"... Има нещо гнило в ...... България! Става дума за възпитанието на децата ни... Ето какво виждам и чувам непрекъснато напоследък: 6-годишни деца, на които следят всяка крачка, хапка, глътка. „Изяде ли си всичко? Пи ли вода? Пишка ли?” . Облечени винаги по-дебело от необходимото – за да не настинат, те се изпотяват (разбира се)! „Видя ли изпоти се!”, заелязва бабата/майката. Следва обличане, за да не настине. А после: „Не тичай!”, „Не скачай!”, „Не се пързаляй по пързалката, ще ти измръзне дупето!”?!?!? - тези неща не ги правя, когато сме навън, но вкъщи много пъти налагам ЦЕНЗУРА, защото иначе запъртъкът ще разруши много ценни неща у дома - виноват!!! Във вихъра на играта: „Хайде да си ходим – време е за ядене и спане!”, това към 6-годишното дете, което видимо не е гладно, нито уморено. То просто иска да играе! - то може и да иска, но баща му примерно е умрял от глад след работа и трябва да се прибираме, за да сготвя - Е??? Нещата не спират до тук. Вече е пролет, зелената трава мами. Всичко щеше да е чудесно, ако не се чуваха истеричните викове: „Не стъпвай в тревата!”, „Не късай листа/жълтурчета”! А Детето просто иска да играе! ОК, така е! Децата ми берат жълтурчета за венец. Среща ги една Загрижена Бабичка, която изкрещява: „Хвърли ги! Може да си алергична!”. Намесвам се малко по-остро, отколкото е нужно, защото вече са ми дошли до гуша! Но от психо-атаката на са пожалени и най-малките: „Остави това! Не е твое!”. Рев. „Нищо, нищо! Баба/мама ще купи!” Ще купи камионче, топка, лопатка.....целия свят, а любов?!?! После се чудим, защо децата не могат да споделят. Чудно, нали?! Едното няма нищо общо с другото според мен!!!Ver написа:Общо е разбира се, Вихрогонче.Напиши за кое конкретно си се почувствала виновна и аз ще се опитам да ти отговоря конкретно.vihrogonche написа:Вер, почувствах се много ВИНОВНА....
„Къде драскаш сега? Престани!” – дете се опитва да рисува с тебешир по плочките в парка.....А то просто искаше да нарисува нещо: може би семейство, може би приятелчета хванати за ръка, а може би не.... Как ще видим зачервени потни личица, очи изкрящи от радост от успеха, рани на колената и деца падащи и ставащи САМИ, човечета хванали се за ръце или къщички със щастливи семейства нарисувани на асфалта, ако държим децата на каишки?! Как ще видим деца, които споделят и мислят за другия, които не пищят, когато видят муха или буболечка?! Как ще има деца (след години възрастни), които ще се грижат за останалия жив свят, като има 6-годишни, които не знаят, какво е гъсеница?! (опитах да обясня на едно Дете, защо не се убиват гъсениците, защото от нея ще стане пеперуда, но То ми каза: „Аз не знам, какво е гъсеница.”) - ОК! Как ще видим деца, които вярват в магии, дори след като навършат 7?! Как ще отгледаме мечтатели, идеалисти, добри Хора, щастливи Деца в този свят на забрани и криво разбрана загриженост?! Идва ми да изкрещя: Хора, оставете децата да играят! с удоволствие, но често просто НЯМАМ ВРЕМЕ в задъханото ежедневие!!! Хора, не ограбвайте детството им!
Хора, обичайте децата си, за да могат утре и те да обичат своите! Хора, оставете децата на мира! Те знаят, те могат, те ще успеят. Само ги обичайте. Те не се нуждаят от повече. Не се залъгвайте: новия ГСМ, дреха или компютър не могат да запълнят липсата на любов и внимание. Често децата го знаят, но поемат заместителя, а после ..... приемат това за норма. Жалко. Какво биха предпочели Те? Да останат навън и да тичат или да се приберат и да си проспят детството? Да са потни и мръсни, но щастливи или чисти, но безидейно вторачени в поредния филм? Децата не се виновни, Те просто искат да играят! - съгласна съм, но не успявам винаги да поставям детето си на първо място, просто нямам тази възможност... сори
) го правя. И в никакъв случай не се чувствам виновна. Предлагам на децата занимание, което ще им е интересно. Те май-много обичат да готвят с мен и да помагат. 
- правех го с най-голямо удоволствие, вече не ми беше тъпо, нито скучно!!! Напротив, радвах се неистово на ръчичките, които протягаха към мен и на радостния вик "мама"! Почнах отново да чувствам. 
