Как избрах рисуването ли?
Имам чувството, че то ме избра
От малка обичам да рисувам, тогава за мен времето спираше. Тогава не знаех, какво значи това. Сега знам. Когато правя нещо и времето престава да съществува, знам че това е призванието ми, знам, че е истинското.
Когато като ученичка прерисувах с молив животни и други картинки имах една мечта: да нарисувам картина и да я закача на стената. Сега имам много картини по доста стени, а желанието за рисуване е още по-голямо. Щастлива съм! Обичам да експериментирам: започнах с моливи (просто не знам къде изчезнаха морските пейзажи с моливи, щеше ми се да ви ги покажа), после с пастел, тъй като нямах понятие от техника смесвах сух, маслен, креда и въглен
Слава богу, разбрах че съществуват такива неща, като фиксажа, че успявах да съхраня някои неща преди да са се размазали
както споменах обичам пастелите наситения и едновременно мек цвят. Експресиите ме влекат.
Бих пробвала и на платно, но трябва да прочета някои книжки преди това
В общи линии това е
А при теб Лир? Как започна всичко