Хей, хей
след като прочетох поста на Цвети и някак си не мога да остана без да влезна и да напиша и аз някой и друг ред. Цвети, първо да ти кажа, че хич не звучи объркано твоя постинг. Даже напротив, толкова хубаво си го описала. А по отношение на благодарността и това, че след всичките неприятност, които са ти се случили осъзнаваш колко хубави неща в същност има покрай - ами то точно за това се случват тези лоши неща, защото целят да ни покажат пътеките, които ние не виждаме.
Аз също всеки ден благодаря за прекрасните неща, които ме заобикалят. Това е важно, наистина е важно да оценяваш хубавите страни на живота, който водиш, защото ако нямаш хубави неща покрай теб, това ли е живота, който искаш да водиш? Нали така, ние сме способни да променим ситуацията..Ето ти например, преди да започнеш работа беше адски много притеснена, как ще си намериш, кой ще те вземе, как ще се справяш и изобщо куп куп въпроси - а ето, че нещата се подреждат. Това показва, че ние можем да променяме заобкалящия ни свят към по-добро, така че да сме доволни и щастливи.
Аз например могад а кажа, че съм благодарна за всичко през което минавам покрай моите гинекологични истории - не защото ми е много яко положението, не разбира се, а просто защото за тези 3 години и половина толкова много неща промених и осъзнах, толкова много новости научих, толкова добре започнах да познавам себе си, тялото си, научих се че трябва да оценявам това, което имам в момента, научих се да правя хубави неща само и единствено за себе си, да ценя тялото си и да се грижа за него - тези всички неща, нямаше да ги разбера сигурно цял живот, ако не бяха тези испитания.
Научих, че моят мъж е до мен и ме подкрепя във всяка една трудност, която преминаваме....защото колко са мъжете които при толкова много операции и проблеми ще продължават да са до теб и да те подкрепят? Да търпи промяна в хранителен режим, да спазва някакви ограничения, да пие билки и да слуша кой какво му говори??? Аз лично не познавам много такива покрай мен, които са склонни да го направят.
И за това въпреки всички трудности, човек трябва да се опита да направи приятно ежедневието си, защото никой не знае до кога ще е жив и аз лично не искам да си пропускам времето в правене на нищо и тюхкане колко съм нещастна защото моята ситуация все още няма развитието, което моят ум желае.
Сигурно някое друго момиче в моята ситуация щеше отдавна да се е отказало или да се е депресирало безкрайно много....не че и аз не съм имала трудни моменти в емоционалното си равновесие, но то пък и как можеш да реагираш нормално на трудна ситуация, която застрашава здравословното ти състояние...Но всичко в крайна сметка отминава, колкото и продължително да те държи някое състояние, нещата отминават и само от нас зависи каква ще ни е нагласата към тези ситуации.
Вики, честит ти рожденник! Желая ти да е здрав, силен, обичан и много щастлив. Желая ти и теб да те прави много щастлива и да постигнете заедно всичките си мечти и стремежи, за които копнеете!
Бъни, вярвам, че на всеки му се иска малко или много в някои моменти да избяга и да се откъсне поне за малко от настоящето си положение - при някои това са децата, при друг мъжа, при трети натоварената работа и т.н. Всеки има нещо от което иска да избяга в някой момент. Аз за сега нямам желания да бягам от нещо, което направо е чудесно и съм щастлива от този факт, но това е урок, който трудно човек научава. Сигурно имам още много уроци да науча, но стъпка по стъпка към усъвършенстване