forum.metsababa.net

"Писмо до Васил Левски написано от Таня - ученичка 11 клас Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб! Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род. Не виждаш майките, които днес не раждат. Стариците край кофите за смет. Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет. Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове. Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве. На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми. Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. ...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст. Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст. Писмото получих от Кристина Начовска"

За размисъл

Останах безмълвна, докато четях писмото на Таня ... Не зная, дали да поздравя това дете, че успя в 10 реда да опише една действителност или да замълча. Още дълго ще размишлявам. Но ...какви решения?! До зъби сме затънали в блатато. Жалко за децата ни!

snnikolova написа:Останах безмълвна, докато четях писмото на Таня ... Не зная, дали да поздравя това дете, че успя в 10 реда да опише една действителност или да замълча. Още дълго ще размишлявам. Но ...какви решения?! До зъби сме затънали в блатато. Жалко за децата ни!

За съжаление каквото и да се напише, то или ще повтори казаното, или.... ще се опита да измъкне най-невероятните контрааргументи в историята на света. Действителността, Дяконе, е такава, че вече не сме слепи, бедни и загубени! А заслепени, обедняли и безвъзвратно изгубени......

Мдааа, тъжно, но ... факт! Уви, право е детето! И браво на него, че дори на такава крехка възраст е прозряло някои истини за света и хората! (сигурно след няколко години вече ще живее и ще се развива в чужбина)

Писмото до Дякона не е писано от ученичката Таня. Автор е Златина Великова. Ето какво пише тя в един сайт:

Стихотворението "Писмо до Левски " е писано от мен- Златина Великова още през 2002 година. Явно това момиче Таня го е ползвала като увод към есето си-твърде некоректно. Стихотворението е публикувано в алманах "Ирин Пирин", в четвъртата ми книга "Живея като чучулигите", в литературните сайтове "Хулите " и " Буквите" и на много още места в интернет. По него има и клип, който можете да видите във Vboxл.