Здравейте! Хелоу! Хальо....... и други такива! Минавам пак като хала.... просто за да се обадя. Липсва ми свободното писане тук , но тази седмица Бела ми се разболя и вече трети ден сме заедно на работа .... само си представете каква я върша като се има предвид, че тя решава задачи за математическото кенгуру в събота и аз и затова й помагам. Утре, живот и здраве, тя ще е на у-ще, което ще рече чееееее ще мога да пиша по-нормално.
На Яна желая да й растат здрави и белички постоянните зъбки!
А за Виктор се радвам искрено, че всичко е наред...... все пак, ние майките, май само това искаме най-дълбоко и истински!
Последно промяна от cchery на 19 Мар 2014, 17:41, променено общо 1 път.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Хубави новини от мен!!!! Кардиологът е казал, че дефектът на Виктор е малък и това няма да му пречи да расте нормално и да спортува, само трябва да се следи веднъж годишно да не се уголеми
Камък ми падна от сърцето
Браво, Аси! Много се радвам за вас от сърце! Няма нищо по-хубаво за една мама от това дечицата и да са добре! Стискам палци всичко да се развие в положителна посока и след известно време дори и да не си спомняте за този проблем!
dexter написа:Идвам да се похваля - на Яна й падна първото зъбче !
Колко хубаво! Това са големи емоций за малките слънца! На колко годинки е Яна? Питам , защото нашият батко е на 6 год и 5 мес и все още няма абсолютно никакви признаци , че зъбчетата ми някога ще започнат да се клатят, падат и т.н.
Елисче, изгуби се...! Какво става при теб, оздравяхте ли всички вкъщи?
Чери, много се надявам от утре да успееш да ни отделиш повече време! Честно казано, аз очаквам още дооооста разкази за Париж и не си мисли, че ще се отървеш! А може и снимки! Определено много липсваше на форума в изминалите дни! Пожелавам на Бела много бързо да оздравява! И още нещо да питам, може на някой да му стане смешно, че не знам, но какво е това математическо кенгуру...? За първи път чувам...
Бъни написа: На колко годинки е Яна? Питам , защото нашият батко е на 6 год и 5 мес и все още няма абсолютно никакви признаци , че зъбчетата ми някога ще започнат да се клатят, падат и т.н.
Яна след точно 1 месец ще стане на 7 години. Това зъбче (долно) се разклати преди има-няма десетина дни. Даже на мен ми беше трудно да определя дали наистина се клати или тя си въобразява, защото много иска :lol: . Е, очевидно е била права. Подочух от други майки, че долните зъбчета падали изключително лесно, явно това е и случаят на Яна
Ох, кажете ми, моля, какво бихте отговорили на детето си, ако ви каже рано сутринта "Вече не мога да ти има вяра"..... Поводът беше съвсем невинен - смяташе колко часа на ден й остават за игра, но някъде по пътя се обърка със сметките. Познайте кой излезе виновен - тя си мислела едно, но аз съм я била объркала. И за капак ми сервира горното изявление. Сега се чудя защо се ядосах :lol: . Но започвам да си мисля, че трябва от време на време да я поставям на мястото й, в противен случай ще порасне с впечатлението, че всичко знае и всичко й е позволено.....
Deks, ta моя син редовно ме изкарва виновна за нещо.Така ,че това май си съвсем нормално ! Не му се притеснявай толкова . Просто й обясни ,че всъщност ти нямаш никаква вина за нейното объркване )Много сте писали гледам . ЕЛисче , разбирам те за ангината , то тази зима пуснаха страшни вируси . Аз вярвам ,че нарочно ги пускат . Ние сега се влачиме с едни зелени сополи и кашлица повече от две седмици . А дано с идването на пролетта да сме по чисти , по здрави , по усмихнати! Ч!ери , пренесе ме в Париж душко! Благодаря ти ! ЗОРИ ,ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на ДАРЕНА на патерица! Да ти е здрава и много късметлийка! Да те радва и обича!
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
И такаааааааааааааа. Докато чакам снимките от Париж да се качат в един и-нет-албум, ми се ще да вляза и да си попиша. Първото, с което искам да се "зачекна" е най-важното нещо, което ми се случи в Париж - СМЕНИХ ФОКУСА!!! Човек винаги трябва да "отлепи" от мястото, което е заемал твърде дълго време, за да види, че никой не го кара да е там. Преди 2 месеца една фраза в любима (вече) моя книга казваше следното по повод това, че индианците тараумара от северно Мексико тичат по 200 км дневно - "Просто никой не им е казал, че не могат да го направят!" ...... Та същото и с мене - ако не знаех твърденията, че "времето не стига", че "задачите са ми множко", "че трябва да се бърза" и т.н. най-вероятно щях да се смея над онова, в което съм превърнала живота си и да твърдя, че "Аз?!?! НИКОГА!" ... Еми, напротив - аз, ВСЯКОГА.
Париж ми даде онова, което изконно е в мене. Още с раждането ми. Свободата. На мислене. На движение. На емоционални сътресения. На чувстване с цялото същество....... Не е до Париж. Неееееее..... или може би и той е виновен, но все пак - когато се осъзнах, че не само децата, дома и задълженията съществуват в моя живот, видях че те ВСЕ ПАК съществуват но не са ВСИЧКО. Когато фонът, върху който се развива моя живот с всичките ми задачки, стана реалност, осъзнах, че греша дълбоко и трайно!
4 дена във френската столица. При това имах на разположение само краката и раницата си . Аааааа, и фотото - да не забравяме! Направо му разказах играта. Първият ден се отдадох на разглеждане на средновековната резиденция на френските крале - Шато дьо Винсен - намира се в югоизточната част на Париж и до нея се стига за около 40 минутки с метрото от другия край на Париж, където ни беше хотела - квартал Ла Дефенс. Шатото притежава единствената запазена в цяла Европа цитадела с оригинална височина - това е укрепена кула, в която са се намирали покоите на кралете - най-известният от тях Шарл 5.
Самото шато (или още замък) не впечатляват с някаква пищност, помпозност или мегаломанщина - тя, мегаломанщината, ще я видя след 2 дена във Версай. Но все пак това е средновековен замък и човек може да добие бегла представа какъв е бил животът на знатните особи тогава. Т.к. нищо от оригиналното обзавеждане не е запазено, т.к. шатото е ползвано и за затвор в по-късните векове, то в момента на посетителя се предоставя чисто и просто инфо коя зала за какво е служела.
След като излязох от крепостните стени на шатото пред мен се ширна безкрайна гора, превърната в парк. На долната снимка - пространството след крепостните стени:
Една част от нея беше наречена Парижки парк на цветята (превод мой - не претендирам за достоверност :1140 ). Там, дори и в този месец от годината беше прекрасно..... топло, зелено, слънчево, цветно с пролетните цветя (само да припомня, че по същото време тук в София се изсипваше сняг на парцали). В парка имаше цъфнали нарциси, минзухари, кукурях и лалета... и се виждаха засадените разсади на още много други цветя.
Но за огромно мое удоволствие онова, което не бях виждала тук на живо, беше разцъфтяло с пищност - градината с камелиите. Бях ви пускала клип оттам - накрая ще дам линк към всички мои видеоклипове от Париж, а също така и към онлайн-албумчето със снимки. Та в градината на камелиите се самозабравих..... онемях от красота, аромати, цветове и птичи песни..... на баба ми дворът никога не е изглеждал така ...... естествено де.... но все пак.
[youtube]TSD_MatpmOY[/youtube]
След парка на шато дьо Винсен походих 2 км до друг парк. Купих си гофрета и кока кола за "скромната" сума от 5,50 евро ииииии полужива от умора (все пак бяхме ставали рано, за да летим) се отправих към станция на метрото. Е, в бързината съм объркала посоката....... нещо което разбрах някъде след километър..... та се връщах де. Може би затова на другия ден имах мускулна треска на прасците.
Вторият ден посветих на Музея на имиграцията и намиращия се в приземния му етаж аквариум с тропически риби. Страхотни рибоци имаше - чукундурести , плоскоглави, ръбати, цветни до припадък, шарени като катунари и една скромна, мъничка акулка . Но все пак ми хареса страшно много - в плейлистата ми ПАРИЖ в ютуб (най-накрая ще има линк) има точно 3 клипчета от аквариума.
А в самия музей на имиграцията, който трябваше да представя самобитното изкуство и живот на колониите на Франция, имаше някакви странни изложби....... от които не разбрах нищо. И като капак - т.к. не знам френски, а обясненията бяха само на този език, си тръгнах доста учудена ..... Но пък се спрях в огромния парк срещу музея за да хапна пак - палачинка и кола..... дори и аз нямам обяснеине защо ми се пиеше толкова много кола.
После пътят ме отведе до площада на нациите,
а оттам по права линия към площада на Бастилията. Днес на това място има само паметник с датата на превземането на Бастилията...... Като цяло мисля, че много малка част от французите въобще питаят някаква сантименталност към миналото им на монархия.
И така в шеги и закачки установих, че съм минала над 6 км пеша ииииии не знам колко още обикаляйки всички рибоци и зали на музея . Вечерта забелязах, че съм си скъсала дясната маратонка.
Но най-доброто предстоеше и се случи на следващия ден - сряда! Посетих Версай....... , който всъщност си е съвсем отделен град и се намира на 20 км от Париж - предполага се центъра на Париж. Но пък дотам се стига с градски транспорт , който в Париж е ПРЕКРАСНО, ПРЕКРАСНО уреден! Цялото това удоволствие да отида до Версай ми костваше 2 прекачвания - 1 с метро и следващото от метрото на градската железница, която пътува до "предградия" на Париж като Версай. В минути това беше около 35....., а в пари - 14 лв отиване и връщане!!!!!
Самият дворец беше разкошен. Огромен. Впечатляващ. Напомнящ за едни съвсем различни времена..... и нрави..... и тленност. За съжаление по време на Френската революция е бил опожарен, а обзавеждането масово окрадено , но все пак покоите и залите, които са уредени за туристи, са обзаведени с копия на мебелировката от преди няколко века. Честно казано..... не спирам да се чудя какво е правил Луи ІV с толкова много стаи :1140
[youtube]kAKYE5l81-s[/youtube]
Входа към залата с огледалата:
Самата зала - 17 огромни огледала разположени точно срещу 17 прозореца със същите размери:
Преди да тръгна към частта от двореца, отредена за покои на придворните, краката ми вече пулсираха и горяха от ходене.... милият френски крал - това му е било ежедневие .
Честно казано не бих отказала да имам покои като на придворните:
Някъде тук установих с голяма доза истина, че ми е писнало да снимам и съм уморена от маршируване.... Излязох как да е в градините на Версай, за да разбера, че всичко едва сега започва ....... Няма такива "градинки"......
има си специални влакчета за развеждане из тях, а в големия канал - лодки ...... .
Аз пък нямах пари за всичко това, а едни безкрайно уморени прасци и ходила, на които обещах вечен покой при пенсионирането ми :1140 .
За да добиете някаква представа колко са големи тези градини, пускам 2 снимки: алея снимана без зуум:
След зумването има още стотици метри от пустата й алея :1140
[youtube]EApDKNJwnSQ[/youtube]
В тези градини Мария-Антоанета, съпруга на Луи VІ е усвоила известно количество декари :1140 и е станала притежателка на 2 двореца - малък и голям Трианон.
Големият Трианон е декориран с розов мрамор:
Поглед към колонадата на двореца, откъдето почват градините на Трианона:
Снимки от обзавеждането вътре - .
Малкият Трианон беше толкова "невзрачен" :1140 на фона на останалите, че не ми се снимаше. Майтапя се, естествено - нямах нито сили, нито желание да снимам..... но в неговите градини беше построен Храма на любовта:
За Мария-Антоанета специално е проектирано и построено малко копие на анлгийско село - т.нар. Queen's Hamlet
[youtube]VHhJEPFb0qE[/youtube]
И за да не й е съвсем скучно във Версай, Мари-Ани си имала и имение там ...... До него просто не успях да стигна.... Честно..... ходилата ми бяха подпетени, а от лявата ми маратонка се подаваше кутрето, пробило си път към светлината от толкова много ходене .
А, и да не забравя българската следа в градините на Версай
Четвъртък отделих подобаващо внимание и на Ла Дефенс - бизнес квартала на Париж, в който беше и нашия хотел:
Сградата на министерството на правосъдието на Франция, чието име носи и целия квартал:
Да, формата й е точно копие на буквата "П", а ако й обърнете гръб, срещу ви ще се усмихне ТРИУМФАЛНАТА АРКА:
Тук Арката тъне в мъгла в "дъното" на снимката:
Но с малко зуум:
Така мога да продължа до безкрай, но разбира се не и днес!! Просто не.
Може би да ви се види странно, че няма снимки от Лувъра, от Шанз Елизе, от Айфеловата кула, от Нотр Дам, от Мулен Руж, от Сакре Сьор - катедралата на върха на Монмартър и други известни забележителности. Обяснението е, че това е моето второ посещение в Париж и всички тези неща вече ги бях виждала и снимала преди 4 години. Сега си казах, че ще обърна внимание на другите. И времето пак се оказа хиперкратко.
За 4-те вечери успях да опитам типични френски сирена, "подкрепени" доволно от бургундско вино. Насладих се на типична японска кухня, не на суши - ядох супа с мисо... водорасли и кисели краставички по японски
Опитах ливанска кухня и типично френска с охлюви, разбира се......
Салата с патешко магре и бекон:
Хапнах няколко тона френски франзели и хлебчета ..... Вече познавам вкуса на божолето и бордото. И въобще имах едни от най-добре преживяните 4 дни в живота си!
Какво мога да кажа в обобщение?! Париж е прекрасен град!!! Просто прекрасен! Пълен е с хора.... много повече от София, ноооо няма истеричността на нашата столица. Няма снобарщина, която да се носи във въздуха. Няма ги сеирджиите. Разбира се, това не важи за гетата де.... Но аз там не съм и ходила, все пак. В този град не видях дебели хора! Но за сметка на това такива, практикуващи т.нар. джогинг има навсякъде!! Пред и около Лувъра, под и около Айфела, на Шанз Елизе, в градините на Версай, по площада между небостъргачите на Ла Дефенс, покрай Сена..... НАВСЯКЪДЕ! Спортът в Париж очевидно не само е на мода, но е и другата страна на визитната картичка на френската столица:
Ако искаш да си починеш от шума на колите, Париж ще ти предложи безкрайни декари с паркове, градини и облагородени гори........ Много са. А това, че Сена минава през него, дава възможност да има и безброй малки и големи езерца. Самата Сена осигурява на човек необходимата и напълно достатъчна доза романтика..... Сравнително голяма река, която вечер блести със светлините на града и многото корабчета по нея..... Е, разходката на корабче е 15 Е и към момента се въздържам от такава. Но дори и само да вървиш покрай Сена и в един миг на щурост, свиеш наляво или надясно по по-малките улички, ще прекараш часове разходка сред красиви сгради, оправени улици и тротоари, тук-таме появяащи се извори на дългата история на този град. А "окото" на Айфела - голям фар, поставен на върха на кулата, ще ти задава посоките. Точно по този начин Лувърът ще те пресрещне. Гара Лион ще впечатли със сградата си, а след нея Нотрдам ще те остави без дъх.... Зелените площи пред Музея на инвалидите отново ще са огласени от играчите на ръгби по тях, докато в противоположна посока вдъхновяващо красив мост с неизброимо количество катинарчета (символ на заключената и вечна любов) ще ти покаже, че не всички пътища водят към Рим, когато си в Париж и не си успял да го разгледаш целия.
И накаря, уморен, но доволен..... впечатлен, но и още твърде жаден за любов и романтика в Париж, тихо ще приседнеш на брега на Сена, увлечен от вечното танго, с което парижани отпускат вечер:
[youtube]6za57G01s1s[/youtube]
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Черита, най-сърдечно ти благодаря за това, че ни направи съпричастни с твоето страхотно преживяване наречено Париж...
Разгледах всички снимки на един дъх... Синът ми, който току що се прибра от училище ги гледа заедно с мен и макър, че е само на 6 години също беше много впечатлен! Е, най-вече от рибите, нали баща му се опитва да го прави рибарче... :lol: :lol: Всичко е много красиво, подредено, поддържано... Чак в един момент да се зачудиш какъв ли ресурс е необходим, за да се поддържа всичко това в такъв идеален вид винаги...?
Искам да те питам, хареса ли ти френската кухня? Споделила си ни вече какво си хапвала, но не и дали ти е допаднала на вкус, за това аз да полюбопитсвам по темата...
Освен това, кажи, как са цените там? Чувала съм, че тъй като стандарта на живот е много висок и цените са досата високи. А и съдя и по горивото за колите например, когато си пътуваме за България с колата, във Франция горивата са доста по-скъпи отколкото тук. Интересува ме как са цените на храните например.
Ако се сетя още някое въпросче, ще ти подосаждам пак...
Още веднъж благодаря ти за отделеното време и внимание, а то никак не е малко... Както винаги си невероятно увлекателна в разказите и много подробна в снимките... Страхотна си!!!
, но тази седмица Бела ми се разболя и вече трети ден сме заедно на работа 
.... само си представете каква я върша като се има предвид, че тя решава задачи за математическото кенгуру в събота и аз и затова й помагам. Утре, живот и здраве, тя ще е на у-ще, което ще рече чееееее ще мога да пиша по-нормално.
Честно казано, аз очаквам още дооооста разкази за Париж и не си мисли, че ще се отървеш! А може и снимки! Определено много липсваше на форума в изминалите дни! Пожелавам на Бела много бързо да оздравява! И още нещо да питам, може на някой да му стане смешно, че не знам, но какво е това математическо кенгуру...? За първи път чувам... 
Направо му разказах играта. Първият ден се отдадох на разглеждане на средновековната резиденция на френските крале - Шато дьо Винсен - намира се в югоизточната част на Париж и до нея се стига за около 40 минутки с метрото от другия край на Париж, където ни беше хотела - квартал Ла Дефенс. Шатото притежава единствената запазена в цяла Европа цитадела с оригинална височина - това е укрепена кула, в която са се намирали покоите на кралете - най-известният от тях Шарл 5. 
...... естествено де.... но все пак.
ииииии полужива от умора (все пак бяхме ставали рано, за да летим) се отправих към станция на метрото. Е, в бързината съм объркала посоката....... нещо което разбрах някъде след километър..... та се връщах де. Може би затова на другия ден имах мускулна треска на прасците. 
, който всъщност си е съвсем отделен град и се намира на 20 км от Париж - предполага се центъра на Париж. Но пък дотам се стига с градски транспорт 
