За книгите

[mari_ko]

Абе, вие четохте ли "Изгубеният символ" на Дан Браун? Купих си я още като излезе, но още не съм й посегнала.

И аз ще си я сложа в списъка, но може би ще се заема с нея през лятото, когато съм в по-оптимистично настроение :lol: . Като чета написаното то Вер, май точно сега няма да ми понесе много добре....

Декс, ако имаш нужда от разведряване, защо не вземеш нещо съвсем леко, ей така за отпускане и настроение? Напр. "Можеш ли да пазиш тайна" на Софи Кинсела. Забавна е.

[dexter]

Марико, нещо не си падам по подобен тип литература :lol: . Как го казах само.... :lol: Истината е, че не съм чела нищо с марката чиклит (до колкото съм чувала Софи Кинсела се води в този жанр). Така че няма как да знам дали си падам или не :lol: . Нещо обаче не мога да се престраша да си взема такова четиво...
"Изгубеният символ" го четох миналата Коледа, обаче не успях да се впечатля, това наистина не е моят жанр. После гледах и "Шифърът на Леонардо" по тв-то и пак същото - не се впечатлих особено. Да не говорим за многото общи неща между двете книги, като сюжет и персонажи. Все едно има някаква основна рамка, а само подробностите и пълнежът се променят.
Последно прочетох "Затворник по рождение" на Дж. Арчър (по препоръка на Чери). Забавна и ненатоварваща ми беше, много отпускарско четиво, макар да не бях в отпуск .
Сега съм се заела да изучавам ръководството на един slr фотоапарат, с който се надявам да практикувам занапред . Също ме очаква и "Цилиндърът на магьосника" - от него почитам по малко и на Яна, когато е в настроение да слуша приказки без картинки .

[mari_ko]

Марико, нещо не си падам по подобен тип литература . Как го казах само....

Истината е, че не съм чела нищо с марката чиклит (до колкото съм чувала Софи Кинсела се води в този жанр). Така че няма как да знам дали си падам или не . Нещо обаче не мога да се престраша да си взема такова четиво...

Спокойно, не е отровно . Да ти кажа, аз имах неуспешен опит с Бриджит Джоунс преди доста време, но.....почнах една книга 4в1 на РД и "Можеш ли да пазиш тайна" беше четвъртата. Почнах я с предубеждения, но си я прочетох за един ден и ми беше много забавна. Естествено, че е абсолютно неангажираща и се забравя скоро след прочитането. Аз им викам "книжки за след сесия" Та, ако искаш пробвай, винаги можеш да я зарежеш на 10 страница. Пък, ако изпаднеш в период всичко да се обърква, може да си казваш "има и по-зле". Има лИбоФ, а дали има хубав край.....ще разберете сами
Голяма реклама, а?
За разлика от теб аз съм абсолютен помияр по отношение на книгите. Чета абсолютно всичко. В момента чета Гроздовете на гнева на Стайнбек /това на работа / и една БГ авторка /в къщи/.
За Изгубеният символ и аз имах такива съмнения, затова и я подбутвам. Чела съм Шестото клеймо, не че е лоша, в никакъв случай, но съм чела и по-добри.

[cchery]

Вчера по нощите не можах да оставя книгата, докато не я прочета до края, защото 3-та част е направо покъртителна! Идваше ми да да я разкъсам на парченца, за да не чета тези неща. Потъпкването на личността, свободата, съзнанието, спомените е брутално представено!
Усеща се физически ...

А най-ужасното е, че по същото време, всичко това се е случвало. Не в Англия. В Русия. За това следваща книга, която съм си приготвила е "Първия кръг" на Солженицин. Реших, че ще черпя от извора.
Имам да напиша още сто неща, но усещам , че ще прекаля
Исках само да споделя усещането си и да ви подканя, ако случайно не сте чели тази книга, да не се колебаете

Уау, Верче, с прецизна точност си предала и моите чувства и усещания от точно последната част на книгата. Ако през първата половина залитах от черномислие до зараждаща се надежда, че нещо може да се промени, па макар и само в книгата, то накрая........ много трудно се издържа. И то дори не за друго, не заради дословно предадените сцени на измъчването на главния герой, а че всичко това е било и истина и дори в момента, в който Оруел е включвал фантазията си за да създаде сцената, на другия край на света не е била нужна никаква фантазия - просто човекът е бил измъчван.

Междудругото в момента чета "Каин и Авел" на Джефри Арчър и за втори път в моите 34 години живот отношението ми към руснаците е раздрусано из основи!!! Но ще ви говоря за нея като я изчета.

Верче, радвам се, че си я открила отново тази книга....... някакси сега те чувствам близка по...... книга .

Декс, Джефри-то ще се окаже голям майстор. Ето в момента чета втора негова книга и трябва да ти кажа, че повествованието тече толкова гладко и толкова наситено и толкова лесно за възприемане, че не усещам кога минавам страниците.

Последно изчетох "Змийско кълбо" на Мориак - ето тук кратка анотация можете да намерите! Ами..... кво да кажа, това не е стилът, който харесвам, но....... със сигурност книгата е впечатляваща и отново оставя един привкус, който няма забрава. Ще прочета още нещо на Мориак, за да разбера права ли съм била или не.

А след кълбото прочетох "SANCTUS" на Саймън Тойн - пак в същия постинг можете да я намерите и да й прочетете анотацията. Кво да ви кажа........ заслужава си единствено заради края й, точно заради последните няколко страници. Развързката е неочаквана, но пък...... интригуваща.

[Kleo]

Да се отчета - в момента чета книги на Ошо, много са ми истински, дълбоки, свежи, а в същото време ми действат и като балсам за доста минали наранявания... Споделих

[cchery]

Дали ще ми позволите да се повторя пак?!! Ама толкова съм запленена от "Каин и Авел" на Арчър, че я препоръчвам с всичкото си ръце дето ги нямам ...... Не мога да се спра да я чета, не мога да се наспя, щото вечер чета докато ме заболят очите.

[Ver]

....... някакси сега те чувствам близка по...... книга

[Cheva]

Здравейте и от мен, четящи момичета.
Вчера прочетох цялата тема и съм много шастлива, че ви има.
Набелязах си някои заглавия, благодаря.
Да, изумително е, как текста си стои все един и същ на хартията,
а ние го виждаме, всеки път, по различен начин.
Абсолютно подкрепям, че "На изток от рая" е знаменита книга.
Преди година я препрочетох, със сигурност ще се случи отново.
Филмът е ужасен и много, много не по книгата!
Само като за щриха мога да спомена, че един от главните персонажи в книигата въобще е изрязан от филма!

Искам да споделя за Чарлз Буковски .
В къщи имам книгата му "Поща", прочетох я още тогава , когато я купих
(беше в поредицата на "24-часа"). Наскоро я прерпочетох.
После от библиотеката си взех "Момче за всичко" и "Всичко на масата" , втората прочетох с интерес.
Четох ,че произведенията му описва най-добре коментар на сп. ”Обзървър”:
„Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.” Стилът му е твърд и директен език. Кзват, че Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш.

[Cheva]

Много съм доволна от книгите на Ваня Щерева.
Леки, но не и лековати. Изпълнени със свеж хумор и отковена ирония.
Стилът й много ме радва, отпуска и зарежда.
Имам "Образцов дом" , която препрочетох и романът "Татко, аз и Ангелът" .
Стилово много приятно ме изненада "30 неизвинени" , и "Фасове" си заслужава .
Във "Фасове" има само един подсюжет, който намирам на скициран.
Изцяло е разгърнат в "Татко, аз и Ангелът" , а аз прочетох първо романа.

[dexter]

Тази книга някой чел ли я е?
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=32040" onclick="window.open(this.href);return false;
А тази?
http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=31734" onclick="window.open(this.href);return false;

Напоследък усещам, че ми се чете фентъзи, нещо реалният свят ми е дошъл в повече. Винаги мога да си препрочитам Хари Потър, но ми се иска нещо ново. Много харесвам Джоан Харис, последно прочетох две нейни книги за места, които ме омагьосват и където животът би могъл да бъде много прост, близо до естествените неща и природата - "Къпиново вино" и "Крайбрежие" ("Крайбрежие" нещо не ми легна на сърцето, имаше неща, които не разбрах, бяха ми странни). Но само това имаше от нея в читанка.инфо .
Вчера мярнах кратко интервю с Лаура Ескивел - някой чел ли е нейна книга? Заинтригува ме, макар аз да си мисля, че съм еманципирана :lol:

[Ver]

Не съм чела нито една от горе посочените книги. "Руническите знаци" , може би биха били интересни. Но, "Хари Потър открива Нарния" звучи ужасно! Все едно авторът не е могъл да измисли абсолютно нищо (ново)...
За откъсване от реланото аз много харесвам Рей Бредбъри и Роалд Дал.
Джоан Харис не съм чела.