Учители и родители - отношения от висшата дипломация
Публикувано на: 17 Окт 2013, 10:20
По-долу копирам текст от блога на Милена Борисова, който се опитва да поведе дискусия по отношение на вечно премълчаваното: взаимоотношенията учители-родители! Преди години, доста години - над 20 - мен ме учеха, че учителят е голям човек - разбирай "големец". В моята лична класация на важните хора нямаше президенти, министри, министър-председатели, депутати. А детският ми речник не включваше в себе си думи като "шеф", "мениджър", "тийм лидер". Дори кмета на града ни беше просто някой. Така бяха моделирали възприята ми, че големите бяха Димитров и Тодор Живков и след тях веднага идваха "другарките" - моите учителки. Мълчала съм, когато те ми говореха. Никога не споменавах имената им без да ги придружа с "другарката" еди коя си. И това не беше плод на страх и боязън, а чисто уважение. Таях стремеж да се доказвам пред тях, защото те бяха важни хора в моето ежедневие и ако получех тяхното признание, значи съм се доближила до ореола, който имаха.
После.... после дойде демокрацията и още в началните й години - 90-та или 91-а майка ми (ваче пенсионирана учителка) ми разказа за първите сериозни спречквания между родители и учители по повод оценка, наказание или пък порицание, което преподавател е наложил над ученик. Не повярвах! Не повярвах, че някой е дошъл и е напсувал учител! И че на учителя му се беше наложило да се защитава от физическа саморазправа. В онези ранни 90-се тъкмо навлизах в пуберитета и всяка една падаща или паднала звезда залязваше страшно бързо в моите класации и нищо не беше в състояние да възвърне блясъка й. Ето как тогава за първи път усетих разочарование от това, че моите герои, учителите, май все пак са обикновени хора. Като мен, съучениците ми, комшиите....... и точно като тях могат да бъдат нагрубявани, надвивани...... набивани.
Разбира се, почнах да изучавам преподавателите си преди да им засвидетелствам уважението си - беше неизбежно иначе щях да търпя още разочарования. А и демокрацията ни даде нещо много ценно - свободата да имаме собствено мнение. И тогава дойдоха и първите ми конфликти с преподаватели. Падах, ставах, плаках заради "незаслужени" оценки, бях обидена от пренебрежението, което срещах. Но и най-сетне можех сводобно да дам доверие на 100% процента - на неколцината истинки УЧИТЕЛИ, които срещнах и точно това изгради мнението и отношението ми към тази професия, които защитавам и днес! Сега някой ще каже - "Ей я и тая - също много знае как да преценява учителите!". "- Ами да - ще отговоря - 12 години, прекарани в училище, трупат доста опит и налагат съпоставки. Ако и след тях не можеш да мислиш самостоятелно и да правиш оценки, може би си си загубил времето!"
И все пак, провокирана от долната статия твърдя, че трябва да оставим човек да разбира от това, което може, учил е и има опит. Преди да кажем на учителя как да си води часа, нека се запитаме дали на нас ни е хубаво някой постоянно да ни дава съвети в работата, в която сме професионалисти. Нека не си мислим, че онова, което властваше допреди 10-15 години, а именно, че в педагогиките в университетите влизат само тези кандидат-студенти, които не са приети никъде другаде, още е валидно. Вече не е вярно! На практика много от местата за педагогически специалности остават незаети. Никой не иска да е учител. Дори и когато е завършил тази специалност, защото...... това не означава да влезеш в класната стая и да си изпееш урока! А после да имаш дълга лятна ваканция. Да си учител означава да си част от елитна група, която "е внимавала в час" и взема под внимание не само материала за днешния ден, но начина на неговото поднасяне, методиката, която е специфична, целите, които си поставя и т.н. Да научиш децата в първи клас на цифричката "5" изглежда фасулска работа за всички ни. Ала да имаш уменията да обясниш на малкото човече нещата отвъд "боба" е философията на тази професия и аз много мисля преди да взема решение "да си поговоря" с някой учител!!!
Рон Кларк-американският учител на годината
Написана от Милена Борисова
Не си спомням къде и кога, беше отдавна, прочетох този материал. И макар, че описва американската училищна действителност, толкова много ми напомня за българското училище, че го копирах и не спирах да го препрочитам. Сега отново се връщам към него и ви го предлагам, защото децата са наша обща отговорност и винаги учениците , с които съм работила са били и си остават „моите деца“. Заради тях си струва да го прочетете до последното изречение, а това ще ви даде възможност да видите и друга гледна точка-тази на учителя на вашето дете.
Рон Кларк, авторът на „Краят на класовете от меласа – как проваляме нашите деца – 101 изключителни решения за родители и учители”, беше наречен „Американският учител на годината” от Дисни и беше изборът на Опра Уинфри за нейната рубрика „Феноменални хора”.
Той основа Академия Рон Кларк, в която идват да се учат учители от цял свят.
СNN – Това лято се запознах с една директорка, която беше обявена наскоро за директор номер едно в нейния щат. Тя беше обичана и дори обожавана от всички, но ми каза, че напуска професията.
Аз извиках: „Не можете да ни напуснете!”, а тя безцеремонно отвърна: „Виж, ако ми предложат да оглавя сиропиталище – прегръщам го с две ръце. Но с родители повече не мога да работя; те ни убиват.”
За нещастие, това твърдение изглежда става все по-вярно. Днес новите учители се задържат в професията средно по 4,5 години и много от тях посочват като причина за напускането си именно „проблемът с родителите”. Мълвата за това се разпространява и колкото повече негативизъм поемат учителите от родителите, толкова по-трудно става да се наемат най-добрите и най-умните колеги на работа.
И така, какво можем да направим, за да спрем тази лавина? Какво точно искат учителите от родителите да разберат?
Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнал с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.
Вярвайте ни. Понякога когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят космите на гърба им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което синът й е направил, тя да се обърне към него и да попита: „Това вярно ли е?” Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство.
Моля, престанете с всички видове извинения
И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарован, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.
Можете ли да почувствате болката ми?
Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение.
Родителю, бъди партньор вместо прокурор.
Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме особено обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва.
Ако ние сме дали на детето 79 процента на проекта му, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 80. Резултатът е 79, независимо от вашето мнение, че трябва да е за петица (80 процента). Това може би е трудно за преглъщане, но вие не трябва да мислите, че след като детето ви получава само шестици, то непременно получава и добро образование. Истината е, че често пъти именно лошите учители са тези, които пишат лесни шестици, защото знаят, че тогава всички ще ги оставят на мира. Родителите ще кажат: „Моето дете има страхотен учител! Има само шестици тази година!”
Уау. Я помислете добре. Ако трябва да сме обективни - именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. И въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие бързате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е „дал” на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е „заработило” тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност може би провежда най-доброто обучение.
И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.
Учителите стъпват по яйчени черупки
Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в една все по-отслабваща образователна система, където учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.
Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата и учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?”
Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите и ще оковете нашите усилия да наемаме утрешните отлични учители.
И, последно – при проблемни ситуации действайте професионално.
Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „Исках да ви кажа, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, защото зная, че децата са склонни към преувеличение и защото в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен.” Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко – никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми.
Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.
Това е учителско обещание, от мен към вас.
Превод: Ани Ананиева
После.... после дойде демокрацията и още в началните й години - 90-та или 91-а майка ми (ваче пенсионирана учителка) ми разказа за първите сериозни спречквания между родители и учители по повод оценка, наказание или пък порицание, което преподавател е наложил над ученик. Не повярвах! Не повярвах, че някой е дошъл и е напсувал учител! И че на учителя му се беше наложило да се защитава от физическа саморазправа. В онези ранни 90-се тъкмо навлизах в пуберитета и всяка една падаща или паднала звезда залязваше страшно бързо в моите класации и нищо не беше в състояние да възвърне блясъка й. Ето как тогава за първи път усетих разочарование от това, че моите герои, учителите, май все пак са обикновени хора. Като мен, съучениците ми, комшиите....... и точно като тях могат да бъдат нагрубявани, надвивани...... набивани.
Разбира се, почнах да изучавам преподавателите си преди да им засвидетелствам уважението си - беше неизбежно иначе щях да търпя още разочарования. А и демокрацията ни даде нещо много ценно - свободата да имаме собствено мнение. И тогава дойдоха и първите ми конфликти с преподаватели. Падах, ставах, плаках заради "незаслужени" оценки, бях обидена от пренебрежението, което срещах. Но и най-сетне можех сводобно да дам доверие на 100% процента - на неколцината истинки УЧИТЕЛИ, които срещнах и точно това изгради мнението и отношението ми към тази професия, които защитавам и днес! Сега някой ще каже - "Ей я и тая - също много знае как да преценява учителите!". "- Ами да - ще отговоря - 12 години, прекарани в училище, трупат доста опит и налагат съпоставки. Ако и след тях не можеш да мислиш самостоятелно и да правиш оценки, може би си си загубил времето!"
И все пак, провокирана от долната статия твърдя, че трябва да оставим човек да разбира от това, което може, учил е и има опит. Преди да кажем на учителя как да си води часа, нека се запитаме дали на нас ни е хубаво някой постоянно да ни дава съвети в работата, в която сме професионалисти. Нека не си мислим, че онова, което властваше допреди 10-15 години, а именно, че в педагогиките в университетите влизат само тези кандидат-студенти, които не са приети никъде другаде, още е валидно. Вече не е вярно! На практика много от местата за педагогически специалности остават незаети. Никой не иска да е учител. Дори и когато е завършил тази специалност, защото...... това не означава да влезеш в класната стая и да си изпееш урока! А после да имаш дълга лятна ваканция. Да си учител означава да си част от елитна група, която "е внимавала в час" и взема под внимание не само материала за днешния ден, но начина на неговото поднасяне, методиката, която е специфична, целите, които си поставя и т.н. Да научиш децата в първи клас на цифричката "5" изглежда фасулска работа за всички ни. Ала да имаш уменията да обясниш на малкото човече нещата отвъд "боба" е философията на тази професия и аз много мисля преди да взема решение "да си поговоря" с някой учител!!!
Рон Кларк-американският учител на годината
Написана от Милена Борисова
Не си спомням къде и кога, беше отдавна, прочетох този материал. И макар, че описва американската училищна действителност, толкова много ми напомня за българското училище, че го копирах и не спирах да го препрочитам. Сега отново се връщам към него и ви го предлагам, защото децата са наша обща отговорност и винаги учениците , с които съм работила са били и си остават „моите деца“. Заради тях си струва да го прочетете до последното изречение, а това ще ви даде възможност да видите и друга гледна точка-тази на учителя на вашето дете.
Рон Кларк, авторът на „Краят на класовете от меласа – как проваляме нашите деца – 101 изключителни решения за родители и учители”, беше наречен „Американският учител на годината” от Дисни и беше изборът на Опра Уинфри за нейната рубрика „Феноменални хора”.
Той основа Академия Рон Кларк, в която идват да се учат учители от цял свят.
СNN – Това лято се запознах с една директорка, която беше обявена наскоро за директор номер едно в нейния щат. Тя беше обичана и дори обожавана от всички, но ми каза, че напуска професията.
Аз извиках: „Не можете да ни напуснете!”, а тя безцеремонно отвърна: „Виж, ако ми предложат да оглавя сиропиталище – прегръщам го с две ръце. Но с родители повече не мога да работя; те ни убиват.”
За нещастие, това твърдение изглежда става все по-вярно. Днес новите учители се задържат в професията средно по 4,5 години и много от тях посочват като причина за напускането си именно „проблемът с родителите”. Мълвата за това се разпространява и колкото повече негативизъм поемат учителите от родителите, толкова по-трудно става да се наемат най-добрите и най-умните колеги на работа.
И така, какво можем да направим, за да спрем тази лавина? Какво точно искат учителите от родителите да разберат?
Като начало – ние сме учители, а не бавачки. Ние сме образовани професионалисти, които работят с децата ви всеки ден и често виждат детето ви в различна светлина от вашата. Ако ви дадем съвет, не се борете с него. Вземете го, и го следвайте така, както следвате съветите на вашия адвокат или лекар. Вече съм свикнал с родители, които просто не желаят да чуят нищо отрицателно за своето дете. Но понякога ако вие вземете присърце едно ранно предупреждение, то може да ви спести много бъдещи неприятности.
Вярвайте ни. Понякога когато казвам на някои родители, че детето им има поведенчески проблеми, аз просто виждам как се изправят космите на гърба им. Те са готови да се борят и да защитават своето дете, и това е изтощително. Едно от най-болните ми места е, когато кажа на някоя майка нещо, което синът й е направил, тя да се обърне към него и да попита: „Това вярно ли е?” Ами, да, вярно е, разбира се. Нали току-що ви го казах. И, моля ви, не питайте дали може някой съученик да потвърди станалото и дали още някой друг учител е присъствал. Това само унижава учителя и обезсилва учителско родителското партньорство.
Моля, престанете с всички видове извинения
И ако наистина искате да помогнете на вашето дете да успее, престанете да му търсите извинения. Попитах наскоро един мой ученик за лятната му работа и той ми каза, че още не я е започнал. Казах му, че съм много разочарован, защото новата учебна година е на прага. Майка му тогава се намеси и обясни, че цялото лято било ужасно за тях поради семейни проблеми през месец юли. Казах им, че много съжалявам за това, но подчертах, че домашната работа беше дадена през месец май. Тя бързо добави, че самата тя е разрешила на детето малко „време за почивка” през лятото преди да се хване на работа през юли и че в крайна сметка не е негова вината, че не е изпълнил задачата си.
Можете ли да почувствате болката ми?
Някои родители винаги ще намират извинения независимо от ситуацията и те отглеждат деца, които ще израснат възрастни, постоянно търсещи извиненията, без работна етика. Ако не искате вашето дете да завърши на 25 години безработен на дивана пред телевизора с пакет чипс, то моля, спрете да им измисляте извинения за несвършената работа. Вместо това, съсредоточете се върху намирането на решение.
Родителю, бъди партньор вместо прокурор.
Както знаете, драги родители, не е проблем фактът, че детето ви понякога има проблеми. Те изграждат характера и дават житейски уроци. Като учители, ние сме особено обсъждани от онези родители, които се противопоставят на тези уроци; ние ги наричаме родители хеликоптери, защото са готови да връхлетят и да спасяват своето дете във всеки един момент, когато нещо не е както трябва.
Ако ние сме дали на детето 79 процента на проекта му, значи толкова заслужава. Не си губете времето да се срещате с мен и да преговаряте за 80. Резултатът е 79, независимо от вашето мнение, че трябва да е за петица (80 процента). Това може би е трудно за преглъщане, но вие не трябва да мислите, че след като детето ви получава само шестици, то непременно получава и добро образование. Истината е, че често пъти именно лошите учители са тези, които пишат лесни шестици, защото знаят, че тогава всички ще ги оставят на мира. Родителите ще кажат: „Моето дете има страхотен учител! Има само шестици тази година!”
Уау. Я помислете добре. Ако трябва да сме обективни - именно добрите учители са онези, които пишат ниски оценки, защото така повишават критерия на очакванията. И въпреки това, когато вашето дете получава ниски оценки, вие бързате да се оплаквате и се отправяте към канцеларията на директора. Моля ви, спрете се за момент и се огледайте. Преди да оспорвате ниските оценки, които учителят е „дал” на детето ви, може би трябва да осъзнаете, че вашето дете си е „заработило” тези оценки и че учителят, от когото се оплаквате, всъщност може би провежда най-доброто обучение.
И, моля ви, бъдете партньори, не прокурори. Имах един ученик, който преписваше на тест, и родителите му заплашиха да повикат адвокат, защото съм бил набедил детето за престъпник. Зная, че звучи безумно, но директори от цялата страна ми казват, че все повече адвокати придружават родители на родителски срещи, за да защитават децата им.
Учителите стъпват по яйчени черупки
Толкова ми е жал за всички колеги администратори и учители, чиито ръце в момента са напълно завързани. В много отношения ние живеем в постоянен страх какво точно ще се случи в следващия момент. Ние стъпваме по яйчени черупки в една все по-отслабваща образователна система, където учителите нямат куража да са честни и да говорят онова, което мислят. Ако направят малка грешка, тя може да се превърне в бедствие.
Майка ми току-що ми разказа за едно дете в местното училище, което надраскало лицето си с флумастер. Учителката опитала да го почисти с мокра кърпичка и това оставило червена следа върху лицето на детето. Родителят повикал пресата и учителката била уволнена. Моята майка, самата моя майка каза: ” Можеш ли да повярваш какво е направила тази жена?”
Почувствах това като удар в корема. Честно казано, аз също щях да опитам да почистя маркера по този начин. Да знаеш, че можеш да загубиш работата си за нещо толкова дребно, е просто плашещо. Защо изобщо някой би пожелал да влезе в нашата професия? Ако нашите учители продължават да се чувстват заплашени или уплашени, вие ще ограбите нашите училища от най-добрите и ще оковете нашите усилия да наемаме утрешните отлични учители.
И, последно – при проблемни ситуации действайте професионално.
Ако детето ви каже, че в класната стая се е случило нещо, което ви засяга, поискайте да се видите с учителя като му кажете: „Исках да ви кажа, че детето ми разказа за нещо, което се е случило в клас, защото зная, че децата са склонни към преувеличение и защото в една история винаги има две страни. Надявам се че ще можете да осветлите малко тази случка за мен.” Ако не сте доволен от резултата, тогава отнесете своите въпроси до директора, но преди всичко – никога не говорете отрицателно за учителя пред детето си. Ако то знае, че вие не го уважавате, и то няма да го уважава, а това вече ще доведе до купища проблеми.
Ние знаем, че вие обичате вашите деца. И ние също ги обичаме. Ние само искаме – и ви молим – да ни вярвате, да ни подкрепяте и да работите заедно със системата, а не срещу нея. Ние се нуждаем от вас като опора, нуждаем се да ни отдадете уважението, което заслужаваме. Издигнете ни, накарайте ни да се чувстваме ценени, и ние ще работим дори още по-усърдно, за да дадем на децата ви най-доброто възможно образование.
Това е учителско обещание, от мен към вас.
Превод: Ани Ананиева
