Чета
"В първия кръг" на Солженицин. Не съм я прочела още, но от вътре ми напира да споделя.
Оруел може да е талантлив и наблюдателен, но в сравнение с
колоса Солженицин направо бледнее. Прекланям се пред силата на този Човек, Творец, Дух, който е успял да оживее, да се съхрани физически и духовно, който успява да запази записките си в лагерите и затворите където е лежал, да победи рака, да се пребори с Цензурата, преследванията, смърните заплахи и неговите произведения да видят бял свят, така че ние да можем да почерпим от извора на Живата история.
Неговите романи не могат да се четат отгоре-отгоре. Тук всяка дума е закована, точна и всяко изречение е вселена. Не мога дори да го обясня добре.
След "Ракова болница", която ме грабна "В първия кръг" е другата книга, която горещо препоръчвам на хора, които търсят истинско, силно, искрено, човешко и сериозно четиво.
