forum.metsababa.net

Здравейте!!! Абсолютно еднолично взех решението да пусна новата спам-тема. Заглавието ѝ избрах да е едно от предложенията на Дани, защото прекрасно описва положението тук! Знаете - аз не съм по лигавите изявления, увъртанията и мекушавите изказвания. Истината и само истината. А тя е такава, каквато ни я говори заглавието на темата.

Днес е важен ден за работата ми.... след час ще знам повече и ще пиша повече!!! Затова сега ви оставям.

[img]http://data.whicdn.com/images/63388404/large.gif[/img]

ЛИПСА

Автор: моя милост

Навън вали.
И от очите ми вали...

Дъжд, дъжд, дъжд
и ... влага ...

Така те чаках!
Така копнях за теб.

Но леглото още празно е...
Няма те до мен и тази нощ.

Мъглата този път ни раздели!

До възглавницата моя спи една главица,
отпусната, добра и нежна, и много доверчива.

Обичам те.
Ела си скоро!

София
03.12.2010

Не зная какво е времето днес по другите населени места, но в София цял ден вали. Мрачно и сиво е. Схлупено. Но пък това НЕ означава, че ще се поддаваме на лошо настроение, нали? Все пак иде ПРОЛЕТ

В синхрон с горния пост на Ани, ще напиша отново следното:

Не чакай много ти, а в пролетната тема ни се обади! - едно от заглавията за темата, предложено от ДаниД в миналата ни темичка, което на мен най-много ми допадна.

С което призовавам ВСИЧКИ потребители на форума да не се помайват, а да участват активно, да четат И да пишат в него Форумът е съвкупността от ВСИЧКИ ни. Нека с всеки изминал ден го обогатяваме все повече и повече, и го изпъстряме с думите и ... с душите си

[img]http://blog.southeastern360.com/wp-cont ... 4291_o.jpg[/img]

Хайде да ни е честита темата и да я напълним с мноооого красота и добри новини. Странно, че въпреки мрака и умората не ми е тъжно днес, а цял ден правя графики за една презентация, явно числата са и си остават моята стихия. Ние в събота ще си правим мини обучение, та затова ми е нужна презентация, имам още малко и по една игра да помисля и утре ще съм готова. В тази връзка си търся някой по-евтим мултимедиен проектор, ако знаете нещо по въпроса драснете.

Какво правите всички? Здрави ли сте? Изчезнаха всички напоследък. СТига съм се моткала, че и отчет ме чака. Лека

danid написа:Хубаво значи ви е, пролетно, още ли? На мен не ми е, само пролетната умора се опитва да ме пребори. Искам една много дълга почивка с книжки и с палми, но няма, няма кой да работи, ще си стоя до офисната такава и ще си мечтая.

Ех, Дани,.... не знам пролетно ли ми е и на мен. Знаеш ли.... внимавай какво си пожелаваш :lol: ... току-виж се сбъднало. Днес с колегата бяхме на среща в Пощенска банка. Тя придоби дейността на Алфа банк клон България, за която ние работехме - основно, т.е. тя ни беше основния финансов източник. Е... вече няма да е така. И живот и здраве професионалното ми развитие ще претърпи коренна промяна след средата на годината. Това като цяло не е изненада, още повече, че ноември заявих на колегата (след един много сериозен разговор по принципни въпроси, свързани с работата), че от 1-и януари си подавам молбата за напускане. И така или иначе това ми беше в плановете за тази година. Но ето че днес, след като научих "новината", се задълбочих в ситуацията..... и в момента ми е по-скоро меланхолично. И знаете ли защо?!?!? Не защото евентуално оставам без работа, а защото пусто..... не аз взех това решение . След като се преборя с овенската си същност, съм сигурна, че ще "избухна" с истинското решение на сегашното ми положение.... а то е такова, че считам, дълбоко вътре в мен, днешната ни среща в централата на Пощенска банка за съдбовна. Аз съм сигурна, че това е така чаканото и от мен ново начало. С тази различка, че... допуснах грешката да чакам, а не да го положа аз. Но има неща, които не можем да поправим. А между тях първенство държат онези, които са вече в миналото.

Kleo написа:С което призовавам ВСИЧКИ потребители на форума да не се помайват, а да участват активно, да четат И да пишат в него

Успех в призива, Деска!

Стихотворението обръщение към Хри ли е?!

Да, към Хри е.
Той беше във Франция, а аз сама с Алексчето.
Тъкмо трябваше да се върне в България, но заради гъста мъгла отмениха полета му.
Навън валеше, ... , а аз се бях приготвила всячески за неговото завръщане.
И по женски се бях издокарала, и манджа бях наготвила, и душата ми пърхаше, че ще го видя.
И когато той ми каза, че полетът се отлага, и когато дечко заспа, чувах само едно: дъждът навън.
Взех лист и химикал. И написах горното. Очите ми бяха мокри, да. Излях се на листа и чак тогава се отпуснах и заспах.
Виж годината, става въпрос за декември 2010 все пак.

Аз съм тук Както писах преди време в друга тема тук се чувствам у дома Може да нямам врем да пиша всекидневно, но ви чета редовно.При нас нищо ново.След почивните дни сега на работа е лудница То май винаги е така де Имахме малко проблеми с тинейджърската част от фамилията, но нещата се движат в положителна посока.Имаме си и хамстер в къщи.Вземахме го за женски и дано да етака, защото цялата му покъщина е в розово в противен случай ще се получи мъжки хамстер с розово съзнание Утре съм на празник в детската градина и Калинчето е с главна роля.Много се вълнувам
Чери, какво да ти пиша за работата......По принцип е кофти да си искал да си тръгнеш и да си се оставил да те изпратят, но пък важното е в новото начало Мисли за това и не се вторачвай в другото, защото вече нищо не може да се направи по въпроса.Пожелавам ти от сърце да си намериш работата, която ще ти пасва най- добре!
Дани, рядкост са хората вдъхновявани от цифрите Убеждавам се за пореден път колко много сме различни хората.
Деси, ти както винаги си фурия на тема чувства....Страхотна си.

Здравейте, хора!!! За момента няма как да съм по-изчерпателна, но искам да ви пусна нещо за добро настроение от сутринта:

" onclick="window.open(this.href);return false;

cchery написа: ... внимавай какво си пожелаваш :lol: ... току-виж се сбъднало. ... И живот и здраве професионалното ми развитие ще претърпи коренна промяна след средата на годината. Това като цяло не е изненада, още повече, че ноември заявих на колегата (след един много сериозен разговор по принципни въпроси, свързани с работата), че от 1-и януари си подавам молбата за напускане. И така или иначе това ми беше в плановете за тази година. Но ето че днес, след като научих "новината", се задълбочих в ситуацията..... и в момента ми е по-скоро меланхолично. И знаете ли защо?!?!? Не защото евентуално оставам без работа, а защото пусто..... не аз взех това решение . След като се преборя с овенската си същност, съм сигурна, че ще "избухна" с истинското решение на сегашното ми положение.... а то е такова, че считам, дълбоко вътре в мен, днешната ни среща в централата на Пощенска банка за съдбовна. Аз съм сигурна, че това е така чаканото и от мен ново начало. С тази различка, че... допуснах грешката да чакам, а не да го положа аз. Но има неща, които не можем да поправим. А между тях първенство държат онези, които са вече в миналото.

Ани, след като те прочетох, особено горната част, по-скоро се зарадвах за теб, честно! Защото съм сигурна, че ти ще намериш работата, която ще е подходяща за теб и ще те прави щастлива! Най-важното, удовлетворена вътрешно. Полезна. Влагаща себе си в труда си. Оценена. Желая ти най-доброто и хубавото нещо за теб съвсем скоро да се появи пред погледа ти!

Помня, че с ДаниД си обсъждахте работите. Още тогава ми направи впечатление, че сякаш не искаш вече да работиш настоящата си работа. Затова - успех от мен и честит нов Път, честито ново Начало!

Пораздвижили сте темата малко

Чери, понякога съдбата помага да тръгнем по новия път, когато ние отлагаме вземането на вярно за нас решение. В старата ми работа все така бях и накрая ме съкратиха, на най-силната за отдела ми година, винаги е тъжно, особено когато оставяш част от себе си в това което правиш, защото това последното изобщо не е така при всички, а напоследък са малко такива хора. Ще намериш най-доброто за теб решение, това е сигурно

Цвети, не ми говори за тийн проблеми, всеки ден ми се сервират нови и нови глупости и винаги стигаме до една и съща причина, мързела... Баща и отказва да я пусне на турне в Испания и аз съм по средата, хем не искам да я лиша от това удоволствие, хем тя по никакъв начин не се бори за това си желание и пак от мързел. Не учи, стаята и е пълен хаос и постоянно е на глупавия телефон, а и не се грижи за външния си вид, полудявам. И всеки път едно и също си говорим...

Kleo написа:Ани, след като те прочетох, особено горната част, по-скоро се зарадвах за теб, честно! Защото съм сигурна, че ти ще намериш работата, която ще е подходяща за теб и ще те прави щастлива! Най-важното, удовлетворена вътрешно. Полезна. Влагаща себе си в труда си. Оценена. Желая ти най-доброто и хубавото нещо за теб съвсем скоро да се появи пред погледа ти!

Помня, че с ДаниД си обсъждахте работите. Още тогава ми направи впечатление, че сякаш не искаш вече да работиш настоящата си работа. Затова - успех от мен и честит нов Път, честито ново Начало!

Благодаря, Деска!!! Това с работата... работа искам, но работодател - не. И съм съвсем сериозна. И в това отношение, както между впрочем май във всичко, определено не искам да вървя в утъпканите коловози на общоприетото и рутината..... Най ми е на сърце да обикалям света, ако трябва да бъда честна. И сериозна - да, бих искала да обикалям света. искам това да ми е работата. И дори да звучи налудничаво, все по-често мечтая силно и на глас за това. Вярвам, че ще ми се случи.

danid написа:Чери, понякога съдбата помага да тръгнем по новия път, когато ние отлагаме вземането на вярно за нас решение.

Да, Дани. И съм доволна, че съдбата се намеси вчера. Макар все още да не знам какво решение ще вземат моите работодатели в Гърция, защото окончателното развитие на нещата зависи от тях, аз решение съм взела.

danid написа:Цвети, не ми говори за тийн проблеми, всеки ден ми се сервират нови и нови глупости и винаги стигаме до една и съща причина, мързела... Баща и отказва да я пусне на турне в Испания и аз съм по средата, хем не искам да я лиша от това удоволствие, хем тя по никакъв начин не се бори за това си желание и пак от мързел. Не учи, стаята и е пълен хаос и постоянно е на глупавия телефон, а и не се грижи за външния си вид, полудявам. И всеки път едно и също си говорим...

Дани, аз съм на път да откача дори!!!! Телефонът ееее..... мечтая си да се прецака! Честно!!! Наистина!!! Миналата седмица Момчил върза бас и с двамата - 4 дена без телефон!! Напълно без телефон - само, ако някой приятел им звънне. И знаеш ли какво направиха и двамата - на третия ден почнаха да шмекеруват, да цъкат тайно и да ни лъжат... Уговорката на баса беше - ако издържат 4 дена без тел, печелят по 5 лв, ако не - те дават по 5 лв на баща им. И като се видяха колко са мекушави, тръгнаха да дават пари на Момчил, но той с огромна доза презрение им ги върна и да ти кажа - подкрепих го....

За ученето - тази седмица Коко ми се върна с 4.40 по математика - оценка от тест. И това при положение, че от началото на учебната година ходи на частни уроци, че учителят казва, че се справя много добре и т.н. и т.н. ...... Аз бях втрещена!!! Не съм спирала да повтарям, че тази година му е най-важната. После, че вторият срок му е най-важният, но след контролното се спрях и го попитах "Коко, ти имаш ли представа колко време ти остава?!".. той не беше си задавал тоя въпрос, но реално му остават само 2 месеца...... за да промени бъдещето си. Е...... не е готов и на това и съжалявам да го напиша. Не е готов в смисъл, че не е готов да изостави телефона и да..... поучи повече. От вчера само повтарям да изтрие всички игри на тела - още не го е направил, но през почивните дни Момчил ще се намеси сериозно ии Коко остава без игри на телефона. Дали ще има ефект..... никой не знае!!!

Уф, оплаках се и аз.....

cvety_rz написа:Имаме си и хамстер в къщи.Вземахме го за женски и дано да етака, защото цялата му покъщина е в розово в противен случай ще се получи мъжки хамстер с розово съзнание

:1140 :1140 :1140 :1140 :1140 :1140
Цветка, откъде ти хрумна това розово съзнание......... хахаха!!! Аз по принцип мога да ги разпознавам, ама не се сетихме докато бяхме у вас - можехме да позадигнем полите на гризача .

cvety_rz написа:Утре съм на празник в детската градина и Калинчето е с главна роля.Много се вълнувам

Желая и на двете ви върховни емоционални моменти!!!

cvety_rz написа:......По принцип е кофти да си искал да си тръгнеш и да си се оставил да те изпратят, но пък важното е в новото начало
.........................................................................
Дани, рядкост са хората вдъхновявани от цифрите .

Цветка, права си и за едното и за другото. И аз не намирам нищо забавно в цифрите ...., но все пак!!! А иначе - ами да, много е терсене да те изпратят, но аз гледам по друг начин на нещата. И вчера, след разговора в централата на Пощенска банка, се чудех защо техният ИТ мениджър повтори няколко пъти "Съжалявам за лошата новина!". Като, първо, въобще не съжаляваше , второ - за кого е лоша?! Тя би могла да е достатъчно лоша за тях, т.к. те придобиват близо 90 нови банкови клона с ИТ оборудване, за което нямат складови наличности и обучени техници, но това е техен проблем. А лоша за мен не е... защото те ми дадоха възможност да се отлепя от рутината. Би било зле, ако всъщност от моята заплата зависеше прехраната вкъщи и т.н., но ..... и това не е. Не че ни е излишна още една заплата. Обаче аз имам планове да се развивам в една по-различна посока и вече направих първата стъпка към това . Като цяло.. най-лошата част от това се пада на колегата ми, който е глава на семейство. Но той пък е пълен професионалист в това, което правим - поддръжка на компютри и сървъри. Наистина е много, много добър. Освен това окабелява помещения, настройва и администрира мрежи - също напълно професионално. Той има рутина и опит, .... а бидейки клиент на разни кабелни оператори и т.н., знам за какви анти-профита иде реч.

Ох, отивам да си направя салатката за обяд.

Хо-хо-хо-хо...добре дошли в отбора, тийн-мами! Аз съм вече на финала (поне с едната) Да ви успокоя - по някое време почват да се освестяват, но... търпение му е майката. Мисля си, обаче, че децата се държат така, защото не виждат смисъл в училището. Днес те нямат добрия обществен пример. Колко от известните хора са умни, интелигентни, образовани и го афишират? НЯМА ТАКИВА! А точно в тази възраст ние, родителите, не сме фактор.

И живот и здраве професионалното ми развитие ще претърпи коренна промяна след средата на годината.

Явно за много хора 2016 ще е година на промени. И ние ги умуваме някакви, но какво ще излезе, изобщо не ми е ясно. Знам само, че повече не искам да тъпчем на едно място, факт от който се чувствам в дупка вече месеци наред. И не става въпрос само за работата - имам чувството, че и отношенията ни с Цецо са забуксували и няма измъкване. Сигурно е от това, че не се караме, нямаме някакви особени проблеми и аз започвам "да търся под вола теле" ....Имам нужда от разтърсваща промяна, ама ми се ще да е хубава