Автор доц. д-р фарм. Боримир Атанасов
Основни принципи на хомеопатията
Основният принцип на алопатичната медицина е “Противоположните неща се лекуват с противоположни” (Contraria contrarius curantur), а на хомеопатията - "Подобните се лекуват с подобни" (Similia similibus curantur).
Принципът на хомеопатията може да се формулира и така: Всяка фармакологично активна субстанция, която в измерима доза предизвиква болестни симптоми в здравия човек, може в малка доза да премахне същите симптоми в болния [Боарон М и А.Фико, 1999].
При хомеопатичните лекарства се говори за конституционални признаци (морфология, физиология, патология), за характерни и индивидуални симптоми на лекарственото средство. Във връзка с тяхното действие е т.н. модалност на лекарствата, т.е. възможното усилване/ отслабване на различните симптоми на лекарството под влияние на различни фактори: топлина, студ, поза, годишно време, денонощно време и т.н. Или казано най-общо модалността е основа на индивидуализацията на терапията при отчитане на характерни и единични симптоми на лекарството.
Трите основни принципи на хомеопатията са:
• Принцип на подобието. Той може да се формулира така: Всеки болен индивид може да бъде излекуван, чрез прилагане на малки динамизирани дози на субстанцията, която във високи дози предизвиква симптоми при здрав човек, подобни на тези представени от болния [по Боарон М и А.Фико, 1999].
• Принцип на безкрайно малката доза (принцип на дозировката). Лекарствените средства се използуват във високо разредени дози, които стават ефикасни едва след “разтърсване” (продължително разклащане след всяко разреждане) и чиято цел е динамизиране на активния принцип.
• Принцип на цялостното обхващане на болния и болестта (принцип на изпитание на лекарството) - прилага се различна хомеопатична терапия при една и съща болест в зависимост от индивидуалната реакция на болния. Съществува разбирането че хомеопатията лекува конкретния болен а не дадена болест изобщо. Тя е насочена към стимулиране на собствените защитни сили на организма. Според хомеопатичната концепция за болестта човекът трябва да бъде разглеждан в неговото психологическо и соматично единство, т.е. организмът е едно цяло и никоя негова част не може да бъде отделена [Фалала Ж и М-П. Флорен, 1999].
Закон на Херинг. Описва посоките в които симптомите се придвижват и изчезват в процеса на лечение на хроничните заболявания:
- отгоре – надолу
- отвътре – навън; от по-важните към по-маловажните органи
- в процеса на лечение често се връщат стари оплаквания (за часове или дни) в обратен ред на тяхното появяване във времето преди вземането на лекарството, след което изчезват В хомеопатията това проявяване за кратко време на различни оплаквания, които човек е имал преди месец (година) се нарича лечебна криза. При прилагането на комбинирани препарати или няколко ХЛС едновременно закона на Херинг не се проявява [Гълъбов А, 1997].
Основоположник на хомеопатията е Кристиан Самюел Ханеман. Работил е като лекар, аптекар химик. Роден е на 10.04.1755, става доктор по медицина 1779 и умира на 02.07.1843 на 88 годишна възраст. Написва четиритомен справочник "Аптекарски лексикон". Установява, че ЛС използувано за лекуване на дадена болест предизвиква в здравия човек признаци на тази болест. Формулира основният принцип на новият метод на лечение и дава име на новата наука хомеопатия, Homeo - подобен, Phatos - страдание. 1796 г е годината на създаването на новото лечение, разработено в основния труд "Опит върху един нов принцип за откриване на лечебните сили на лекарствената субстанция". Ханеман установява, че когато хомеопатичното лекарствено средство (ХЛС) бъде подложено на специална подготовка преди употреба - т.н. потенциране - то придобива нови възможности за лечебно въздействие.
Разреждане
Постигането на ефект на ХЛС става по пътя на последователното разреждане по определена методика. Под разреждане се разбира не само процеса, но и получения резултат. В последния случай се използува израза "потенция". Неразредените изходни вещества се означават със символа Ø. От тях чрез разреждане по една или друга скала се получават различни продукти. При разреждания се прилага следното правило: При заболявания проявени с по-изразен принцип на подобие и преобладаване на психични, функционални и общи нарушения се предписват по-големи разреждания – например 9СН и повече и през по-голям интервал на дозиране в денонощието. При заболявания с по-малко изразен принцип на подобие, с преобладаване на локални симптоми се използуват по-малки разреждания и през по-кратки интервали в денонощието.
Десетична (децимална) скала. При нея съотношението е 1:10. Всяко разреждане се отразява със римската цифра X. Например 3Х означава трето десетично разреждане. В рецептите се може да се обозначи и с mDH. Най-често се използуват 1DH, 3 DH, 6 DH.
Стотична (центезимална) скала. Използува се съотношение 1:100. Означава се с римската цифра 100 - "С". Или “CH” (стотично разреждане по Ханеман). В рецептите означението "С" (СН) може да се изпуска. Най-често се използуват 5, 9, 15 (10-30), 30 CH. Следва да се отбележи, че след 12 СН (10-24) теоретично в разтвора няма молекула на основното вещество [Фалала Ж и М-П. Флорен, 1999].
Между десетичната и стотична скала има установено съответствие, което се изразява с равенството 6С = 12Х [Шторх Г, 1993]
LM – първоначално се разрежда последователно три пъти едно към деветдесет и девет и след това полученото разреждане 3С се разрежда 1:50 000. Разрежданията се обозначават LM1, LM2, LM3 и т.н.[Гълъбов А., 1997].
Видове разреждания
1. Малки разреждания: десетични разреждания и центиземални ханеманови разреждания 5 СН
2. Средни разреждания: 9 СН
3. Големи разреждания: над 9 СН.
Високите разреждания над 200С се обозначават с М. Например разреждане 1000С = 1М [Гълъбов А., 1997].
Основна скала е стотичната. Десетичната се употребява при много ниски разреждания. Според хомеопатите действието на едно и също лекарство при високи и ниски разреждания може да бъде много различно. Концентрацията, след която при разреждане се проявява хомеопатичния ефект се нарича точка на инверсия.
Хомеопатични форми за орална хигиена и профилактика
Напоследък има интерес към хомеопатични пасти за зъби. Макар, че по-скоро става въпрос за специално приготвени продукти несъдържащи силно ароматични и дразнещи летливи вещества като мента, камфор и др., които биха могли да опорочат провеждано хомеопатично лечение.
Хомеопатични пасти за зъби
В някои страни, като например Франция, а напоследък и в България се продават т.н. хомеопатични пасти за зъби (ПЗ). Този процес се активира, от разпространението на хомеопатични лекарствени средства, както и поради увеличаване броя на практикуващите хомеопатия. Характерното за тези пасти за зъби е отсъствието на мента [Манова Св, 1989].
Някои свеждат хомеопатичните ПЗ до чисто хигиенни състави. В този смисъл следва да бъде изяснено за какъв състав става дума – дали за хомеопатичен или за продукт който се използува при провеждано лечение с ХЛС, т.к. текстовете по опаковките могат да бъдат подвеждащи и заблуждаващи потребителя. В тясна връзка с тези разсъждения е въпроса какво трябва да съдържа такава паста. Може ли тя да включва в състава си вещества които в разреден вид се използуват за хомеопатично лечение, като например флуор, растителни екстракти, калциев карбонат, силициев двуокис? Едни хомеопати допускат такова наличие в ПЗ, а други – не. Може би това зависи от приеманите в момента ХЛС.
Хомеопатичните ПЗ по принцип не съдържат синтетични консерванти, оцветители и подсладители
Докато научната литература е ограничена по отношение хомеопатични СОХ или лекарствени препарати, то патентната изобилства от защитени хомеопатични състави най-често на базата на растителни извлеци. Вложени в състава на СОХ те действуват по посока на:
1. По-добро и по-интензивно кръвообращение на зъбната тъкан, както и на цялостните устна и гърлени кухини.
2. Предотвратяване на кръвотечението от зъбната тъкан
3. Отстраняване на всякакво бактериално отлагане върху зъбите.
4. По-дълго продължаваща защита посредством действие в дълбочина върху кръвообращението
През 1999 г в Германия Weleda лансира Calendula toothpaste специално разработена за хора избягващи продукти съдържащи ментол и ментово масло. Този продукт не съдържа изкуствени аромати, подсладители, консерванти и оцветители.
Хомеопатични дъвки
Един пример за защита на хомеопатичен състав на дъвка представялва Europashische patentanmeldung 0 205 133 A1б 07.06.86. Претенциите се съсредоточават върху съдържанието на биологично-активни вещества от природен произход (минерална сол, растителен продукт) и оказва цялостно въздействие посредством кръвта. Пластична дъвка на база основна маса каучук, характерна с това, че съдържа основен концентрат на минерална сол (стрит костен прах (брашно), морска сол, калциев карбонат и натриев бикарбонат) и най-малко едно растително и/или биологично активно вещество. (състояща се от следи на елементи, етерични масла, резиноиди), омекотители, свързващи вещества, природни аромати, корегиращи вкуса и миризмата вещества, природни и синтетични подсладители, оцветители и спомагателни вещества.
Хомеопатичните лекарствени форми
Хомеопатичните лекарствени средства (ХЛС) се прилагат под формата на разтвори, гранули, глобули, таблетки. Според Рекевег [1994] ХЛС се прилагат предимно под формата на капки, разтворени в чаена лъжичка вода и задължително преди ядене. Ако е предписан прием на три пъти, той се разпределя така: сутрин – преди ядене на гладно, на обяд – преди хранене и вечер – преди лягане. Възможно е да се направят капки, супозитории или помади. Гранулите и глобулите се поставят под езика да пълното им разтваряне. Поради особения начин на разреждане хомеопатичните лекарства са чувствителни към летливи продукти. Според някои автори ХЛС могат да се приемат 15 минути преди или 30 минути след хранене. Ниските разреждания (5СН) или средните (9СН) имат ограничено действие във времето и отговарят на локални или общи белези. Приемат се обикновено 2-3 пъти дневно до изчезване на симптомите. Високите разреждания (15СН, 30 СН) се използуват при хронични заболявания и чувствителни пациенти, като се приемат 1 път седмично или на две седмици [Боарон М и А.Фико, 1999].
Хомеопатичните лекарства се приемат изключително вътрешно. За външна употреба се прилагат само в случаи на наранявания някои спиртни настойки или кремове [Гълъбов А., 1997].
Правила за дозиране
[Фалала Ж и М-П. Флорен, 1999].
1. Колкото е по-пълно подобието между съвкупността от патогенетичните симптоми и симптомите на болния, към толкова по-голямо разреждане на лекарството трябва да се прибегне.
2. Колкото е по-сериозна и спешна клиничната картина, толкова по-чести трябва да бъдат приемите.
3. С цел осигуряване на най-добър ефект капките и гранулите трябва да сеприемат между две хранения
4. По време на лечението не се употребяват кафе, силен чай, алкохол, лук, чесън, мента и други продукти със силен аромат
5. Не се приемат хомеопатични продукти след почистване на устната кухина
6. Хомеопатичните продукти могат да с есъчетават с алопатични лекарства, но не се приемат едновременно
7. При бременност лечението се консултира с хомеопат
ХЛС биват монопрепарати (състоят се от една съставка) и специалитети (представляват смес от монопрепарати с допълващи се клинични показания).
Най-често използуваните форми са глобули и гранули. Представляват малки сфери от лактоза и захароза върху които е импрегнирано ХЛС. За производството на глобули (200 в 1 грам) са необходими 2 седмици, а на гранули (20 в 1 грам) – няколко дни повече. Гранулите се предлагат в туби от 4 грама, съдържащи по 80 гранули. Приготвят се във всички разреждания. Тубите с глобули съдържат 1 грам или 200 глобули [Боарон М и А.Фико, 1999].
Гранулите се поставят под езика до пълното им разтваряне. Не се приемат с вода. Най-често дозата е 5-8 гранули. При децата дозата зависи от възрастта
- до 2 години – 1-2 гранули
- от 2 до 10 години – 2-4 гранули
- над 10 години – 4-5 гранули на прием
Капките се приемат без разреждане или с малко вода в чаена лъжичка. Дозата за възрастни е 10-15 капки, а за деца е:
- до 2 години – 1-2 капки
- от 2 до 10 години – 2-4 капки
над 10 години – 5-7 капки на прием
Честота на приема зависи от тежеста на заболяването. При остри заболявания в началото могат да се приемат на всеки 15-30 минути, а след овладяване на положението – на 2-4 часа. При хронични заболявания могат да се приемат от 1-4 пъти дневно
Хомеопатичните продукти за локално приложение се нанасят върху съответната повърхност от 1 до 3-4 пъти дневно.
Дозировката според различните автори варира. Според едни по принцип се предписват по 5 гранули на прием. Някои автори използуват понятието “доза” [Фалала Ж и М-П. Флорен, 1999], като под него се разбира прием от 10 гранули.
Приемането на кафе и ментови продукти, ако не става успоредно с приемането на ХЛС не прекратява действието му. Лечението с ХЛС е съвместимо с приемането на алопатични лекарства, защото те действуват на различни нива, но позволяват терапевтичен синергизъм [Боарон М и А.Фико, 1999].
Суровини за хомеопатични продукти
Това са вещества от минерален, растителен и животински произход. Възможна е употребата на продукти от химичен произход (химични елементи, съединения, метали и пр.) от естествен произход или синтезирани. Не бива да се смесва фитотерапията с хомеопатията, независимо че се използуват понякога едни растителни източници.
Съхранение на хомеопатични продукти
На сухо, защитено от пряка слънчева светлина място, далече от деца и от силни миризми и електромагнитни лъчения и при температура до 40оС [Гълъбов А., 1997]. По принцип срока на годност е около две години, но някои могат да запазят годността си десетки години съхранявани при подходящ начин.
Видове заболявания при които се използува хомеопатията
[Фалала Ж и М-П. Флорен, 1999]
1. Остра инфекциозна патология – вирусни заболявания
2. Болести на терена – ефикасен метод за лечение на рецидивиращи инфекции, както и при алергични прояви, хронични дерматози и др.
3. Патология свързана със стрес, с функционални нарушения, страхова невроза и пр.
4. Пред- и следоперативно лечение
Зъболечение с помощта на хомеопатия
Трябва да подчертаем, че няма особено много научно подкрепени данни за приложението на хомеопатията в стоматологията и средствата за хигиена и профилактика на устната кухина.
Ролята на калция в минерализацията на емайла и предотвратяването на кариеса е от първостепенно значение. Неговата резорбция и натрупване в емайла се стимулира от калкарея карбоника. И доколкото обмяната на калция е свързана с тази на фосфора, може да се приложи и Фосфор.
Tille, Мишел Боарон и Ален-Пейр-Фико описват някои използувани в стоматологията хомеопатични препарати.
Хомеопатични продукти с действие при стоматологични проблеми от общ характер:
►чувство на задушаване в гърлото:
Cocculus D6
► Страх от зъболекар, безпокойство:
Chamomilla D6 .
Gelsemium sempervirens 15 CH. Дозировка: по 5 гранули 2 пъти дневно
► Зъбобол:
Plantago major концентрирана тинктура
Cheirantus cheiri 9 CH. По 5 гранули 2 пъти дневно (при никнене на мъдрец)
Calcium fluoratum. При зъбни болки, които не са локализирани.
Hypericum perforatum 30 CH. По 5 гранули при болезнен пристъп при пробождаща болка ирадиираща по хода на засегнатия от хирургическа интервенция нерв.
Arnica montana 15 CH. По 5 гранули при болезнен пристъп при зъбна невралгия или след екстракция на зъб.
Chamomilla 30 CH. По 5 гранули при болезнен пристъп при непоносима болка влошаваща се от топлина и през нощта.
Dr Reckeweg GmbH предлага капки със състав: Aconitum D6 1 ml, Bryonia D 30 1 ml, Calcium carbonicum Hanhemanni D 30 1 ml, Chamomilla D 4 1 ml, Colocynthis D 12 1 ml, Ignatia D 30 1 ml, Staphisagria D 8 1 ml, Ethanol 1 ml, Aqua pur. 2 ml. Предписват се при зъбобол, подуване на венците (образуване на джобове), при болезнен растеж на венците. Дозировка: 40-50 капки се разтварят в половин чаша вода и от разтвора се приема по 1 чаена лъжичка през 5-10 минути. Може да се направи памучен тампон с разтвора върху венеца до лекарска намеса.
► Рефлекторно гадене и повръщане по време на работа в устната кухина
Ipecacuanha 5 CH. Дозировка: 5 гранули при нужда
► Кариес
Silicea terra
Хомеопатични продукти при хирургични стоматологични интервенции:
►остър абсцес:
Myristica sebifera D2,
Lachesis D2
Apis mellifica 9 CH. По 5 гранули всеки час. При подуване с пронизваща пареща болка, подобряваща се от студена апликация
Belladonna 9 CH. По 5 гранули на всеки два часа. При бързо подуване, силна пулсираща болка, излъчваща топлина.
Hepar sulfur 30 CH. По 5 гранули 2 пъти дневно в продължение на няколко дни.
Mercurius solubilis 30 CH. По 5 гранули 2 пъти дневно. При гнойни процеси в устната кухина с обилно отделяне на слюнка предизвикващо гадене. Езикът е отпуснат, покрит с дебел жълтеникав налеп. Съпътствуваща лимфаденопатия и силна жажда.
►Лечение на рани при екстракция на зъби:
Преди екстракция – 2-3 дни
Arnica D 12 или 9 CH Дозировка: по 5 гранули 2 пъти дневно (травматизъм)
Phosphorus 15 CH Дозировка: по 5 гранули 2 пъти дневно (кървене)
Gelsemium 15 CH Дозировка: по 5 гранули 2 пъти дневно (безпокойство)
След екстракция
Arnica D 3или 9 CH. Дозировка: по 5 гранули 3 пъти дневно.
Hypericum perforatum 15 CH. Дозировка: по 5 гранули 3 пъти дневно.За избягване риска от алвеолит.
Chamomilla 15 CH. Дозировка: по 5 гранули 3 пъти дневно. При болки.
►Кървене:
Phosphorus D 12-D 30
Хомеопатични продукти при пародонтоза:
►Пародонтоза:
Echinacea D2
Mercurius solubilis 9 CH. По 5 гранули 2 пъти дневно.
Acidum nitricum
Silicea terra
►Гингивит и парадонтит:
Mercurius sublimatus corrosivus D4
Apis D6
Calendula extern (1:10 разредена с вода концентрирана тинктура).
Kalium carbonicum
► Периодонтит
Belladonna
Mercurius solubilis
Hepar sulfur
► Пулпит
Belladonna
Mercurius solubilis
►Афти:
Borax 5 CH По 5 гранули 4 пъти дневно (при болезнени червени везикули разположени върху езика или вътрешната страна на бузите)
Mercurius cyanatus 9 CH (при разязвявания покрити със сивкава мембрана)
Cantharis 9 CH (при склонност към некроза и разязвявания)
Kalium bichromicum 5 CH. По 5 гранули 3-4 пъти дневно.
Дозировката е по 5 гранули 2-3 пъти дневно
Mercurius sublimatus corrosivus D 4
Hepar sulfur 9 или 15 CH. По 5 гранули 3-4 пъти дневно. При болезнени и инфектирани афти.
Acidum nitricum
►Стоматит
Mercurius corrosivus 5 СН. По 5 гранули 3-4 пъти дневно.
Acidum nitricum
Belladonna
Kalium bichromicum
Carbo vegetabilis
Kalium carbonicum
Sulphur
Mercurius сyanatus
Argentum nitricum
Apis
Acidum benzoicum
Hepar sulfur
Mercurius solubilis
Plumbum aceticum
Silicea terra
Echinacea
►Херпес лабиалис
Rhus toxicodendron 9 CH. По 5 гранули на 4 часа. При везикули с бистра течност и сърбеж.
Mezereum 9 CH. По 5 гранули 3 пъти дневно. При везикули с опалесцентна течност, кори изпод които тече гной
Mercurius solubilis 9 CH. Везикули и супрация
Apis mellifica 9 CH. По 5 гранули на 3 часа. Щипещ парещ оток. Подобрение от студени компреси
Cantharis 9 CH. Големи везикули с бистра течност
Acidum nitricum
Materia medica
В хомеопатията се използуват около 3 500 лечебни продукта. Тук сме отразили една малка част от тях. Повече подробности могат да се намерят в тясно специализираната хомеопатична литература.
Acidum nitricum – действува при афти, язвен стоматит, възпаление на венците, пародонтоза
Aconitum действа особено при висока температура; при невралгии, неврити, сърцебиене.Aктивната съставка произхожда от синя сама китка.
Apis е ефикасен е при акутни и субакутни възпаления на лигавиците, възпалителни отоци и подуващи се лимфни възли. Намалява чувствителността спрямо допир и бодещи болки. Активната съставка произхожда от медоносната пчела (Apis mellifera).
Arnica e хомеопатично противотравматично средство. Ограничава усложненията и влияе върху регенерацията на тъканите. Намалява кръвотечението, прилага се при чупливост на капилярите. Активната съставка произхожда от Arnica montana. Прилага се пре- и пост-оперативно при хирургични интервенции, екстракция на зъби. Овладява болката и шока от травмата. Скъсява оздравителния период.
Belladonna – болезнено прорязване на зъбите, периодонтит, пулпит, стоматит. Действува противовъзпалително при възпаление на различни органи и тъкани.
Borax – натриев борат. Прилага се при афти, стоматит, кандидоза в устната кухина, както и при херпес.
Calcarea fluorica e eфикасен при костен кариес, периостит, слабост на съединителната тъкан. Aктивната съставка е калциев флуорид.
Calendula за външна употреба ускорява заздравяването на тъканите и потиска болката при пресни и остри наранявания. Има противовъзпалително, бактерицидно, епителизиращо и регенеративно действие. Активната съставка произхожда от невен (Calendula officialis). При възпалителни процеси в устната кухина – гингивити, пародонтоза, пиорея. За външно приложение се използуват разтвори на М.Т. 1:10 за изплакване на устата след екстракция на зъби или оперативни намеси.
Cantharis vesicatoria – испанска муха. Прилага се при везикули, херпес, парещ сърбеж
Carbo vegetabilis – афти на езика, гингивит, стоматит. Действува посредством подобряване и нормализиране на карбонатно-кислородния обмен в кръвта.
Chamomilla се прилага при нервна свръхчувствителност, неспокойствие, вазолабилност и при невропатично-психопатични деца, при никнене на зъби и болки. Противовъзпалително действие върху лигавиците на дихателните пътища
Cocculus indicus - влияе върху парасимпатикуса и премахва парези, спазми в гърлото и стомаха, наузеа. Активната съставка произхожда от зърна на Cоссulae orientalis (плод от индийска билка) (Цейлон, Ява).
Crataegus (глог) премахва леки стенокардии, при болни от ангина пекторис увеличава кръвообращението в сърцето и намалява пристъпите.
Echinacea подсилва съпротивителните сили на тялото така недвусмислено, че е обозначена като антибактериален химиотерапевтик на хомеопатията. Чрез увеличаване на биологичен имунитет (никакво in vitro бактерицидно действие) се прилага профилактично след операции в устната кухина, при понижена резистентност на тъканите или профилактично след операции в устната кухина. Външно приложен Еchinacea-мехлем е ефикасен при лечение на гнойни огнища на кожата. Активната съставка e тънколистна Kegelblume (Echinacea).
Hepar sulfur – специфично лекарство (равни количества фина пречистена сяра и варовик от стриди) при остри гнойни процеси. Засегнатата зона е свръхчувствителна към студ и контакт. Малките разреждания (5 СН) ускоряват нагнояването, големите разреждания (30 СН) го задържат.
Hydrastis canadensis – При стоматит, афти, херпес лабиалис. Действува върху лигавиците.
Hypericum perforatum – при болки в областта на нервните окончания. След екстракция на зъби.
Kalium bichromicum – прилага се при стоматит, гингивит, фарингит. Действува върху всички лигавици при остри и хронични възпаления
Kalium carbonicum – пародонтоза
Lachesis muta –при всички септични процеси, също и при преминаване в некроза или гангрена; характерна в тези случаи е чувствителност към налягане. Индикация са също синъо-червено подути венци, стоматит, агранулоцитоза.
Mercurius
- corrosivus (живачен двухлорид) При хеморагични и язвени лезии. Драстично съкращава регенерационната фаза при промени на лигавицата на устната кухина, и вирусно обусловени (вътрешно приложен). Външно се прилага върху болните участъци. Ефикасен е и при: хлабави зъби, предразположение към кървене подути венци, чувствителност към студа.
- solubilis (разтворим живак приготвен от живачен нитрат, азотна киселина и метален живак). При гингивити, катарален и афтозен стоматит, алвеодентална пиорея. Притежава както всички препарати на живака противовъзпалително действие върху лигавиците, подпомага отстраняването на гнойните огнища.
- сyanatus – язвен гингивит, язвен стоматит
Monilia albicans – кандида албиканс. Прилага се при лечение на рецидивиращи кандидози.
Myristica sebifera се описва като "хомеопатичен нож" със силно противовъзпалително действие. Aктивната съставка произхожда от кора на Myristicaceae (Бразилия). Действието е подобно както при Lachsesis. Двете лекарства могат да се прилагат едновременно и по-отделно. Прилага се при абцеси и панарициум. Ускорява процеса на узряване на абцесите. Прилага се външно като крем, компрес.
Phosphorus – бял фосфор. Действува върху костите, кръвоносни нерви, капиляри, лигавици; особен афинитет има при склонност към кървене у душевно изтощени хора, действа при кървене на венците, стомашно кървене. Индикация са също дифузни подкожни кръвоизливи.
Plantago major помага при силен зъбобол, лицеви невралгии и главоболие. Активната съставка произхожда от широколистия живовлек.
Silicea terra – при стоматит, пародонтоза, периодонтит, кариес. Действува върху съединителната тъкан, има противовъзпалителен ефект, стимулира фагоцитозата.
Sulphur – при гингивит, стоматит.
Източник: