forum.metsababa.net

cchery написа: ... Деска, ще ти призная искрено - вчера почти се подразних на споделения от теб в предходното мнение пост от фейсбук на някоя си Марти Иванова. Прости ми, но..... не искам Марти Иванова, не искам общи приказки (макар че Марти пише доста лично), за мен щеше да бъде ценно да видя твоето лично мнение, но уви - ти отново се скри зад новата си самоличност. Какво в този случай ти попречи да бъдеш себе си?! ...

Хм, Ани, на мен лично ми хареса какво е написала тя и затова реших да постна точно нейното мнение. Усещам нещата като нея, затова и я цитирах. Това не ми пречи да бъда себе си. Прочетох страшно много неща за него напоследък, от някои изрази останах като втрещена, толкова злъч и злорадство се изляха, за съжаление, че ми ставаше доста гадно. От изразените позиции, с които съм на едно мнение и като едно и също усещане, избрах тази на Марти, защото се съгласих с нея и исках да споделя. Просто не писах лично за това. Четях, чувствах и мислих много неща, но не писах. Чувствах се съпричастна. Мислех какво й е на жена му и децата му в момента, на родителите му... Беше ми много тъжно и гадно, следях новините около него. Но не виждах какво ново да кажа и как да го изразя. Докато Марти го е направила и просто я споделих. Защо да се крия? От кого и защо? И каква нова самоличност? Аз съм си аз. Невинаги пиша. Преживявам много неща. В ежедневието ми се налага и много да говоря, да питам, да слушам... Затова често предпочитам да споделя някоя статия, с която съм съгласна, но която не съм написала аз лично. Това лошо ли е според теб?

Моето лично мнение съвпада с изразеното по-горе от Марти.

Kleo написа:

cchery написа: ... Деска, ще ти призная искрено - вчера почти се подразних на споделения от теб в предходното мнение пост от фейсбук на някоя си Марти Иванова. Прости ми, но..... не искам Марти Иванова, не искам общи приказки (макар че Марти пише доста лично), за мен щеше да бъде ценно да видя твоето лично мнение, но уви - ти отново се скри зад новата си самоличност. Какво в този случай ти попречи да бъдеш себе си?! ...

Хм, Ани, Това лошо ли е според теб?

Деска, не съм ти давала оценка, не съм написала никъде дали си правила нещо лошо или хубаво. Странното е, че питаш за това..... може би ти самата имаш някакви съмнения, но това не са моите. Аз нямам какво ново да кажа по темата. Писах толкова много, толкова искрено и толкова емоционално, защото ИМАХ НУЖДА. Аз съм една от лично докоснатите от Боян, много лично при това - без той да го знае, разбира се. Всичко случило се с него е феномен - не само в алпинизма, а и във живота на съвременното ни общество. Нечувано и невиждано - хора, заровили главите да окопават вътрешните си градинки, успяха да ги вдигнат, успяха да излязат извън себе си, да се подадат на повика на тъгата, болката и мъката и да ги изразят, успяха да плачат на глас, да се обединят в тази болка и мъка, да се стигне до едни от най-далечните дълбини на тази прословута българска душа, която напоследък никак я няма........ За мен това е (без)ценното в случая. И понеже изчетох какво ли не от напълно непознати, исках да зная какво и приятелите ми мислят и изпитват. Надявам се в този дух питането ми да не ти се вижда вече странно.

Ние сега отиваме да бягаме на една благотворителна акция - бягане по двойи като единият в двойката е човек със специфични физически умения. Никога не съм присъствала на такова нещо и за мен самата ще бъде интересно - ще разказвам после.

На това бягане ще има и незрящи, ако не се лъжа.
Ще ми е интересно да споделиш от първа ръка как е било!
Един приятел ще бъде сред участниците, той е от слабо виждащите и ще подкрепя напълно слепите, които ще отидат.

/ако става въпрос за същото събитие де/
https://btvnovinite.bg/predavania/tazi- ... vseki.html

Оценката е, че мислиш, че с включването си не съм изразила мнението си личното, а съм се скрила зад някаква нова самоличност, а аз не виждам нищо лошо в това и затова обясних защо съм цитирала Марти - защото нейната позиция съвпадна с моята и ми хареса. Съжалявам, че съм ти подействала леко дразнещо, но това си бях аз без задръжки и без цензура. Прииска ми се да споделя, споделих, и всичко е наред според мен

Здравейте, момичета!

Подхванали сте сериозни теми. Това му е хубавото на общуването с хора, които чувстваш близки - може да се говори за сериозни, дълбоко лични неща, а може и да се подмятат шеги и закачки.

Колкото до самите теми, не се чувствам готова да пиша по тях.

С хазарта е по-лесно - там очевидно става дума за: 1. опит чрез държавата да се притисне собтвеника на съмнителен бизнес с някаква цел, която не ми се вярва да е защита интересите на хората, а по-скоро става дума за нечий нечистоплътен бизнес или политически интерес; 2. опит чрез рекламния призив да се използва отчаянието и, простете, безпросветността и глупостта на хората, за да се охранява частен и крайно егоистичен бизнес интерес по ограбването на същите тези хора.

С Боян Петров е по-трудно. Някак ми се иска да оставя тази тема засега да се поуталожи в мен, затова ще я пропусна.

Ани, питаш как е абитуриентката. Добре е, мисля. Имахме изпращане в училище тази седмица, беше красива. Предстоят матурите, които малко ме напрягат. Вероятно и нея - също. Балът ни е на 26-ти, след една седмица. Каквото и да се говори, това си е сериозно.

Днес отсякох едно дърво. Порасна само по средата на гроба на баща ми, с годините взе да пречи, майка ми взе да се вайка и аз... Тъй де, в багажника имам брадвичка.
Знаете ли, че никога не съм садила дърво? Нито едно. Едно време на село дядо е правил това. Аз бях дете. А после не е имало къде.
Дядовците ми са садили и секли много дървета. Бабите - не, това винаги е било мъжка работа. (Те са садили зеленчуци.)
Мисля, че искам да посадя дърво.

Алекс преди около месец посади 7 дръвчета. Имаше инициатива от училището му. Доста деца отидоха и посадиха дръвчета в близост до училищния им двор. Дано поникнат! Той беше много доволен и горд от това колко нови дръвчета са посадили той и приятелите му. Иди и посади и ти, Нели, сигурна съм, че ще се почувстваш много добре и после ела и сподели тук

Нели написа:Мисля, че искам да посадя дърво.

Ех, какво добро начало за пост . Звучи като... някакво обричане.

Нелка, май е време да посадиш дърво . Има символика в това действие, нещо като вечна сигурност. Не знам за теб - аз спешно имам нужда от такава в това развълнувано от емоци, думи и хора мое ежедневие. Аз съм садила дървета. Плодни дръвчета. Садила съм череши, кайсии, праскови, дюля, джанки... на село . А после съм брала от плодовете им и съм правила дори компоти от тях :lol: . След което ги изоставих, бягайки към нещо, което ме привличаше много повече от селската работа...... Къщата на село е продадена вече. Дали дръвчетата са отсечени, не знам..... Но май и на мен ми е време да посадя едно дръвче.

Kleo написа:Алекс преди около месец посади 7 дръвчета. Имаше инициатива от училището му. Доста деца отидоха и посадиха дръвчета в близост до училищния им двор. Дано поникнат! Той беше много доволен и горд от това колко нови дръвчета са посадили той и приятелите му.

Дано да поникнат и дръвчетата, и делата им, Деска .

Нели написа:С Боян Петров е по-трудно. Някак ми се иска да оставя тази тема засега да се поуталожи в мен, затова ще я пропусна.

Аз определено се поуспокоих, защото доста поплаках докато течеше спасителната акция. Връщане назад няма. Той и Боян не тръгваше, за да се върне. Днес не се присъединих към похода, който приятелите на Боян организираха към Копитото, т.к. бях на курс. Аз предварително знаех, че няма да отида. Но вчера чух от един познат неговата причина - той каза нещо от сорта, че много се чуди дали да иде на събитие, което за някои от участниците е толкова важно, колкото да се тагнат, че са били там....... дано, ако е имало такива хора, да са били много малко.

Нели написа:Балът ни е на 26-ти, след една седмица. Каквото и да се говори, това си е сериозно.

Аз също приемам баловете насериозно. Нищо, че те имат различен облик през годините. В крайна сметка важно е какво всеки един човек влага лично в това преживяване. И в този ред на мисли - какво е балът за Вили?

ЖЕЛАЯ НА ВИЛИ И АЛЕКС УСПЕШНО СПРАВЯНЕ СЪС ЗАДАЧИТЕ ПРЕЗ УТРЕШНИЯ ДЕН. Изпитът никога няма да бъде "пълна порнография", ако ти не го приемаш за такъв. Независимо от нагласите около теб. Изпитът е възможност за скок и защо не този скок да е над висока летва? Стискам палци.

Kleo написа:На това бягане ще има и незрящи, ако не се лъжа.
Ще ми е интересно да споделиш от първа ръка как е било!
Един приятел ще бъде сред участниците, той е от слабо виждащите и ще подкрепя напълно слепите, които ще отидат.

За това събитие става въпрос, Деска. Да, имаше и незрящи там. Идеята е страхотна - така и трябва да бъде - хората с увреждания да излязат "на светло". На това първо събитие обаче май повечето просто бяхме отишли опознавателно - хора здрави и хора с увреждания. Имаше я онази невидима дистанция помежду ни. Момчетата от отбора по баскетбол с инвалидни колички на ЦСКА бяха много атрактивни, но си стояха на групичка. Незрящите бяха с придружители, но и те някак си по сами. И ние се чудехме или по-скоро..... се страхувахме как точно да навлезем в техния свят, как да се приближиш, да предложиш контакт (и особено помощ на бягането) без да... уязвиш човека насреща, да го накараш да се почувства недобре. Поне аз така се чувствах. Не бутах нито една инвалидна количка по трасето, не хванах нито един незрящ, за да тичам с него. Надявам се за догодина да...... преодолея онова, което е в мен и повече да не се чувствам притеснена.

Днес двама от близките ни семейни приятели тичаха на полумаратони. Единият в Плевен, другият в Ливърпул . Донякъде мислено бях с тях. Тези 21 км са трудна дистанция, но..... апетитът идва с яденето - вече имам желание за още полумаратони. От друга страна днес ни раздадоха проектите за курсовата работа по интериорен дизайн - този път всичко звучи супер интересно. Имаме чертеж на маломерно жилище, изпечатан на хартия. Трябва да го начертаем сами в Аутокад. След което да направим функционално разпределение на пространството в жилището и...... да го обзаведем . Мебелите, техниката, килимите и аксесоарите няма да ги моделираме (слава Богу) с програма, а трябва да ги намерим на снимка и да ги представим така. Идеята е да съобразим други неща - стил, цветовата палитра, функционалност, ергономичност, размери на стаите, ходови линии и т.н. За една седмица, до другата неделя, когато е изпитът, времето е твърде кратко, но ще се опитам както никога да свърша навреме и без напрежение.

Лека нощ на всички.

Цони, успех на Сияна на утрешната матура!

Нели написа:Цони, успех на Сияна на утрешната матура!

Опаааа, забравих я Сияна..... Естествено, стискам палци и на нея! То "утре"-то дошло вече.

Елисче, честит имен ден! Да си жива и здрава. Нека все така всички около теб ти дават безкрайно много поводи да обичаш и да си обичана!

УСПЕХ на нашите деца!!!

Ани, много мил пост, много драго ми стана да те прочета

Важното е, че си била на това събитие. Че си участвала и че си видяла различни хора. Напрежението от различността на другия човек изчезва в МИГА на запознанството ви. Щом имаш открито и топло сърце, и подходиш с внимание към него, проблем няма да възникне почти със сигурност Желая ти следващия път напълно да се отпуснеш и да се запознаеш с някого, защото наистина това са си хора като нас, просто с някои специфични потребности и способности. Вече седма година работя в среда на напълно незрящи и слабо виждащи хора, "страшното" беше само в началото, може би през първата седмица. После така се свиква, че в момента вече не ми прави изобщо никакво впечатление фактът, че около мен има кучета-водачи, бели бастуни, говореща мобилна техника, придружители, лупи, Брайлови машини и т.н. средства, улесняващи начина им на живот. Благодаря ти за споделеното! Беше ми важно.

Благодаря за пожеланията! Доволна беше от темата, писала е есе. Вапцаров й е много любим, дори приятели й подариха луксозно издание на негова стихосбирка. Като цяло каза, че не е било трудно, само на 2-3 въпроса се наложило да помисли повечко .
За бала не се е впрегнала много-много - сама ще се гримира, ще си прави прическата, само на маникюр ще ходи, защото реално няма такъв и ще й го изграждат.