Деска, ха дано твоето палаво, заразително, смеещо се и подскачащо като дете настроение се прехвърли върху всички ни. Аз не съм в дупка или нещо подобно, но традиционно по това време на годината не мога да кажа, че "летя от щастие". А последната седмица пък направо се пързалям по .............. работа в офиса. От една страна е страхотно, защото.... да не работиш на работа ..... предполага много скука и демотивация. Но пък да те заринат с проекти и оферти, също се не трае. Толкова сладко си чатехме преди в скайп, от понеделник се опитвам да завъртя нормален разговор и с Петя и се получават само отделни реплики........ блях. Обаче има един генерален извод, който си правя - ако проектът, търга, върху който работим в момента се получи...... ни чакат добри времена във фирмата.
Друго какво? Да чукам на дърво - добре сме! Здрави и в кондиция. Чакат ни коледно тържество на Бели в училище и коледно представление от гимнастиката й. При Коки ще има един коледен футболен турнир другата седмица, а тази година семейната Коледа с родата на Момчил ще е у нас, което означава 3-4 вечери яли, пили и после чинии мили.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Много се радвам, че пишеш въпреки недостига на време поради служебната ти ангажираност напоследък - оценявам това!
Какво да ви пиша сега? ... Ами пия течен аналгин, парацетамол и аулин, заради ужасна болка в мъдреца долу вдясно, болят ме зъбът, ухото, челюстта и бузата Направо луда калинка ме правят от болка, вие ми се чак! Та днес след работа съм на спешен зъбар, да видя какво ще ми каже. Мисля, че просто отново расте. Ама да го провери за всеки случай. На последния профилактичен стоматологичен преглед зъболекарката ми установи, че и четирите мъдреца са ми съвсем здрави, но растат на етапи, тоест просто трябва да си ги чакам и толкоз. Това е засега от мен, мецанки, обичам си ви много и ви целувам по лапичките меки
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Здравейте!
Влизам да споделя нещо, с което се смях много днес. За разлика от учителката по английски на Коко, аз искам контролните на моите ученици да бъдат подписани от родителите и да ми ги върнат за съхранение на следващия ден. Та днес събирам аз едни тестове в 6 клас и едно момченце се приближава неуверено и гледа смутено. Почвам да се чудя защо, т.к. знам че има пълна шестица и тогава той ми подава листа в най-невъобразимия вид който можете да си представите - измачкан, разкъсан и наполовина липсващ.
"Какво се е случило с контролното ти?!!!" - питам аз. "Кучето го изяде!" - и тук следват големи очи пълни със сълзи, а аз избухвам в смях. "Мама ми каза, че няма да повярвате, но е самата истина - оставих го на масата да го видят нашите, тя (кучето) подскочи и го захапа. Аз го дърпах, но не искаше да го пусне и после изяде половината!" - и това казано с отчаян тон и най-нещастната физиономия на света.
Сиренце, това е уникално яко преживяване Милото дете! Ей затова обичах да съм учителка преди години, с деца наоколо мозъкът ти винаги е свеж и в добра кондиция
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Сиренце написа:Порових тук-там и открих 3 варианта - Google sites, Webnode и alle.bg.
Сиренце, току що попаднах на ето този сайт http://www.wix.com" onclick="window.open(this.href);return false; . Изглежда обещаващо.
Има и празни темплейти.
А за случката с контролното ... , обаче на детето хич не му е било смешно.
Ето ме и мен . Знам ,че в неделния ден всички сте заети с домашни задължения . Семейството преди всичко На Черита днес и честитя именния ден и и желая най - искренно юастие . Пожелавам и приключени я и емоции които да и вдъхнат сила и щастие и много усмивки!!!! Чери прекрасна жена си ! Прегръщам те и ти желая всичко добро . Така , сега да ви споделям как съм аз. )) Ами вчера Елито беше ри мен в ресторанта . моного се зарадвах да я видя . И доста колеги сервитжори казаха ,че е много сладка и готина ,..... да си прави изводи ! Питахаме коя е и каква е )))) явно е харесвана . И аз я харесвам и Ели пожелавам ти ила за Коледа едно нещо - корем! Сискам паци Дядо коледа да донесе иначе аз работя и работя . Колко е вчрно аз си знам . Понякога скатавам , но в работата влагам много емоция . обичам да се грижа за персонала си . Гледам да са добре . с Управителя на ртесторанта сме стари познати .... имали сме краткотряйна връзка преди 17 години . Сега сме приятели или по скоро добри познати и колеги . Има много да ме убеждава в приятелство. КАкто и да е . Та върви ми раотния процес добре , и с него много си споделяме . той има една любов която жела , но според мен няма да се получи . Той го изживява ама нямя как. Онзи мъж с който се виждах е негов познат. За съжаление имах повее надежди там ,но мисля ,че не бива да се самозалъгвам . не се е обадил от доста време и тарябва да се стегна и да не си въобразявам разни неща. Иска ми се една емоция да ме залее да съм харесвана , желана , ама в живота е така : ти гониш той бяга ,теб те гонят ти бягаш . Тъпо ! чудя се сгреших ли някъде ,но като погледна реално - къде да съм сгрешила ?????!!!! И аз незнам . Факт е ,че се случват странни неща според мен или просто аз си въобразявам . Иначе си подготвих менюто за нова година . И сега чакам д адойде 0)) . в къщи всичко е наред . Днес сготвих чуди неща ; мусака ,п ечени гъби с чесън и кашквал , кисело зеле с олио и червен пипер , руска салата , после ще замеся и хляб и една бисквитена торта за следобедна закуска ))). Пия си тъмна бира и печката бумти ))) . Пералнятя върти е какво по хубаво от дома! идва КОЛЕДА ето това е при мен . пишете как сте вие ??? аз сега започвам да мисля за коледните подаръци и се чудя на кой и какво ? 1
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Здравейте,
чудех се дали да пускам това тук или не, тъй като повечето вече ги обхваща коледно настроение, но защо пък не. Ето ви днешното ми творение:
Размисли за календара (не за този на маите) и "коледния дух"
Докато шофирам, обикновено слушам радио и ми направи впечатление, че все по-често слушам там коледни песни. Влизам в магазина и там също звучат коледни песни. Прибирам се у дома, пускам телевизора и гледам реклами за коледни филми и коледни... промоции. Хм! Тази последната дума няма много общо с „коледния дух” (ама, че израз!), нали? Като се замисли човек, коледа ли е или някой друг празник е въпрос на календар, та мисълта ми днес е за календара – не за този на маите, а за календара въобще, за календарите изобщо. Празниците, както и всички ритуали, имат роля да създават чувство на принадлежност и да създават някаква подреденост в бита и битието. Подобна роля има всъщност и... календарът. Да, календарът. Той разбира се не е абсолют, имало е и има много календари, всички основани на астрономически наблюдения и на природни цикли.
Календарът е мярка не за времето, както си мислят хората, а за РИТЪМА на живота ни. Неговата роля всъщност е същата като тази на диригента. Ако няма диригент, оркестърът, макар и съставен от добри музиканти, всеки от които свири добре и по своему вярно, воден от личния си усет за музиката, би свирил в дисхармония – едни ще избързват спрямо други, всеки ще свири в свое собствено, макар и близко до това на другите, темпо. Календарът синхронизира индивидуалното ни темпо така, както диригентът синхронизира темпото на оркестъра. И, тъй като календарът е основан на природните цикли, той ни синхронизира като общество с природата. Така погледнато дали ще празнуваме слънцестоенето или раждането на спасителя няма никакво значение, тъй като в крайна сметка дейността на хората влиза в такт с ритъма на природата.
Исторически чрез календара дейността на хората се облекчава – включително обработка на почвата, сеитбата, прибирането на реколтата, отглеждането на добитъка – всичко това се извършва по-лесно и по-добре. Чрез познаването и пресмятанията по календара, за хората е било възможно да прогнозират периодите на застудяване и затопляне, сухите периоди от годината, периодите на валежи. Сега ние казваме „обичайно дъжд вали през май, през юли обикновено е сухо и горещо, януари обикновено е снежен” – всичко това е възможно, тъй като сме определили и наименовали по календара различните части (сезони, месеци, дни) от ритъма на природния цикъл, който е обиколка на Земята около Слънцето.
Чрез празниците и ритуалите, които се определят по календара, хората синхронизират не само стопанската си дейност, а физиологични (например постенето) и психологически дейности (молитвите, събирането на семействата за изпълнение на определени ритуали, празненствата на площадите), като по този начин и съзнателно (чрез събирането им заедно и споделеното изживяване) и несъзнателно (чрез настройването за действие в единен ритъм с останалите) те се приобщават едни към други. Календарът в случая играе за обществото ролята на барабана, който задава ритъма при маршируване.
Докато шофирам, слушам коледни песни по радиото и си мисля тези неща за календара, няма как да не се запитам с какво ме синхронизира „коледния дух”, който става все по-осезаем напоследък, а с наближаването на зимното слънцестоене (е, да де, Раждането на Спасителя) става все по-истеричен? „Коледно намаление” и „коледна промоция” някак си се набиват в този... ритъм. Преди векове или дори само преди години този период на годината е синхронизирал обществото за съвсем друго нещо – баба ми и дядо ми са се оженили в този период, защото... тогава са ставали всички сватби. Стопанската година условно е започвала още след Ивановден, когато са започвали да се раждат малките агънца и яренца, после е имало резитба на лозя, а после и на овошки, засяване на пролетници, засяване и засждане на заленчуци, коситба, окопаване на градини, жътва на ечемик, после на пшеница, събиране на плодове, есенна оран... работа, работа, кога да се жени човек? Оставал е един период, определен от календара като „мръсни дни”, в които не се е работело. Период, в който НИКОЙ не работи и затова семейството и целия род може да се събере за сватбения ритуал, тъй като всички са свободни. Днес обществото ни е синхронизирано в посока... консумация, покупки, осигуряване на търговския оборот, който без „коледните празници” и „коледния дух” би замрял в този период на годината. Докато бяха живи баба и дядо, много обичах да ми разказват за бъдни вечер, за бъдника, който се е слагал в огнището и орехите, които са се слагали на масата и сега като се замисля, в техните разкази не се споменаваше нищо за „коледния дух”, нито за подаръци и пазаруване. Е, след Димитровден жените са плетяли вълнени чорапи, тъй като е идвала зимата, та може и да са си „подарявали” по някой и друг чифт чорапи.
.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Нели, Нели ....
Точно си мислех напоследък за Коледната истерия (отдавна вече не е история), за Коледата, за Господ и абсурдното твърдение, че Господ е някъде извън нас. Моите размисли вървяха в малко по-друга посока
Аз пък се чудя защо на хората им трябва конкретен празник, за да се почувстват добри, за да се обичат и започвам да се отвращавам от тази история, че САМО в тези дни трябва да чувстваме любов.... а в останалите 362 дни от годината?!
Прилича ми на нещо, като акциите на МВР , или както в БГ става всичко "Всяко чудо за 3 дни".
А иначе не се и съмнявам, че образа на Коледния празник е отвратителен по медиите (винаги е бил), благодарна съм, че не гледам ТВ и не слушам радио.
Нели, ами аз просто не обръщам внимание на цялата тази "коледна истерия"! Взимам си единствено каквото ми харесва и което издига духа ми, другото пропускам покрай ушите си Иначе и аз чувствам нещата така, както си ги описала... но само ако позволя да ги почувствам така! Какво имам предвид ли? - ами САМА си правя Коледата да ми е КОЛЕДНО Отварям едно кашонче, пълно с хубавинки: изкуствената ни елхичка, гирлянди, топки за украсата, коледни чорапки и разни други зимни красотички - снежни еленчета, фигурки на Дядо Мраз, Снежанка и работливите джуджета, викам сина си Алекс при мен и заедно с едно нетърпеливо настървение започваме да разглеждаме всичко, да го редим около себе си, аз сглобявам елхата, приготвям памук (за сняг), взимам електронните цветни и светещи лампички и заедно с Алексчето започваме да украсяваме дома ни. Успоредно с това пускам един любим наш диск, само с детски коледни, зимни и новогодишни песнички, български, и припяваме заедно с него. Така вече сме се настроили наистина на празнична вълна. Телевизорът и радиото категорично НЕ са пуснати Ако и мъжът ми е наоколо - още по-хубаво! Него го "впрягам" със задачката да обели няколко мандарини и портокала, и вкъщи замирисва на цитруси. И така: топло е, уютно е, естетически оформено е всичко... може да се захвана и с трапезата вече... наумявам си с какво точно ще зарадвам домочадието и запретвам ръкави... Така че според мен лично винаги има начин човек да направи така, че да му стане празнично на сърцето и да съумее да вдъхне и на близките си тази радост от светлите празници!
Вер, и аз не намирам никак за правилно да бъдем "светли и добри" само 2-3 пъти годишно: примерно по Коледа и Великден! :128 А през останалото време да забравим човешкото в себе си, да бъдем зли, жестоки, груби един с друг, да забравим за чуждата болка, за това, че да даваш е благословия, тоест не само да получаваш е приятно, също толкова, ако не и повече!, е да дариш от сърце и душа! Когато даваш, си благодарен, че другият е приел, че ти е позволил да се освободиш, да се излееш... поне аз така ги възприемам нещата, но не веднъж-дваж в годината, а през всичките 365 нейни дни И ми е много добре така!!!
Чери, стана ми странно и се замислих за теб , прочитайки постовете на Нелката и Верчето Да не би заради изброените от тях тенденции да не долюбваш Коледно-Новогодишните празници? Наистина ще ми е драго да прочета твоите размисли и страсти по дискутираната тема!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм