С малка редакция от днес, подсказана ми от човека, за когото е написано:Kleo написа: ↑14 Апр 2016, 09:05 Предлагам в тази тема всеки, който иска, да публикува нещо свое, някаква своя поетична, лирична творба, може да е просто бял стих или идея, вдъхновение, хрумка. Започвам първа:
ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...
Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...
Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.
Толкова малко е ... и толкова много във същност!
Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...
Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.
Съдба. Орисия. Така ни било писано?!
Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.
Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!
Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.
Автор: vihrogonche
Категория: Тя и той
18.01.2015
Прочетен: 867
Коментари: 3 Гласове: 5
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
18.01.2015 12:47 - ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Автор: vihrogonche Категория: Тя и той
Прочетен: 1589 Коментари: 3 Гласове: 5
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Сладък ли е наистина забраненият плод
или по-скоро така тръпчиво горчи?!
Мерак, искри, желание,
пламък в душите гори...
Непозволена любов, лудост мъчителна,
ах, ти, споделена, измъчена история...
Тук е, на ръка разстояние.
Тук е, на клик разстояние.
Тук е, на закон разстояние.
Толкова малко е ... и толкова много във същност!
Виждам милата тръпчинка,
докосвам нежно скъпата буза,
и с копнеж невъзможен
продължавам деня си, продължавам нощта си...
Нивга не ще го имам за мен,
нивга не ще го имам до мен,
нивга не ще го имам със мен.
Е, може би някога...
за един кратък миг -
ще го имам във мен.
Каква жалка утеха!
Съдба. Орисия. Така ни било писано?!
Вдишвам огън. Издишвам пепел.
Живея любов. Но с всеки миг умирам по малко.
Защо понякога е толкова трудно просто да се обичаме?!
Неизбежно е да се разминем с теб,
ти ще си останеш една мечта
да опитам сочността
и да вкуся от греха.
Забележката моя: интересно е, че все още мога да се подпиша под всяка една дума, написана от мен за този човек още преди 6 години и половина! Някои неща са постоянни в непостоянството си... хм...