forum.metsababa.net

Ваканция! Желана от всички, но най – много от децата. Очакват ги игри, развлечения, повече време за игри пред компютъра, засядане пред телевизора…. .
Не така прекараха ваканцията децата, които посещават детския център в гр. Златарица. Те с нетърпение очакваха часа, в който отново ще са заедно. Ежедневно се трудиха в зеленчуковата градина – посяха семена, засадиха картофи, грижиха се за зеленчуците, засадени през есента – салата, лук,чесън, репички, спанак. Игрите започваха чак след приключване на задълженията си. Два пъти седмично месеха и пекоха в пещта на центъра вкусни пърленици, курабии.
С желание и ентусиазъм се включиха в призива на БТВ, да почистим града си, като още в четвъртък почистиха детския център, а в петък училището в което учат.
Да си зададем въпроса, кое кара тези деца да прекарат така свободното си време? Отговорът е, общата им страст към градинарството, любовта им към растенията. За тях е едно хоби, с което всеки от тях може да се занимава, независимо от уменията, които притежава и от социалната среда, в която живее. Кои са те? Отговорът е, че са двадесетина момичета и момчета, но повечето са ромчета или влахчета. А българчетата? Те също идват, но да играят, дори бих казала, да се налудеят, да си хапнат от вкусните лакомства, приготвени от сръчните ръце на другите деца, без дори да се притесняват, че не са помогнали с нищо. Те не уважават труда на градинарчетата, тъпчат лехите, не се интересуват от това, какво има в градината и какви грижи се полагат. Тръгват си така, както и идват – без поздрав, без труд, дори с лек присмех, ако сме им направили забележка.
Кое кара тези деца да постъпват така? Нали еднакво възпитавам, еднакво подхождам и уважавам детската личност? Според мене отговорът е – възпитанието в семейството. Родителите са заети с работа, времето за децата им е много малко. Не всички от тях изискват от децата си да се трудят в градината или в домакинската работа. И така те растат безотговорни, неангажирани с труд, а от там и с липса на интерес и трудови навици.
[img]4-матаIMG_0046готвачи[Йоан/iкарт.mg]

Да си зададем въпроса, кое кара тези деца да прекарат така свободното си време?

Ти, Стефи, ти си движещата сила на това прекрасно начинание . Децата идват там заради теб - защото им разкриваш един нов свят на приятелство, толерантност и зачитане на труда.
А по другия въпрос, който поставяш: Втора година имам клас, съставен основно от ромски деца и наблюдението ми е, че те повече от останалите търсят внимание и одобрение. Нашите деца са преситени от грижи - все някой тича след тях да провери яли ли са, изпотени ли са....Докато при ромчетата не е така, при тях похвалата и проявата на загриженост нерядко е непозната. Имам едно дете, което като се опитах да го прегърна за първи път, вдигна ръка да се защити - мислеше, че ще го ударя, а друго плака цял час, защото я похвалих пред всички, че е свирила страхотно на тържеството. Та си мисля, че и твоите ромчета и влахчета се трудят усърдно, защото получават заслужено внимание и оценка на труда си - такива, на които рядко са свидетели у дома.

Според мене отговорът е – възпитанието в семейството. Родителите са заети с работа, времето за децата им е много малко. Не всички от тях изискват от децата си да се трудят в градината или в домакинската работа. И така те растат безотговорни, неангажирани с труд, а от там и с липса на интерес и трудови навици.

За жалост това е истината, но не съм съгласна, че родителите го правят от липса на време, а от някаква криворазбрана грижовност. "Ти си почивай, маме, аз ще го направя" - и така докато милото отроче се окаже напълно неспособно да се справи в елементарна житейска ситуация.

Благодаря ти за подкрепата. Сега разбрах, защо ми симпатизираш не само с името и публикациите си. Ти си ми била колежка!

Стефи, малко късно...... , но при все - качвам снимките, които ми пусна на мейла. Съжалявам, че не съм ти писала от толкова време - просто се разчекнах тези дни .

[img]http://inlinethumb26.webshots.com/45721 ... 500Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb45.webshots.com/47980 ... 600Q85.jpg[/img]

[img]http://inlinethumb04.webshots.com/131/2 ... 600Q85.jpg[/img]

Ето как са претворили инициативата на бТВ децата от Златарица :

[img]http://inlinethumb06.webshots.com/48389 ... 600Q85.jpg[/img]

И после заслужено са хапнали едни ммммммм вкусотии:

[img]http://inlinethumb61.webshots.com/47996 ... 600Q85.jpg[/img]

Стефи им казва бухти, обаче майка правеше точно същите и им викахме "портфейли" ... Уау, Стеф, благодаря, че ми ги напомни - следващият път ще искам на майка да ми направи такива, че и да ме научи сама да ги правя .

Сърцето ми се изпълва като гледам тия дечица.Децата са нашето бъдеще, но понякога забравяме факта,че те са и нашето настояще!Радвам се да виждам как се работи с децата сега и ползата за в бъдеще ще е добра.
А бухтите се правят с кисело мляко и сода и са мноооооого вкусни И моята мама ги прави редовно на децата,че покрай тях намазвам и аз

Стефи, искрено те поздравявам за всичко, което правиш!
Ако имаше повече хора като теб... щеше да е толкова хубаво.
По темата: съзнателно и постоянно уча детето си да се труди - има време за игри, но има време и за къщна работа, има време за разходки, но има време и за учене и сериозни занимания. Понякога се смятам за доста строга и сурова майка, но вътрешно знам, че така синът ми се подготвя за отговорностите, които ще го чакат като възрастен човек. Не го глезя.

Още нещо от Стефи: ПЪТЯТ НА ХЛЯБА!

Лично аз като го гледах, настръхнах!!! В този регион, Златаришкия, има страшно много цигани. Казвам го не с лоши чувства. Гледам, че Стефи е успяла да увлече децата на тези хора в нейното начинание - нещо, с което не могат да се похвалят хилядите ~ации (разбирайте фондаци и тем подобни), които гръмко се назовават като стожери на традициите, правата и бъдещето на този етнос.

Стефи, респект!

Привет на мецанките!
Радвам се,че съм част от този детски колектив . С радост посещавам сбирките и се зареждам положително след тях. Наистина това, което научаваме там ни възпитава на труд и постоянство. Благодаря на г-жа Николова.

Наистина благодаря на г-жа Николова за това, че ме научи на труд и въспитание !!

snnikolova написа:Привет на мецанките!
Радвам се,че съм част от този детски колектив . С радост посещавам сбирките и се зареждам положително след тях. Наистина това, което научаваме там ни възпитава на труд и постоянство. Благодаря на г-жа Николова.

Не знам кой е написал този постинг, но никът "snnikolova" е на г-жа Николова!!!!!!! И не ми се вярва тя да благодари на себе си! Така че, дечица, моля...... съобразявайте се с личното пространство на човека до вас!

mims_zl написа:Наистина благодаря на г-жа Николова за това, че ме научи на труд и въспитание !!

Мими, ще ми позволиш една корекция. Думата "въЗпитание" се пише със "З".

Здравейте мецанки!
Искам да споделя моята радост, която е свързана с вземането на приравнителните изпити в училище НУФИ” Филип Кутев „ гр.Котел с отлична оценка. Изпитите бяха по солфеж и народно пеене. Благодаря на моите родители, дядо ми, който е моят корепетитор и началната ми учителка Атанаска Игнатова. Уверена съм, че и в музикалното училище ще се трудя, за да сбъдна мечтата си.