Още едно малко слънчице изгасна. И светът вече е по-тъмен без него. По-тъмно е и в душата ми. Няма го. Край.cchery написа:Очи затварят се последно
чезне погледът във тъмна бездна.
Телцето малко се отпусна
душа на слънце ни напусна.....
Сълзи безмълвни по лицето
капят и горят сърцето.
Болка пари и разкъсва
дете от майка се откъсва......
Срината тя тялото прегръща:
"Сбогом, моя, малка свидна дъще.......!"
А то беше толкова мъничко, но толкова силно!По-силно от мен, по-силно от много от нас. И Господ знаеше това.Още преди то да се роди. Затова натовари крехкото му тяло с толкова много болка и страдание, още с първата му глътка въздух. Но то не спря да се бори, то се справяше със всяко изпитание, което му изпратеше Господ. Победи дори порока на сърцето.То беше едно малко победителче,което от първия ден на живота си знаеше, че той, скапаният и несправедлив живот, е една вечна борба. То победи всичко и всички. Загуби само последната си битка. Битката с грипа.
Спи спокойно, миличка Вили, ангелче крилато! Дано там, на небето, успееш да намериш покой за крехкото си телце! Дано там никога вече не изпиташ болка! Дано там никога повече сълза не капва от очите ти ! Ти беше тук за много кратко. Но с мисията да научиш нас, големите, да сме силни като теб, да обичаме като теб и да се борим до последния дъх, също като теб. Благодаря ти, че беше част от живота ми ! Никога не ще те забравя, мила моя! И в най-трудните си моменти ще мисля за теб, като за детето,което се роди, за да ме научи как да бъда силна.
Поклон пред теб!
[youtube]7h3_Zn59sWQ[/youtube]