Моите желания, цели и обещания

[Kleo]

Бъни, същата като тебе съм!

[Ванчето]

пиши тук по-често и ще те насърчаваме с каквото можем.

Mомичета, искам да кажа, че дълбоко ценя вашата подкрепа и съм ви много благодарна!
Но някак си чак ми става неудобно само да мрънкам... не се справям с това, не ми върви онова, не ми се получава трето... Като едно голямо безпомощно бебе, а не като жена на почти 32 години... Не искам да досаждам. Сигурно за това пиша по-рядко напоследък

[cchery]

Бъни, лично аз не съм попадала на твои постове, в които "само мърмориш или се оплакваш". Не знам ти защо си го мислиш, но може би е само в твоята глава това усещане. Нормално е всеки един от нас да има периоди в живота си, които го извеждат от равновесие и се чувства безсилен да ги спре. Тогава на помощ идва онова, което ти наричаш мърморене и оплакване, а аз назовавам с думата СПОДЕЛЯНЕ! Досега в нито един момент съм почувствала досада от нещо в твоите постове! Може би е добре да го имаш предвид и да не спираш да пишеш, когато почувстваш нужда от това. Знаеш, че ние хората, имаме избирателната способност да пропускаме онова, което ни натоварва и дразни - така че на който не му харесва даден постинг или дори личността на автора му..... форум широк, нет - необятен - свободен е да върви на друго място.

[Ванчето]

Бъни, лично аз не съм попадала на твои постове, в които "само мърмориш или се оплакваш". Не знам ти защо си го мислиш, но може би е само в твоята глава това усещане. Нормално е всеки един от нас да има периоди в живота си, които го извеждат от равновесие и се чувства безсилен да ги спре. Тогава на помощ идва онова, което ти наричаш мърморене и оплакване, а аз назовавам с думата СПОДЕЛЯНЕ! Досега в нито един момент съм почувствала досада от нещо в твоите постове! Може би е добре да го имаш предвид и да не спираш да пишеш, когато почувстваш нужда от това.

Щастлива съм от факта, че срещам разбиране! Благодаря от сърце!

[Kleo]

Бъни, имай предвид, че чувствам нещата точно като Чери! /просто не исках да я повтарям/

[ellyto]

Подкрепям думите на Чери на 100%...По-добре не бих го казала, но тя е описала абсолютно същото нещо, което и аз мисля! Всеки има нужда от това да сподели! Всеки има периоди, в които нещо или всичко е наопаки и не върви! Но това не означава, че трябва да спираме да споделяме!
Ние сме тук и мен лично по никакъв, ама по никакъв начин не ме натоварваш!

[Ванчето]

Елито, благодаря ти!

[Kleo]

Бъни, как я караш напоследък? Ела, излей си душата на воля!

[Ванчето]

Бъни, как я караш напоследък? Ела, излей си душата на воля!

Зациклила съм нещо, но то е от доста време , не е от сега.
Сега мъдря и умувам нещо ново, но още не му е дошло времето да кажа какво е. Нека първо да "узрее"...

[Kleo]

Добре, мила, нека "узрее"

[Ванчето]

Привет!
Ето ме!
Завръщам се тук! Най-сетне... Дойде му времето...
ОТ толкова отдавна се каня да напиша този пост, че вече дори ме е яд на самата себе си, че отлагах. Не за друго, ами защото просто имам чувството, че съм забравила много от нещата, които исках да напиша. Но ще пиша каквото се сетя и това е.
Като за начало само ще припомня, че в началото на миналата година си поставих едни цели и някакъв срок, а впоследствие се оказа, че нещата не се случват толкова бързо , колкото ми се иска. Продължих борбата. В крайна сметка за една година отчетох -4 кг. До крайната цел оставаха още 3.
За известно време зациклих. Беше някакъв малко смахнат период, но предполагам всеки има такива. В резултат на това кантара започна леко да пълзи нагоре и 1 кг от свалените се стопи...
Горе-долу в този момент реших , че отново е време за промяна. Но този път наистина трябваше да е нещо различно!
И така:
Стартирах на 11 февруари. Този път го направих както трябва: снимах се и си свалих обиколките. Реших твърдо, че започвам да тренирам редовно с 6 седмичната програма на Руми за начинаещи. Започнах отново да тичам, малко, но все пак нещо. Всяка сутрин стартирах с чаша зелен чай, а закуската ми беше смути от 1 банан, повечко спанак, 3 ореха и малко вода. В храненето започнах да наблягам на месото и рибата в комбинация с голямо количество зеленчуци, като разбира се избягвах картофите. Ориза също. Намалих хляба до минимум. Същото важи и за сладкото. Плодове - 1-2 на ден, предимно до обяд. Започнах редовно да правя следобедна закуска и колкото е възможно по-ранна вечеря. След известно време овесените ядки отново започнаха да присъстват в менюто ми, като ги редувах със смутитата. Вода - 2-3 литра на ден. Стараех се всяка свободна минута да превръщам в движение, каквото и да е. Купихме и колелото. Всеки ден пиех магнезий и рибено масло. След 2 месеца спрях рибеното. Стараех се да си лягам по-рано и да спя достатъчно, за дам възможност на тялото да се възтановява качествено. И изобщо опитвах се по всякакъв начин да подобря метаболизма си.
Може би тук някъде е момента да кажа, че не съм си забранявала абсолютно нищо на 100%. Като ми се дояде хляб си хапвам, като ми се прииска сладко - също. По-скоро внимавам с количеството.
Нещата като цяло вървяха доста добре. Но със затоплянето на времето и излизането на децата във ваканция нещата малко ми се объркаха. Вечерята стана по-късна, лягането също. Не съм очарована от този факт, но не се вманиачавам в някакви конкретни часове. Все пак е временно, скоро нещата пак ще вкязат в познатите коловози.
Продължавам да тренирам. Продължавам да се храня по този начин, разбира се с издънки от време на време - човек съм, какво да правя. Но се научих да не се вторачвам в грешките, а да се опитвам да намаля вредата от тях.
И изобщо, научих много неща - от вас, от Руми също и вярвам, че вече се справям по-добре. Вярно било, че човек се учи докато е жив!
Ами мисля това да е. Казах основните неща. Ако съм пропуснала нещо и се сетя по-късно, ще дописвам.
Желая на всички, които ще прочетът този постинг много усмивки и прекрасно настроение...!