/една ексцесия в Сръбско/
Тръгвайки натам си мислех , че една лека разходка не би ми дошла зле. Предварителната информация, ми казва, че ще има по около 35км каране на ден. Колко му е? Ще ги извъртя
![Smile :)](./images/smilies/icon_e_smile.gif)
Почти стигаме до Калотина и чувам заветните думи:
- Ти да не мислиш, че ще е разходка в прака? Чакат ни 50 км с 1200м денивилация.
-
![Surprised :eek:](./images/smilies/icon_e_surprised.gif)
Въпросът е защо пак се набутах в тази ситуация?
![еднозъб :1062](./images/smilies/hyhy.gif)
Смешно ми е сега, ама нагоре ми се плачеше ...
Минаваме границата върху велосипедите си. Интересно ми е.
"Граница" ?! Земята си е същата, хората същите (е, не съвсем), кукувицата си кука, пиленцата пеят по същия начин. Какво му е толкова различното. Разбирам го на връщане ...
1200-та метра денивилация и 50 км ми изпиха силите. За около 7 часа каране пристигаме в кръчмата при Погановския манастир. Трябва да се заредят депата. Такава умора не ме бе връхлитала отдавна.
По предварителен план, това трябваше да е маршрутът за днес. Ще хапнем, пък ще потърсим място за бивак ( и да разбира се - мъкнем спални чували и палатки на гърбовете си
![crazy rock :fan](./images/smilies/19.gif)
Караме по долината на продошлата р.Ерма. Място за бивак - тц. Започва пак да вали, а ние с ме взели най-леката еднослойна палатка ...Никъде не се виждат навеси, нито път изоставени постройки. Ето я разликата - тук всяко нещо е нечие. Няма да видиш изоставени къщи (дори високо в планината). Всяко има ограда и катинар. Дори около навесите ... При нас има толкова ничия земя...
Идеята да се прибираме става все по-реална. Вали. Притъмнява. Ще се кара на тъмно. Ха, пука ми. Вече съм толкова уморена, че дори не се стряскам много от преминаващите покрай мен ТИР-ове. Мускулите ми отказват, повръща ми се. Умората яко ме е приклещила. Най- трудни се оказаха последните 2 км след като прекосихме границата ...
10 часа каране, 80 км, 1200 м денивилация ...
Отново поставих тялото си на предела.