с идеята да продължи до края на живота...едва ли има човек, който тръгва с нагласата, че ще се развежда. Но и да се разведе човек, какво от това? Хората се променят и когато не те устройва нещо и не се чувстваш щастлив, просто продължаваш напред! Това е! Ти си решила тогава д апродължиш напред, направила си го. Сега обаче си пак с този мъж....ако и двамата си позволявате постоянно да си напомняте, че сте разведени и т.н. ами малко или много това ще се превърне и ще си остане проблем във взаимоотношенията ви.
И все пак лично Твой е избора какво ще те вълнува, как ще гледаш върху нещата, как ще продължиш напред и т.н. Просто странично мнение давам на твоята ситуация!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

Да, точно така е и според мен, Ели.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

Започнала съм тази тема преди точно 2 години време.
Много път извървях оттогава насам. Много мислих. И най-вече, много преживях.
Доста поуки си взех. Повечето от които болезнени.

Преди малко попаднах на следната статия:

Кого да обичаме? - из "Психотерапията - път със сърце"
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

:328 :328 :328

" ... Затова големите рани в брака започват от момента, в който мъжът не може да разбере как мисли една жена. Тук имаме най-големият проблем, тук мъжете мислят грубо. Умът им не работи, такива сме, така сме създадени, не Бог е виновен, а просто сме си груби. Един мъж никога не може да заподозре с каква нежност трябва да се отнася и държи със своята съпруга. В действителност проблемите в семействата започват оттук. Мъжът не знае как да се държи с жена си. Когато иска да я завоюва, той става като килимче, готов да го стъпчеш, става сладък като мед и говори само сладки думи. Това продължава най-много докато са сгодени. Когато се оженят, след това край с тия неща, отиват в гардероба! Той казва: ама, какво, сега да говорим такива неща? Казахме ги толкова пъти! Колко пъти да ги казваме? Нека бъдем сериозни! Тоест правим се на сериозни. Пораснахме, създадохме деца, аз работя цял ден, връщам се пребит вкъщи и да имам желание да те хваля, че си обърсала пода, че си приготвила крем, че си с нова прическа? Той не й казва такива неща. Добре, не ги казва, но това има последици. Ще плати за това мълчание! И то скъпо. ... "

ИЗТОЧНИК

И целият текст:

Тайните в брака

Юли 1, 2014

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот.

В Писанието често се говори за това, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. При сътворението на човека Светото Писание ни казва, че Бог създал жената като помощник на мъжа, а след това, поради падението, жената се подчинява на мъжа, тъй като тя първа нарушила Божията заповед и увлякла Адам.

Бог подчинява жената на мъжа и мъжът вече има власт над нея. В Новия Завет отново има известна форма на това учение, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Как обаче това, което казваме, че съществува равенство между двата пола, се съвместява думите на св. ап. Петър това? Не казват ли така сега?

Първо. В Св. Писание св. ап. Павел ни казва, че няма ни мъжки, ни женски пол. Не съществува разлика между мъжа и жената, нито между варварин и елин, нито между роб и слуга, а всички сме еднакви пред Христос. Следователно, тръгваме с тази основа. Съществува човекът, т.е. мъжът и жената. Бог сътворил човека, създал Адам, след това Ева и те имали обща цел – връзката с Бога и Ева помагала за тяхното общо привеждане до небесния Отец – Бога. Затова от Стария Завет, където жената наистина стояла по-ниско, тъй като Моисеевият закон бил преходен етап, минаваме в периода на Новия Завет, на благодатта, където вече не съществува разлика между мъжа и жената, а сме еднакви пред Бога, но имаме обща цел – спасението и връзката с Бога. Св. ап. Петър казва и причината: не защото сте по-слаби или различни, а чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот, т.е. и без особена проповед да спечелиш мъжа си. Когато жената отдава на мъжа това, от което има нужда като мъж, и когато мъжът отдава на жената това, от което има нужда като жена, тогава единият печели другия без да властва над него.

Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.

Тук апостолът казва това за мъжете, защото изглежда били „недодялани”, не разбирали какво означава да живееш с една жена и тук апостолът подчертава колко велико изкуство е да живееш с една жена. Усмихвайте се колкото искате, не ми прéчи! Който има възражения, съм готов да го изслушам! Отдавайте чест на женския пол. Виждате ли какво казва св. ап. Петър? – отдавайте чест - това има значение, защото той не е казал нищо друго, т.е. да й купува рокли или да я води на фризьорски салон, а именно това.

Вижте, несъмнено съществува равенство, именно Христос донесе това равенство между половете и премахна незавидното положение на жената, която в римската империя била смятана за вещ и дори в елинската философия била принизена. Евангелието идва и въздига жената и вече не съществува ни мъжки, ни женски пол, а всички сме еднакви пред Бога, без обаче да се премахва своеобразността на всеки пол, тоест мъжът си остава мъж и жената остава жена, всеки запазва своеобразността на своя пол и своята психосоматична ипостас. Защото, както и да го „въртим”, така стоят нещата, мъжът мисли, живее, действа и неговата психология и емоционален свят е по един начин, и по друг начин е този на жената. Не може една жена да стане мъж, нито един мъж да стане жена. Не стават тези неща. Не може да се промени тяхната душевност. И хубавото на Църквата е, че макар понякога да е строга по някои въпроси, касаещи най-вече жените, това е така, именно за да запази жената в нейните граници, за да функционира като жена, с целия спектър на нейното съществуване, както и психосоматичното единение между мъжа и жената да се осъществява в правилните граници и равнища. Затова големите рани в брака започват от момента, в който мъжът не може да разбере как мисли една жена. Тук имаме най-големият проблем, тук мъжете мислят грубо. Умът им не работи, такива сме, така сме създадени, не Бог е виновен, а просто сме си груби. Един мъж никога не може да заподозре с каква нежност трябва да се отнася и държи със своята съпруга. В действителност проблемите в семействата започват оттук. Мъжът не знае как да се държи с жена си. Когато иска да я завоюва, той става като килимче, готов да го стъпчеш, става сладък като мед и говори само сладки думи. Това продължава най-много докато са сгодени. Когато се оженят, след това край с тия неща, отиват в гардероба! Той казва: ама, какво, сега да говорим такива неща? Казахме ги толкова пъти! Колко пъти да ги казваме? Нека бъдем сериозни! Тоест правим се на сериозни. Пораснахме, създадохме деца, аз работя цял ден, връщам се пребит вкъщи и да имам желание да те хваля, че си обърсала пода, че си приготвила крем, че си с нова прическа? Той не й казва такива неща. Добре, не ги казва, но това има последици. Ще плати за това мълчание! И то скъпо. Ще започне мърморенето, за едно, за друго, дори за най-малкото нещо жената ще казва: не ме разбираш! Да не съм ти робиня или слугиня! Никой не ме разбира! Всички тези неща, които са като касета, която постоянно се върти. Кажи на жена си две хубави думи, похвали я, отдай й чест, казва св.ап. Петър. Човек се удивява и на апостолите, на отците и подвижници на Църквата какво познание са имали за човека. Добре, св. ап. Петър бил женен, може да е имал опит от жена си, но св. ап. Павел не бил женен, или подвижниците, които десетки години може да не са виждали жени, но в своите слова пишели с такава яснота и точност за тези неща.

И тъй, човек си казва: бре, детето ми, не знаеш как да се държиш с жена си, не ти ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща, за да върви всичко добре? - че трябва да си нежен, да отдаваш чест на жена си, тоест да я хвалиш, да ласкаеш, да й говориш хубави думи, да обръщаш внимание на това, което прави за теб, да й кажеш, че яденето е хубаво, например да й кажеш, че сладкишът, който ти е приготвила, е хубав, да й говориш хубави думи, никога да не хвалиш пред нея майка си, сестра си, секретарката си, ако имаш такава, или съседката. Тези неща са много важни. Смеем се, разбира се, но така стоят нещата.

И защо жените трябва да се подчиняват на мъжете си? Защото мъжът се нуждае от своята съпруга, за да го утвърждава. И не му трябва много (да му говориш). Добре, мъжът не е от тези, които се трогват много, не се трогва много, но какво иска от жена си? Съпругът иска утвърждение и именно това го утешава. Тоест жената трябва да утешава мъжа и какво означава “утешавам”? Както се отпускам върху едно хубаво канапе, върху една хубава постелка и си отпочивам, отморявам и казвам: колко хубаво! Почивам си - така трябва да бъде и съпругата за мъжа си. Когато мъжът си идва и казва на жена си: знаеш ли? Днес направих това и това!, жените никога не трябва да го поставят под съмнение. От момента, в който го поставиш под съмнение, сякаш хвърляш кофа вода върху огъня, който трябва да запалиш, за да се стоплиш. Ако се усъмниш в него и реагираш така: Уф, какво си направил!? Всички те крадат, подиграват, смеят ти се, никой не те взема сериозно! Не си енергичен, силен, не знаеш как да пазаруваш, не знаеш как да командиш парите си! – тогава с мъжа ти е свършено. Ще угасне и след това нищо няма да ти казва. Ще се върне у дома и ще го попиташ: как мина? Добре – ще ти каже и нищо друго. Затова той очаква утвърждение от своята съпруга.

Също така ще спечелиш мъжа си, ако му се подчиняваш, но не и да станеш неговата робиня. Мъжът има любочестие (в смисъл на любезност, жертвоготовност). Ако той ти каже:

- Нека да те заведа на разходка до Атина!
А ти отвърнеш:
- Пресвета Богородице! Завчера бяхме в Атина! Колко пъти да ходим в Атина! След като ти казах, че не искам да ходя там!
Е, ако му откажеш и не се подчиниш, а започнеш да говориш всички тези неща, тогава никъде няма да те заведе. Ще ти каже: тогава стой тук затворена! или прави каквото искаш! Ако не и нещо друго.
Но ако ти каже нещо и ти му кажеш: добре, с удоволствие! Например, той ти казва: дояде ми се това ядене! и жената каже: с удоволствие ще ти го сготвя! Или не го каже, а го направи, тогава, понеже има любочестие, след това жената лесно може да прави с мъжа си каквото си поиска. Сякаш имаш един слон, който връзваш за едно въже и водиш където си искаш. Така е.

Трябва да знаеш как да се държиш с другия човек, мъжът трябва да знае как да се държи с жена си, както и жената с мъжа си. Това е великото изкуство на брака – който го е научил, е намерил себе си, оставил е своя егоизъм назад и се е научил да се държи с другия човек, този човек е спечелил и ще прекара красиво своя брачен живот, ще се утешава духовно и по думите на св. ап. Петър няма да има спънка в молитвите си. Тоест Божията благодат ще бъде в сърцето му и за него няма да е трудно да се моли.

Много пъти жени обаче идват при нас и казват: много ми е мъчно, че мъжът ми не ходи на църква! Или: той не е вярващ! или кара се с мен. Какво да му кажа, за да дойде на църква? Какво да му кажеш? Нищо не трябва да му казваш, а с твоето добро поведение му покажи, че Църквата ти помага, че в Църквата си станала добра съпруга, че ти го утешаваш, уважаваш, почиташ, цениш, признаваш, даваш му крила, ти трябва да окриляваш мъжа си. Когато е малък, той очаква криле от майка си, а веднага след това от жена си. Така е, така функционира психологията на мъжа. Ако направиш това, след това не е нужно да му четеш проповеди. Той постепенно сам ще дойде, ще обикне Църквата и ще се въцъркови. Видях много случаи, в които мъжът не ходеше на църква, но казваше - жена ми ходи на църква, изповядва се и стана много добра майка, домакиня, любезна, и виждаш, че се радва на това и се хвали пред другите. Е, когато ти ходиш на църква, но си язвителна, капризна, мърморана, гневна, никой не може да ти говори, не си снизходителна, не отдаваш значение на мъжа си, тогава той да не е луд да дойде на църква! Няма да дойде. Ще ти каже: като отиде на църква какво разбра? Стана по-лоша отпреди! Колко такива случаи има. Или има жени на средна възраст, които правят трагични грешки в името на Църквата. Мъжът й казва: да отидем на екскурзия! А тя отговаря: първо да попитам изповедника ми! Е не заслужава ли духовникът да й хвърли един бой?! Образно казано, за Бога! Нима можеш да кажеш така на мъжа си? Или мъжът ти казва: нали имаш пари в банката, дай ми три хиляди лири! И ти казваш: Чакай да попитам моя изповедник и ще ти кажа! Не стават тези неща. Не можеш да му говориш по този начин. Можеш да отговориш по нормален начин и ако има (сериозна) причина, ще се посъветваш с изповедника си. Намери обаче начин да се отнасяш правилно със съпруга си. Или той ти иска нещо като услуга – направи го, утеши го, не изтъквай религиозни поводи, за да направиш това, което ти искаш, докато Църквата не казва нещо подобно. Знаете ли, много пъти хората стигат дотам да създават огромни проблеми в брака, използвайки като предлог Църквата. Дори в брачните отношения, много пъти, по една или друга причина, понеже жената не иска да има връзка с мъжа си, тя изтъква хиляди неща - не, сега е празник, ще се причастя, ще постя, ще меся просфори, ще мина покрай църква!, хиляди неща. Не е ли нормално онзи съпруг да се надигне и да се обърне срещу Църквата? Църквата не казва подобно нещо, но понеже ти си го измислила по твои причини, може и да имаш право, но нямаш право по правилата на съпружеския живот. Същото нещо важи и за мъжа. Не можеш да пренебрегваш съпругата си под предлог на благочестие. Не може да не отдаваш значение на жена си, защото, знам ли, се занимаваш с Църквата, с духовни неща. Тоест да отидеш вкъщи и да кажеш на съпругата си: знаеш ли? Вкъщи няма да говорим, за да не празнословим! Знаете ли какво е празнословието? Да не говорим излишни думи и да седим мълчаливи. Добре, ако беше подвижник, монах, направи го. Но ти си в твоя дом и ако го направиш, си загубил жена си. Или мъжът казва: аз не хваля жена си, за да не се възгордее! Е, не я хвали и тогава съседът ще я похвали и ще имаш проблеми! Не те ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща?! Ако ти не похвалиш съпругата си, как ще я спечелиш? Как можеш да кажеш подобно нещо – щяло да я обземе гордост? Тези неща говорят за духовно неравновесие, създават огромни проблеми и са извън духа на Христос и Църквата.

Когато казваме жената да се подчинява на мъжа, това трябва да става така, както Христос се подчинил на Своя Отец – Той не се е подчинил, защото Отец стои по-горе от Сина, а от любов. За да спечеля другия, от любов се подчинявам на другия. Когато искам да спечеля някой и той ми казва: ще ми дадеш ли химикала? – С радост, вземи го! Ще ти дам още един! Защото искам да спечеля неговата любов, а не че съм негов роб. Или ми казва: ще ми направиш ли една услуга? - Разбира се, с удоволствие. Едно е да му кажеш: е, добре, ще ти я направя, но да си помисля! И друго: с радост! с удоволствие! Едното се различава от другото. Това е подчинението, за което говори св. апостол.

превод: Константин Константинов
източник:http://www.sveticarboris.net/index.php? ... Itemid=141


Чета. И плача.

И пак чета. И пак плача. КОГА ЩЕ МИ МИНЕ ВСИЧКО ?!?!?!?
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15481
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

Има ли щастие в брака?

Юни 14, 2014

Автор : свещ. Константин Коман

Отец Константин Коман (1953г.) е доктор по богословие, ученик на гръцкия учен Сава Агуридис, професор в катедрата по библейско богословие на Букурещкия богословски факултет „Патриарх Юстиниан”; провежда мащабна научна, преводаческа, мисионерска и пастирска работа.

- Моделът „удачна професионална кариера” толкова раздут от средствата за масова информация и получил разпространение в обществото, в което живеем, влиза в противоречие с брака, първо като го отлага в бъдещето, второ като го задушава. Какъв може да е изходът за нас?

- Това е вярно, днешната младеж се сблъсква с това предизвикателство, както младежите, така и девойките. Аз съм голям традиционалист. Израснал съм в село, в среда, силно вкоренена в старите порядки. А след това опитът потвърди, че приоритет в живота е изпълнението с голяма яснота на нашето специфично призвание – мъжко, от една страна, и женското, от друга. Преди всяко професионално призвание ние сме длъжни да отговорим на зова на нашата собствена природа.

От тази гледна точка, ако отложим настрана изключенията, то естествено за мъжа и жената е първостепенно изпълнението на тяхното призвание – съответно мъжко и женско. И това изпълнение се реализира в съчетанието на двете, от което се получава семейство. Това е приоритет, отнасящ се към самото естество. Останалите призвания в живота са вторични по отношение на това, те са му подчинени.

Разбира се, има и изключения. Например монашеството, от една страна, или изключително призвание за някаква професия… Абсолютно необходимо е да имаме чувство за йерархия на ценностите и чувство за мяра, за да преодолеем изкушението на конфискация на човешката личност от професия или служение. Необходима е разсъдителност и мъжество, за да приемем и активираме дара на самовластието на човешката личност. Човек не трябва да отстъпва на нещо, което може да го пороби. Не е нужно фаталистки да се позоваваме на контекста. Бог идва към нас съответно на дръзновението, в което има чувство за самовластие на човека над обстоятелствата, колкото и важни да изглеждат.

- Какво е необходимо, за да имаме щастлив семеен живот?

- Бях по-оптимистичен в младостта си. Сега съм песимистичен. Опитът от няколко десетилетия семеен живот, а особено духовният контакт с огромно количество семейства, съществено намали юношеския ми ентусиазъм. Ще отговоря така: за да имаш щастлив семеен живот, нужно е преди всичко, с всички сили да искаш това.

Може би ви изглежда натрапчиво моето настояване за това, но от своя опит ви казвам, че съпрузите по-скоро искат справедливост в семейството, отколкото щастие. Аз им предлагам на изповед да кажат на глас, че искат щастлив брак, и в болшинството си те дори не могат да кажат това.

Аз имам предвид тези, които са смазани от рутината и инерцията на семейния живот. Преди брака и в самото му начало всички казват, че желаят щастлив семеен живот, и даже действително го искат. А когато се сблъскат с конкретиката на съпружеството, бързо биват обхванати от натрапчивото желание да излязат прави в спора с другия, да се оправдаят. Като следствие не виждат щастието иначе, освен при условие, че всичко става по тяхната воля и ако другия се откаже от своята правота, да се поправи и да стане такъв, какъвто искат да го виждат.

Успехът на семейния живот зависи от нивото на лична самореализация, а той от своя страна е зададен от мярката на способността ни към саможертвеност.

Семейният живот предполага отговор на най-важното призвание, предизвикателство на живота – да обичаш другия. Или: любовта към другия предполага самопожертване. Огромното предизвикателство се състои не в това да имаш другия, а в това, да му се отдаваш! Ако тази логика е преобърната, то с това се анулира всеки шанс за самореализация в семейния живот и той става безполезна мъка.

Животът на човека това е велик дар, огромна тайна, възхитителна вселена, непристъпна дълбина, чудо. Затова отговорността на човека е огромна. Ние влагаме цялата си воля за да реализираме много неща в живота си, понякога просто незначителни, но дори и капка воля не полагаме, за да обичаме. Измамваме се с това, че любовта е нещо идващо само по себе си. Преди всичко я бъркаме с плътското влечение. Но няма нищо по-погрешно! Въпреки това болшинството от нас попадаме в този капан. Обаче този, който е неопределен, неосъзнат, който живее на нивото на първичните инстинкти, не може да е способен да обича. За да обичаш е необходимо максимално душевно, духовно трезвение, необходимо е чисто чувство.

Друг аспект, по-практичен и достъпен, е твърдото пребиваване в своята природа. Съчетаването на мъжа и жената ще е толкова по-успешно, доколкото мъжът е утвърден в мъжката си природа, доколкото се явява мъж, и доколкото, жената е утвърдена в своята женска природа, доколкото тя се явява жена.

Ако някой попита, какво означава да пребиваваш твърдо в своята собствена природа, то с това само доказва, че в него няма чувство и съзнание за собственото естество, и това за него е проблем. Придобиването на собственото естество започва с запознанството с него. Познанството започва с анатомия, но не завършва с нея, защото мъжката природа е мъжка във всички аспекти и като единно цяло, също както и женската.

Преди всичко проблем в семейния живот възниква от объркването, царящо във всеки от субектите, относно спецификата на собствената му природа. Сега не е време подробно да обсъждаме този въпрос. Ще кажа само, че що се касае до съчетаването с жената, мъжът е надарен с такова естество, което да служи на специфичния дар на неговата природа – специфичен по отношение на жените – а именно да властва над жената, а жената е надарена с естество, което да служи с покорност на мъжа. Това може да бъде доказано започвайки от най-малките части на тялото и завършвайки със съвкупността от специфичните проявления на естеството.

Мъжествеността, както казахме по-горе, се проявява в способността да властваш, която пък започва със самообладанието. Кризата на днешното семейство произтича не от отпадането на жените от условието да се подчиняват на мъжете, а от факта, че мъжете не достигат до активация на своя дар на самообладание. Първият, който чувства, че мъжът не е господар на себе си, а значи не може да осъществи власт над нея, е съпругата.

В този случай на жената е много трудно да се подчинява на немощен, слаб, незрял мъж. Изходът ще е в това, двамата добре да изучат своите възможности и немощи и да си помагат един на друг да ги преодоляват. Тук основополагащо е взаимното разбиране. Прояви разбиране по отношение на другия.

- Да имаш деца днес се е превърнало в нещо нежелано: това подразбира болка, грижи, умора, стрес, финансови усилия. Какво ни дава детето?

- Аз не съм съгласен с вашата теза. От своя опит мисля, че днес хората малко по малко се завръщат към раждането на няколко деца в семейството. Мисля, че са малко тези, които съвсем не искат да имат деца по причините, които изброихте. Невъзможно е да се загуби естественият инстинкт за раждане на деца. В моето обкръжение са ми известни семейства, не само с две, но и с три, четири и повече деца. С детето са свързани грижи, умора, най-различни трудове, но то се вписва в естеството на живота.

Който се отказва да ражда, застава в позицията да осъжда собственото си раждане. И него не би го имало, ако родителите му мислеха така. Бог е създал света такъв, ние да се раждаме и да раждаме.

Детето внася пълнота, радост, вкус на чистота, невинност, красота, непорочност. Не мисля, че е необходимо да се борим за раждането на деца. Това е нещо подразбиращо се.

Детето много съдейства за заздравяване на семейството. То обединява съпрузите. Детето е желано и защото призовава двамата родители да излязат от своя егоизъм заедно. Заедно сега те могат да се отнасят към някого трети, в който намират себе си в равна степен, към нещо много свое, което обаче представлява отделна личност.

При все това е необходимо да се каже, че съюзът на двамата представлява самият брак като такъв, а детето е плод на семейния живот. Когато децата пораснат големи, те се отделят от родителите, и двамата съпрузи остават заедно и занапред, до края. Казвам това, защото съществува много разпространено изкушение да се превърнат отношенията с детето в заместител на отношенията с другия съпруг. Има много такива родители, които емигрират в отношенията с децата, опитвайки се по този начин да избегнат трудностите, и особено изискванията към другия съпруг.

- Защо е нужно да имаме повече от две деца?

- От моя опит, единственото дете израства с голям недостатък, от който не се избавя през целия живот – да търпи всячески натиска, идващ от страна на родителите, обкръжаващата среда и самия живот. Това, което би се изляло на две, три или повече деца, сега се излива върху едно: мечтите и очакванията на родителите, опасенията, рисковете, тревогите от бъдещето, дилеми, варианти и т. н. Тези преси обикновено се превръщат за него в явно затруднение при вземането на решение. Единственото дете с голям труд приема решения, то постоянно балансира между противоположни решения, между възможни варианти. Знам много такива случаи.

Ние вече не говорим за отсъствието на навик да споделяш с другите предмети, подаръци. Това фактически е едно и също! Второто дете идва с важното решение: всичко ще се дели на половина. Тук остава рискът от възникването на спора „ти или аз”. И само третото дете (останалите също в равна степен) извежда двамата от ситуацията на спор: „Вече не е само аз и ти, но вече има и друг”.

Християнското богословие утвърждава битието в Троица в качество на съвършено битие. Хората са създадени по образа на Пресвета Троица. Отец Думитру Станилоае на страниците на своите достопаметни трудове показва важността на разбирането на света по образа на Божествената Троица. Отношенията между мене и тебе са непълни, ако в тях няма свидетел, в който те да се отразяват, който да ги потвърждава и да свидетелства за тях.

превод от руски

източник: http://www.pravoslavie.ru" onclick="window.open(this.href);return false;


http://pravoslaven-sviat.org/2014/06/14 ... e-v-braka/ - източникът

Знаех си... :328
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :)
Публикувай отговор