Есен, багри, красота...и СПАМ

[cchery]

леле как се разписах

Ами, Петя, то точно така се пише ! Даже още малко трябва, но като за начало е повече от добре !

Много добре ти изглежда шаранЕто! Браво! Сега остава и да пуснеш рецептата в нашата Никулденска тема, че да е пълна картинката. Знаеш ли, като се роди Бела, а тя също ми е майско телешко , та Коледата на същата година беше... страхотна - последната ми много хубава и неподтисната Коледа. Спомням си, че украсих вкъщи за първи път! Целия апартамент. Лепих лампички, изкуствени снегове и се радвах много, че ще ни дойде цялата рода на Момчил на гости . Имах невероятна енергия, ищах, желание и настроение! Не знам защо, но като че ли в теб усещам същото сега !

Аз искам да ви похваля и много горещо да ви препоръчам ето тази рецепта за риба от Фютката! Снощи я направих почти 1 към 1, като това, което не спазих е да сложа праз вместо кромид (предпочитам го зимата), да добавя маслинки и пекох на по-високи градуси, че нямаше време. Такова вкусно ястие с риба не бях яла никога досега! Аз принципно не обичам много риба, даже ми се гади, ако ям повече и затова никога не мога да преям с нея. Но това си беше истински рибен гювеч! ПРИКАЗКА! Фютко, едва ли в този момент ще четеш, което ми напомня да ти пожелая лек път към Истанбул и много хубави емоции там, благодаря сърдечно за включването с тази рецепта! Страхотно е да можеш да разчиташ на приятел!

Ние по Коледа сме в Пловдив, то това е...... неписана традиция. Някой път ще я разчупим и нея. А Новата...... или на гости у наши приятели тук в Софето, или пак със същите приятели на някоя къща за гости, която още не сме намерили и едва ли ще го направим .

[Peteto]

леле как се разписах

Ами, Петя, то точно така се пише ! Даже още малко трябва, но като за начало е повече от добре !

Ех, че ме развесели Чери, ще се поправя обещавам
Макар че аз винаги гледам да е по-кратички да не досаждам особенно.
Да права си, най-хубавите ми Коледи са били когато сме си били вкъщи - още преди да имам свое семейство. И сега искам да наптравя това традиция, Както моята майчица го правеше. Бъдни вечер както е по традиция, след това лягане и на сутринта радост под елхата... а най-якият спомен от Коледите, като бях малка са едни шоколадчета "МОРИЦ" - предполагам че някой от вас ги помнят. Само по коледа и нова година ги намираха нашите - заклевам се това е бил най-хубавият шоколад който съм яла...
Бяха в едни зелени карточета строени едни малки шоколадчета в целуфан с меченца отгоре...ммммм как ми липсват.
Та за тази събота съм обещала на Гогича да окрасим цялата къща и да стане много празнично и весело.
Вие накупихте ли вече подаръците?
И незабравяйте - за коледа да си подарите ново ЧЕРВЕНО бельо... да ви върви - да вземете акъла на половинките ви [img]http://www.lurenight.com/images/201110/ ... 734675.jpg[/img]
мммм...

[emi-1]

Чудесно е да се върнем със спомените си назад към толкова мили неща.За съжаление аз се натъжавам,защото няма как да не си спомня и за близки,които вече не са сред нас...
Дано да имаме шанса нещата,които ни предстоят да се превърнат в много хубави спомени.Дано да предстоят чудесни,запомнящи се дни-пожелавам ви го,пожелавам го и на себе си...

[cvety_rz]

Ооооо, до като стигна до това бельо.....бая детокси още ме чакат, но не само за здраве а и за вталяване

[Ver]

Цвети, то има различни номера бе душко

[Ver]

... шоколадчета "МОРИЦ" - ... - заклевам се това е бил най-хубавият шоколад който съм яла...
Бяха в едни зелени карточета строени едни малки шоколадчета в целуфан с меченца отгоре

И аз се кълна в същото Петя! Спомням си тези в различните цветове и всяко меченце беше в определна "роля": имаше каубои, полицаи, пожарникари, художници ...
Сега ги има в Такъв вид ....., но не е същото.
Нямаше как да не се сетя за това (старо е, но е хубаво и вярно):
Посвещава се на "децата" от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление - там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките - и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите - но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща или skype.
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо - вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

[Peteto]

Ооооо, до като стигна до това бельо.....бая детокси още ме чакат, но не само за здраве а и за вталяване

Цвети,
приеми го като таргет, не съм искала да те натъжа съжалявам ако съм го сторила неволно е ...
и аз не съм за таквоз бельо...точно с тези тлъстички паласки които искат ласки, ласки....
в такива моменти се сещам за думите на баща ми - "Мъжете са като кучетата, но и те не обичат голия кокал" -

[Peteto]

... шоколадчета "МОРИЦ" - ... - заклевам се това е бил най-хубавият шоколад който съм яла...
Бяха в едни зелени карточета строени едни малки шоколадчета в целуфан с меченца отгоре

И аз се кълна в същото Петя! Спомням си тези в различните цветове и всяко меченце беше в определна "роля": имаше каубои, полицаи, пожарникари, художници ...
Сега ги има в Такъв вид ....., но не е същото.

ДА, ДА СЪЩИТЕЕЕ - ЕХХХ ДЕТСТВО МОЕ С моя брат си правехме състезание кой по-бавно ще си изаде неговите и се дебнехме..... ,
но какво да правим времената бяха много посни
и да за най-голямо съжаление не са същите или пък вече сме се пренаситили и неможем да си върнем усещането от детството ни

[cvety_rz]

Оооо,Пети, в никакъв случай не симе разстроила
Ех, детсвто, ех, спомени.Вер, много ми харесва горепрочетеното и не мога да се стърпя и ще го постна във фейса

[valrus]

Еми, разплака ме,Верче! Така беше всичко,което си написала!Още си търся и страдам по това време.
Не мога да повярвам,че детето ми не може да излезе да играе пред блока,за да не му се случи нещо.
Не искам и да знам,че на другите в класа ще им купят ГСМ–скъп,а моето ще е с просто телефонче,за да имаме връзка.
Не искам да повярвам,че ще има съревнование за дрехи и др.глупости.
Не искам и да чувам за агресия от дете срещу дете.
Не искам да ходят престъпници по улиците,а моето дете да е втора смяна на училище.
Боже,мили Боже,дано никога не видя и чуя тези неща,за никое българско дете.Верче,мила,ама как само си го написала,много ме трогна.Защо трябва да живеем в страх,стрес и невидение.
Искам си предишното детство и предишните житейски "неволи".Искам ВЪЗМЕЗДИЕ за всичко лошо!!!

[Ver]

Вале, не съм го измислила аз, но това не му пречи да да е хубаво
Айде раждай вече, че се удавих от сълзите ти