Момичета, момичета, момичет ... какво да ви кажа, не знам!

Много благодаря за подкрепата и ентусиазма, с който се хвърлихте да ми помагате и да ме подкрепяте!Ако мога да мина без операция вярвайте ми първа ще тичам най-отпред! Още повече вероятно ще са две. Дълги обяснения трябва да приложа, но в общи линии проблема е в това, че вече се задълбочават тазово-резервоарните нарушения. В моя случай много трудно се изпишквам. Имам приплъзнал прешлен, около който се е разкъсал дуралния сак (обвивката на гръбнака) и самият той се е откъснал от връзката с другите. Плава си свободно така да се каже. Имам пълна забрана да се навеждам или да спортувам каквото и да е. Споменахте плуване ... ама аз не мога, защото замятам левия крак, спирам да го чувствам и скоро изтръпва напълно и десния. Пирон в мляко, какво да ви кажа

Та местенцето с хернията, след изваждането и трябва да се стабилизира и този прешлен, който е решил да се разхожда - също. Аз самата удържам фронта без операция вече много време. Колко болка ми е коствало и колко мъки само аз си знам. Случвало се е големият ми син да ми казва "мамо, не искам повече да крещиш от болка". Така че не знам дали ще успея да се измъкна от ножа и този път. Не знам и дали искам, защото левия ми крак е почти безчувствен вече. Та положението е малко като да си избирам дали бавно и славно да стана инвалид докато се страхувам да се оперирам или да затворя очи да го свърша на бързо

Познавам няколко човека, които са много добре след такава операция. Въобще това са ми едни такива вътрешни борби, които никой не може да ми ги реши. На санаториум ходих, на физиотерапия ходих, всички познати лекарства в България пих и ми биха, докарах си от Германия хомеопатични инжекции. Не съм се оставила на течението. И въпреки всичко само близките ми могат да ме познаят, че не ми е нормална походката като изляза от вкъщи

докато не се изморя много (след 500 метра) изкривя се и започна да се влача като червей :lol: Това в добрите дни, в лошите не излизам, че и от леглото до тоалетната ми е много. Герганини вълнения ...

Така или иначе утре почвам първия си детокс и смятам, че съм достатъчно ината да го издържа! Старая се да отслабна и ще отслабна. Първата операция може да е само за махане на хернията, за да се освободят нервите и да не ми атрофират (да не дава Господ) краката, че и това може да се случи. Може и нерва да се скъса и да ми реши дилемата много бързо, но не гледам толкова черногледо. Знам как се кара без операция - 12 години вече бягам от нея, но знам и как се задълбочават нещата и се стига до един момент, в който не може без операция. Живота е пред нас, ще видим какво ще стане.