Храненето и диабет тип 2 - интервю с д-р Г. Лулчев

[cchery]

Д-р Георги Лулчев е психиатър и невролог, който има много оригинални идеи за храната като лечебно средство. Завършва медицина в София през 1973 г. Работил е като психиатър и невролог в Бяла и София. Сега е директор на „Дом за възрастни с умствена изостаналост“ в с. Подгумер. Главен герой е на документалния филм „Георги и пеперудите“ на режисьора Андрей Паунов, спечелил няколко международни награди

Д-р Лулчев, имате собствена теория за това как човек може да се пребори с някои болести без да взима лекарства. Каква е тя?

През 2000 г. получих мускулни крампи (спазъм на мускула). Дойдох в ИСУЛ при мой състудент и си направих изследвания. Мислех, че имам липса на калций или магнезий, но попълних да се изследва и кръвната ми захар. Оказа се, че тя е пет пъти повече. После отидох на невролог и очен лекар, за да проверя дали нямам усложнения заради диабета, който съм имал от 7-8 години без да подозирам. Минах през всички кабинети, пратиха ме на диетолог. Дадоха ми познатите лекарства за диабет тип 2, т. нар. възрастов тип. Взимах ги две седмици, но се почувствах много зле и ги изхвърлих. В същото време открих случайно, че в клиниката по ендокринология има експериментална група за клинично изпитание на нов медикамент за диабет. Ръководителят на екипа ме включи веднага. Веднъж месечно ни взимаха кръв за изследвания, която се пращаше в европейска столица. След първото изследване лекарката ми каза: „Д-р Лулчев имате хиперинсулинемия, това е пожар.“ Хиперинсулинемия означава, че организмът произвежда повече инсулин, но не ми беше удобно да я питам какво е пожар. Но лекарката се оказа много точна в сравнението – наистина свръхпроизводството на инсулин може да се сравни с пожар. Затова предписването на инсулин в подобни случаи може да се сравни с опита на пожарникар да угаси огъня с бензин например. Оттам започна моята борба с тази болест.

Какво направихте?

Отворих старите учебници, там нямаше нищо съществено и се наложи да търся нови монографии за диабет. Случайно срещнах през това време проф. Сивчев, беше преподавател и национален консултант по паталогоанатомия, един от най-добрите паталогоанатоми у нас. Казах му, че са ми открили диабет. Той ми каза: моето момче, Жожо, така ми викаше, запомни от мен едно. Първото нещо е – никакъв инсулин и никакви таблетки. Второто нещо – трябва да отслабнеш. Тогава бях 120 кг.

Не е ли странно да се консултирате точно с патоанатом?

Аз вярвам много на паталогоанатомите. Смятам, че това са хората, които най-много разбират от медицина. При тях няма грешки, всичко се вижда като на длан. Освен това д-р Сивчев ми помогна още като бях студент в четвърти курс. Тогава ми се увеличиха лимфните възли. Отидох в Студентска поликлиника, веднага ме хоспитализираха със съмнения за остра левкемия и болестта на Ходжкин – две много тежки диагнози. Доцент (б. а. – тогава) Сивчев ме прегледа и ми каза, че нямам никаква левкемия, а жлезна треска, която ще мине след месец. Така и стана.

Но как отслабнахте?

Много е лесно да се каже: отслабни. Ама как? За късмет точно по това време срещнах моя пациентка, която съм лекувал с акупунктура. Тя ми се похвали, че от 4 години няма пристъпи на мигрена, от каквато страдаше. И обясни, че това става само със специално хранене. Препоръча ми книгата „Зоната“ на Бари Сиърс. Чел съм я вече над 20 пъти, знам я наизуст. За отслабването трябва техника, а в книгата „Зоната“ е казано точно как да се яде, за да не чувстваш гладен и в същото време да отслабваш и да ставаш все по-здрав. Зоната е състояние на суперздраве, обективно погледнато. Не можех да повярвам на много неща.

Защо?

Ами Бари Сиърс поставя науката за хранене с краката нагоре, точно обратното на това, което бях учил. За правотата на неговия метод получих междувременно още едно доказателство. По времето, когато търсех литература и се чудех как да си помогна, лек инсулт получи ветеринарният лекар, при който водех моето куче. Дадох му книгата и след един месец го видях – не можах да го позная, беше се възстановил много добре. И започнах да се храня според правилата в книгата.

Какви са тези правила?

Преди да обясня това, искам да кажа нещо за видовете диабет. Допреди години имаше само един диабет – тип 1. Това е класическия диабет, който съществува от хиляди години. При него има повишено производство на кръвна захар, но организмът не произвежда инсулин, който да я намалява. Затова се казва инсулинозависим. При този диабет инсулинът е животоспасяващо средство. При диабет тип 2 не трябва да се дава инсулин, защото всъщност организмът произвежда повече от необходимото количество и е инсулинонезависим. При първия случай благодарение на инсулина хората живеят. При втория тип няма нужда от никакъв инсулин. Той се лекува само с подходяща храна. Бари Сиърс и още двама други професори Мери и Майкъл Ийтс, автори на книгата „Мощта на белтъчините“, са изчислили, че това е хормонално балансираната храна – т. е. нивото между инсулина и неговия антагонист глюкагона трябва да са в баланс.

Какво точно означава хормонално балансирана храна?

Да не се отделя само инсулин, а инсулин и глюкагон, които трябва да бъдат в равни количества. И само чрез контрола на инсулина и глюкагона може да се балансира обмяната. Глюкагонът разгражда белтъците, а инсулинът регулира нивото на кръвната захар. Започнах диетата и изследванията ми веднага се подобриха. Дори от лабораторията се чудеха как таблетките може да имат такова мощно действие, а това се дължеше изцяло на хормонално балансираното хранене, защото храната е най-мощното лекарство. След време признах на колежката, че изобщо не съм взимал предписаните ми хапчета. Стана й много неприятно. По същото време провеждах и лечебно гладуване за 10-12 дни. И така за 6 или 8 месеца от 120 кг, станах 73 кг. Нормализирах кръвната захар и вече не се чувствах диабетик.

Не се чувствахте, или не бяхте?

За да си диабетик, трябва да има две неща. Първото е да има наследствена обремененост, такава нямам. Другото е затлъстяването. Това е основата на всичко. Има термин в медицината „инсулинова резистентност“. Според мен такава резистентност няма. Просто веригата прекъсва, защото черния дроб, където става основната обмяна, е затлъстял, неговите клетки са обвити в мастни клетки и инсулинът не може да стигне до тях. Това е описано в руската книга. Като я прочетох, разбрах, че диабет 2 се лекува само с храна, а при диабет 1 диетата помага да се намали приеманата доза инсулин. В мене се породи еретичната мисъл чрез хранене да се отърва от диабета. Прочел съм толкова книги и съм категоричен – няма такъв диабет, имам предвид възрастовия тип 2, както го наричат.

Откъде идва тогава повишената кръвната захар при втория тип?

Ами не идва нито на Марс, нито от Венера – а от магазина, от лакомията. Това е истината. Има случаи, когато необходимостта от прием на инсулин е отпаднала изцяло.

А защо и при диабет 2 се предписва инсулин?

Защото всичко се командва от фармацевтичните фирми. Нека пак да повторя – при диабет 1 инсулинът е задължителен, а при диабет 2 е все едно добавяш бензин в пожара. Ето едно списание –“Д-р Д“ – от диабет, то се издържа от фармацевтичните производители. В него има реклама на лекарство за болни от т. нар. диабет 2 – така зарибяват хората. Нормалната секреция на инсулин е между 20-45 единици дневно. А има случаи, когато се изписват 100 единици инсулин, няма да цитирам автори, но това е ужас.

Вие си произвеждате сам хляб от соя?

Да, направих си сам хормонално балансиран хляб, дори искаха да откраднат рецептата. Но за това ще говоря друг път. Тук искам да кажа нещо много важно – вече се говори за диабет тип 2 и при децата. Ами тогава това не е възрастов диабет. При децата причината за това е прекомерната употреба на сладкиши, на тестени изделия, които непрекъснато се рекламират по телевизията. А храната е лекарство. Такива неща не бива да се рекламират, както е забранена рекламата на лекарства. Откъде у 15-годишен хлапак ще има диабет 2? От храненето, разбира се. Друг много важен проблем е, че студентите по медицина трябва да учат диетология и това трябва да бъде държавен изпит.

Е, чак държавен изпит?

Напротив! Науката за хранене е много важна. Лекарите трябва да минат специални курсове, за да помагат на пациентите. По телевизията видях една диетоложка – често я показваха, не знам каква е по образование. Веднъж й зададох въпрос какво става с мазнините в организма. И знаете ли какъв отговор ми даде: става това, което трябва да става. Затова смятам, че диетологът трябва да бъде само човек с висше медицинско образование. Сега хора от кол и въже се пишат диетолози. Освен лекарите, и учителите трябва да минат курс по диетология, за да обучават децата от ранна детска възраст на хигиена на храненето. Родителите също трябва да са запознати с това. Децата ядат много тестени изделия. Преди няколко години дойде мой колега, специализирал в САЩ, и отидохме на ресторант. Той поиска да знае колко белтъчини, колко мазнини и въглехидрати съдържа храната. Но никой не можа да му даде такава информация. А това трябва да го има в менюто на всеки ресторант. Ако се върнем пак на Бари Сиърс той въвежда хранителната пирамида – 40% зеленчуци, плодове, въглехидрати, 30% белтъци и 30% мазнини – олио, но без говежда мас и свинска.

Ето една примерна рецепта за обяд: 125 гр соево сирене тофу, маслини, обезсолена туршия. Само една хапка баница и веднага вдигам кръвната захар. Диабетът е много коварна болест, защото много бавно действа. В същото време лакомията понякога затрива хората, те не могат да се контролират какво ядат. Аз си имам дневник, и твърдя, че всеки диабетик трябва да си има такъв кулинарен дневник – и да знаят коя храна как им действа на кръвната захар. Лекари говорят, че диабет 2 е бил епидемия, пандемия. Това е най-голямата глупост – това да не е вирусно заболяване? Само при инфекциозните заболявания има пандемии. Най-точното определение е взрив от неправилно хранене. Но за това е виновна държавата, защото трябва да има стандарти. Първо не трябва да има никаква реклама за храната. И второто – това, което се произвежда трябва да бъде хормонално-балансирана храна, тя трябва да бъде храната на 21-ви век.

Източник