10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Бъни, разкошно видео, благодарско!!!
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Някога, когато ми се роди син…
Майки, колкото и да се стараете, децата ви ще имат какво да разкажат на психотерапевта си
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Някога ще ми се роди син и аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му твърдя: „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Нито пък юрист. Това не е важно – какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор!“
И когато навърши 30, ще дойде при мен този плешивеещ клоун с потекъл по лицето грим и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30! И съм клоун в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че изобщо не е нужно на всяка цена да завърша висше образование? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да ритам топка с момчетата, вместо да ходя на уроци по математика?“
А аз ще отговоря: „Миличък, но аз вървях след теб във всичко, не исках да те притискам. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата“.
И той ще продължи: „Не знаех до какво ще доведе това, все пак бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми съсипа живота“ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и внимателно ще му кажа: „Ето какво. На света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще каже „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или пък не, не така. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.
На 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30. Работя в „Гугъл“. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си целяла, когато ме накара да уча математика?“
А аз ще отговоря: „Скъпи мой, но аз исках ти да получиш добро образование! Исках да имаш много възможности, всички възможности“. Ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, ако аз съм нещастен, мамо? Когато минавам покрай клоуните в мола, им завиждам. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, но ти ми разби живота“ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно в очите и ще кажа: „Ето какво. На света има два типа хора: едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти него разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ох!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или друг вариант. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишен ще му твърдя: „Аз не съм тук, за да твърдя каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, за да те обичам. Върви при баща си, сине, попитай него, аз не искам да съм крайна отново“.
И на 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка мъка в очите и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но на мен ми се струва, че ти е все едно. Защо ти никога, през всичките тези години, не изказа поне веднъж мнението си? Защо през цялото време ме препращаше към баща ми?“
Аз ще отвърна: „Скъпи мой, но аз не исках да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, миличък, а за съветите си имаме татенце“. Той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми съветите на баща ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тема „майка ми". Готов съм да дам всичко, само поне веднъж, само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безпристрастност ти ми съсипа живота“ — и театрално ще докосне челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна внимателно право в очите и ще кажа: „Ето как стоят нещата. На света има два типа хора – едните живеят, а другите – през цялото време очакват нещо. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Този текст е добра профилактика на майчинския перфекционизъм. Стремежът да сме идеалните майки ни побърква. Отпуснете се. Колкото и да сме се старали са спечелим титлата „Майка на столетието", нашите деца все едно ще имат какво да разкажат на психотерапевта си.
Някога, когато ми се роди син... - ИЗТОЧНИКЪТ на горния текст
Майки, колкото и да се стараете, децата ви ще имат какво да разкажат на психотерапевта си
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Снимка: http://nuclear-wallpapers.ru.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Някога ще ми се роди син и аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му твърдя: „Миличък! Не си длъжен да ставаш инженер. Нито пък юрист. Това не е важно – какъв ще станеш като пораснеш. Искаш да си патоанатом? Разбира се, както желаеш! Футболен коментатор? Чудесно. Клоун в мола? Прекрасен избор!“
И когато навърши 30, ще дойде при мен този плешивеещ клоун с потекъл по лицето грим и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30! И съм клоун в мола! Такъв ли живот искаше за мен? С какво си мислила, когато ми говореше, че изобщо не е нужно на всяка цена да завърша висше образование? Какво си искала, мамо, когато ми разрешаваше да ритам топка с момчетата, вместо да ходя на уроци по математика?“
А аз ще отговоря: „Миличък, но аз вървях след теб във всичко, не исках да те притискам. Ти не обичаше математика, обичаше да си играеш с децата“.
И той ще продължи: „Не знаех до какво ще доведе това, все пак бях дете, не можех да вземам решения, а ти – ти ми съсипа живота“ - и ще си размаже грима по лицето с мръсния си ръкав. Тогава ще се изправя, ще го погледна в очите и внимателно ще му кажа: „Ето какво. На света има два типа хора – едните живеят, а другите търсят виновни. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще каже „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или пък не, не така. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишна възраст ще му повтарям: „Не бъди идиот, Владик, мисли за бъдещето. Учи математика, Владик, ако не искаш цял живот да си оператор в кол-център“.
На 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този потен, оплешивяващ програмист с дълбоки бръчки по измореното си лице и ще ми каже: „Мамо! Аз съм на 30. Работя в „Гугъл“. Блъскам по 20 часа в денонощието, мамо. Нямам семейство. С какво си мислила, когато ми говореше, че хубавата работа ще ме направи щастлив? Какво си целяла, когато ме накара да уча математика?“
А аз ще отговоря: „Скъпи мой, но аз исках ти да получиш добро образование! Исках да имаш много възможности, всички възможности“. Ще отвърне: „За какво, по дяволите, са ми тези възможности, ако аз съм нещастен, мамо? Когато минавам покрай клоуните в мола, им завиждам. Те са щастливи, мамо. Бих могъл да съм на тяхното място, но ти ми разби живота“ — и ще си потърка с пръст междувеждието под очилата. Аз ще се изправя, ще го погледна внимателно в очите и ще кажа: „Ето какво. На света има два типа хора: едните живеят, а другите през цялото време се оплакват. И ако ти него разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ох!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Или друг вариант. Някога, когато ми се роди син, аз ще направя всичко на обратно. От тригодишен ще му твърдя: „Аз не съм тук, за да твърдя каквото и да било. Бог ме е изпратил на тази земя, за да те обичам. Върви при баща си, сине, попитай него, аз не искам да съм крайна отново“.
И на 30-ия си рожден ден той ще дойде при мен, този оплешивяващ режисьор с тежка мъка в очите и ще каже: „Мамо! Аз съм на 30. Вече 30 години се опитвам да спечеля вниманието ти. Посветих ти десет филма и пет спектакъла. Написах книга за теб, мамо. Но на мен ми се струва, че ти е все едно. Защо ти никога, през всичките тези години, не изказа поне веднъж мнението си? Защо през цялото време ме препращаше към баща ми?“
Аз ще отвърна: „Скъпи мой, но аз не исках да вземам решения вместо теб! Просто те обичах, миличък, а за съветите си имаме татенце“. Той ще каже: „За какво, по дяволите, са ми съветите на баща ми, аз питах теб, мамо, теб? Цял живот драпам за вниманието ти. Побъркан съм на тема „майка ми". Готов съм да дам всичко, само поне веднъж, само веднъж да разбера какво мислиш за мен. Със своето мълчание и безпристрастност ти ми съсипа живота“ — и театрално ще докосне челото си с длан. Ще се изправя, ще го погледна внимателно право в очите и ще кажа: „Ето как стоят нещата. На света има два типа хора – едните живеят, а другите – през цялото време очакват нещо. И ако ти не го разбираш, значи си идиот“.
Той ще изстене „Ах!“ и ще припадне. За психотерапия ще са нужни например пет години...
Този текст е добра профилактика на майчинския перфекционизъм. Стремежът да сме идеалните майки ни побърква. Отпуснете се. Колкото и да сме се старали са спечелим титлата „Майка на столетието", нашите деца все едно ще имат какво да разкажат на психотерапевта си.
Някога, когато ми се роди син... - ИЗТОЧНИКЪТ на горния текст
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
10 фрази, които правят от децата комплексирани възрастни
декември 7, 2015
BojidarTzendov
1. На твоята възраст се учех отлично
За детето, от раждането до шестгодишна възраст, родителите практически са богове. Знаят всичко. Формират разбиранията на детето за физическа и емоционална сигурност, доверие, идентичност. Тази фраза може и да подтикне детето към по-добри постижения, но те ще са в името на това да се доказва пред другите и да мисли, че не е достойно такова, каквото е.
2. Ти си моето пиленце, маймунка, прасенце
Тези изрази, смятани за проява на любов, обезличават детето и го превръщат в някаква играчка. Подобно е действието на всички етикети. Майката казва на детето, че е глупак вместо „имаш нужда от помощ, сега ще ти обясня“. Етикетите обезличават от една страна, а от друга накъсват неговата идентичност като създават бъдещи вътрешни противоречия.
3. Гледай Иван има шестица на това контролно, а ти …
Разбира се, родителите правят всичко от добри подбуди, но само това не е достатъчно. Детето се чувства отхвърлено и все едно заплашено да бъде заменено. Създава се нагласа да се сравнява с другите, което е основа за бъдещата неудовлетвореност на възрастния.
4. Когато се държиш така, не те обичам
Няма как всички хора да са еднакви и да се държат по еднакъв начин. Но дори и детето да се е провинило, това е част от неговия собствен опит. Тази фраза въвежда вътрешна нагласа постоянно да угажда на околните, за да получи любов. Към изпълнение на очаквана роля, която може да скрие истинската му същност. Когато истинската същност е потисната, се следват фалшиви желания, а това води до пропилян живот.
5. Не ме засрамвай
Получавай шестици, дръж се възпитано и т.н., защото иначе ме засрамваш. Ясно е, че самите родители носят своя товар получен от техните родители. Срамът е най-унищожителното за душата чувство. Можем да предположим, че вината все пак може да се изкупи, но срамът може да остане за цял живот…или поне така се представят нещата. Децата нямат никакъв избор със срама. Могат само да се опитат да се скрият буквално и преносно.
6. Ти си точно като баща си (майка си)
Очевидно е, че този родител има проблеми със своя партньор, но е злоупотреба с детето то да бъде въвличано в това. Всичко остава в него. Представете си, че майката говори на сина си как баща му е много лош човек. Дали момченцето ще ще се развие като мъж, ако смята баща си за лош?! А за него е важно да получава от двамата родители, защото те са най-добрите за него. Някой смята, че е спечелил във войната, която води със своя партньор, като е „привлякъл“ детето си на „своя“ страна…..но така губи детето си и погубва неговия живот.
7. Ако не си доядеш яденето – такъв ще си останеш, слаб и глупав
И детето се научава да изяжда всичко в чинията си, независимо колко има в нея, без да слуша гласа на тялото си, с последствия като крайности в ядене и пиене, излишно тегло и страха да не си „остане такъв“.
8. Ако не си послушен, ще те оставим на баба ти (дядо ти), ще те дадем на детска градина, ще те оставим в дом за сираци
На детето се внушава, че е ценно за родителите си, само ако угажда. Като гвъзрастен пренебрехва своите желания и търгува себе си за одобрение и любов.
9. Като се върнем вкъщи, ще видиш (вкъщи ще се разправяме)
Представяте ли си какво се слючва с детето, докато върви към вкъщи? Страх и ужас, които го карат като възрастен да влиза в подчинено положение пред авторитети или тези, които са му представени за авторитети: началник, ръководител, партньор и т.н.
10. Махай се да не те виждам и чувам
Или вариантът: „Защо съм те родила?!“ Което е същото. Създава усещането. че детето е нежелано, което може да диктува връзките му със света цял живот. Децата не са възрастни! Те ни разбират съвсем буквално. Приемат за истина всичко, което им казваме. Могат да помнят една шега цял живот, а тези фрази са направо съсипващи.
Адаптирано от psy-practice.com
декември 7, 2015
BojidarTzendov
1. На твоята възраст се учех отлично
За детето, от раждането до шестгодишна възраст, родителите практически са богове. Знаят всичко. Формират разбиранията на детето за физическа и емоционална сигурност, доверие, идентичност. Тази фраза може и да подтикне детето към по-добри постижения, но те ще са в името на това да се доказва пред другите и да мисли, че не е достойно такова, каквото е.
2. Ти си моето пиленце, маймунка, прасенце
Тези изрази, смятани за проява на любов, обезличават детето и го превръщат в някаква играчка. Подобно е действието на всички етикети. Майката казва на детето, че е глупак вместо „имаш нужда от помощ, сега ще ти обясня“. Етикетите обезличават от една страна, а от друга накъсват неговата идентичност като създават бъдещи вътрешни противоречия.
3. Гледай Иван има шестица на това контролно, а ти …
Разбира се, родителите правят всичко от добри подбуди, но само това не е достатъчно. Детето се чувства отхвърлено и все едно заплашено да бъде заменено. Създава се нагласа да се сравнява с другите, което е основа за бъдещата неудовлетвореност на възрастния.
4. Когато се държиш така, не те обичам
Няма как всички хора да са еднакви и да се държат по еднакъв начин. Но дори и детето да се е провинило, това е част от неговия собствен опит. Тази фраза въвежда вътрешна нагласа постоянно да угажда на околните, за да получи любов. Към изпълнение на очаквана роля, която може да скрие истинската му същност. Когато истинската същност е потисната, се следват фалшиви желания, а това води до пропилян живот.
5. Не ме засрамвай
Получавай шестици, дръж се възпитано и т.н., защото иначе ме засрамваш. Ясно е, че самите родители носят своя товар получен от техните родители. Срамът е най-унищожителното за душата чувство. Можем да предположим, че вината все пак може да се изкупи, но срамът може да остане за цял живот…или поне така се представят нещата. Децата нямат никакъв избор със срама. Могат само да се опитат да се скрият буквално и преносно.
6. Ти си точно като баща си (майка си)
Очевидно е, че този родител има проблеми със своя партньор, но е злоупотреба с детето то да бъде въвличано в това. Всичко остава в него. Представете си, че майката говори на сина си как баща му е много лош човек. Дали момченцето ще ще се развие като мъж, ако смята баща си за лош?! А за него е важно да получава от двамата родители, защото те са най-добрите за него. Някой смята, че е спечелил във войната, която води със своя партньор, като е „привлякъл“ детето си на „своя“ страна…..но така губи детето си и погубва неговия живот.
7. Ако не си доядеш яденето – такъв ще си останеш, слаб и глупав
И детето се научава да изяжда всичко в чинията си, независимо колко има в нея, без да слуша гласа на тялото си, с последствия като крайности в ядене и пиене, излишно тегло и страха да не си „остане такъв“.
8. Ако не си послушен, ще те оставим на баба ти (дядо ти), ще те дадем на детска градина, ще те оставим в дом за сираци
На детето се внушава, че е ценно за родителите си, само ако угажда. Като гвъзрастен пренебрехва своите желания и търгува себе си за одобрение и любов.
9. Като се върнем вкъщи, ще видиш (вкъщи ще се разправяме)
Представяте ли си какво се слючва с детето, докато върви към вкъщи? Страх и ужас, които го карат като възрастен да влиза в подчинено положение пред авторитети или тези, които са му представени за авторитети: началник, ръководител, партньор и т.н.
10. Махай се да не те виждам и чувам
Или вариантът: „Защо съм те родила?!“ Което е същото. Създава усещането. че детето е нежелано, което може да диктува връзките му със света цял живот. Децата не са възрастни! Те ни разбират съвсем буквално. Приемат за истина всичко, което им казваме. Могат да помнят една шега цял живот, а тези фрази са направо съсипващи.
Адаптирано от psy-practice.com
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Днес ми попаднаха ето тези няколко статии по темата:
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
"Откажете се от потребността си да бъдете прави. Това е единствената и най-важна причина за проблемите и разрушаването на връзките: нуждата да изкарате другия неправ и да докажете собствената си правота. Да спечелите спора. Да докажете, че другият не знае за какво говори. Да демонстрирате превъзходството си.
Духовното партньорство е връзка между равностойни. Не е нужно да има прав и крив. Няма „правилен" начин за „спечелване" на спор. Всеки има право на своя гледна точка. Ако искате да видите чудеса в живота си, просто за няколко дни се откажете от потребността да изкарвате всички други неправи и вижте колко различно ще се развият събитията.
Децата ви имат нужда от напътствие, не от това да ги изкарвате неправи. Винаги има начин да учите младите, без да ги карате да се чувстват виновни. Смущението, че те изкарват "глупак", ти внушава представата за себе си като такъв. Можете да заместите фразите, предназначени да покажат превъзходството ви, с реакция на любов, която е насочена да помогне на децата ви или на другите да оценят внимателно гледната си точка. Можете тихичко да заявите: "Според мен нещата изглеждат по-различно. Питам се как си стигнал до този извод?"
Ключът е не да заучавате фрази, които да казвате в подходящия момент, а да помните, че никой не обича да го изкарат крив, особено пред други хора.
Уверените в себе си хора не изпитват потребност да злепоставят другите. Те знаят в себе си своето мнение, вярват на своя ум и позволяват на другите да общуват с тях с достойнство, вместо да ги карат да се чувстват неудобно."
Уейн Дайър
КОЛКО Е ПРАВ
Духовното партньорство е връзка между равностойни. Не е нужно да има прав и крив. Няма „правилен" начин за „спечелване" на спор. Всеки има право на своя гледна точка. Ако искате да видите чудеса в живота си, просто за няколко дни се откажете от потребността да изкарвате всички други неправи и вижте колко различно ще се развият събитията.
Децата ви имат нужда от напътствие, не от това да ги изкарвате неправи. Винаги има начин да учите младите, без да ги карате да се чувстват виновни. Смущението, че те изкарват "глупак", ти внушава представата за себе си като такъв. Можете да заместите фразите, предназначени да покажат превъзходството ви, с реакция на любов, която е насочена да помогне на децата ви или на другите да оценят внимателно гледната си точка. Можете тихичко да заявите: "Според мен нещата изглеждат по-различно. Питам се как си стигнал до този извод?"
Ключът е не да заучавате фрази, които да казвате в подходящия момент, а да помните, че никой не обича да го изкарат крив, особено пред други хора.
Уверените в себе си хора не изпитват потребност да злепоставят другите. Те знаят в себе си своето мнение, вярват на своя ум и позволяват на другите да общуват с тях с достойнство, вместо да ги карат да се чувстват неудобно."
Уейн Дайър
КОЛКО Е ПРАВ
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Детето ти е прекрасен човек! Ти не си!
категория: Изкуството да си родител
Тъжно ми е, когато видя родители, които влачат детето си за яката.
Крещят му, обиждат го, унижават го. Защото то, видиш ли, е направило беля, сгафило е. Че как смее това петгодишно дете да си позволява да бъде дете?
С каква наглост нарушава комфорта на тези пишман възпитатели?
Само че всъщност каквото и да прави, не е виновно то.
Виновни са родителите му.
Затова, моля ви! Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако целият ви мързел, некадърност и несполуки, ще бъдат изливани по децата ви. Не правете деца, ако всичко, което не е наред с вашия живот, ще рефлектира върху тях. Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е ракията и салатата.
Не си го изкарвайте на тях, защото те не са ви виновни. Не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили. Не са виновни, че работата ви е скапана и шефа ви е лайнар. Не са виновни, че колата ви се чупи и че гащите ви се късат. Не са виновни, че не сте могли или нямате волята да се вземете в ръце.
Защото в крайна сметка не сте ги питали дали искат да са тук. Но сте им длъжни. Вие на тях. Не те на вас.
Длъжни сте да ги научите какво е достойнство, уважение, чест. Колкото и странно да звучат тези думи в наши дни и по тези географски ширини.
Длъжни сте да им давате пример. Пример, драги ми. Не акъл и заповеди.
Защото вие трябва да ги изградите като хора, много преди да се сблъскат с факторите, с които после ще се оправдавате, че са ги провалили.
Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона. Те не четат книги, защото вие не четете книги. Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого. Те не са амбициозни, защото вие не сте амбициозни.
Недейте да им кастрите крилата. Защото ако им втълпявате, че са глупави, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че са некадърни, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че не могат, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, ще ви повярват.
Затова, моля ви! Не правете деца, ако не можете да ги научите на нищо хубаво. Ако сте киселяци, не ги превръщайте в такива като вас. Защото тук нямаме нужда от повече киселяци.
Източник: dama.bg; Автор: Димитър Калбуров
Вижте още: НЕ СЕ ФОКУСИРАЙТЕ В ДЕЦАТА СИ. ОСТАВЕТЕ ГИ ДА ДИШАТ!
ПРЕПОРЪЧАНИ КНИГИ:
ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ ДЕТСТВОТО от Стела Даскалова
В книгата са включени над 150 трогателни и мъдри детски мнения.
Децата споделят за всичко, което ги вълнува - за щастието и мечтите, за страховете си, за трудностите в отношенията с родителите, за родителската агресия, за нуждата си от любов и разбиране.
Но дори и когато критикуват родителите си, се опитват да ги защитават. Защото детската душа е всеопрощаваща и изпълнена с любов.
ВСЯКО ДЕТЕ Е ГЕРОЙ от Стела Даскалова
Всяко дете е герой - Ако му повярвате. Ако видите героя в него!
Книгата разказва за вродената смелост на децата да се справят с живота и за съвместното израстване на родители и деца.
Ще откриете много въпроси и много отговори – за страховете и вълшебството на раждането, за първите житейски изпитания на малкото човече, за трудната адаптация в детската градина – първия сблъсък с обществото, за трансформацията на любопитството в отегчение от ученето и причините за това.
УМНИ, НО РАЗСЕЯНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ от Д-р Пег Доусън; Д-р Ричард Гуеър; Колин Гуеър
Тийнейджърските години са най-проблемният период в отношенията деца–родители. Едно ръководство за това, как да преминете безболезнено през него.
категория: Изкуството да си родител
Тъжно ми е, когато видя родители, които влачат детето си за яката.
Крещят му, обиждат го, унижават го. Защото то, видиш ли, е направило беля, сгафило е. Че как смее това петгодишно дете да си позволява да бъде дете?
С каква наглост нарушава комфорта на тези пишман възпитатели?
Само че всъщност каквото и да прави, не е виновно то.
Виновни са родителите му.
Затова, моля ви! Не правете деца, ако нямате представа как да ги обичате.
Не правете деца, ако целият ви мързел, некадърност и несполуки, ще бъдат изливани по децата ви. Не правете деца, ако всичко, което не е наред с вашия живот, ще рефлектира върху тях. Не правете деца, ако най-голямото щастие в живота ви е ракията и салатата.
Не си го изкарвайте на тях, защото те не са ви виновни. Не са виновни, че в училище сте спали, а в университета сте пили. Не са виновни, че работата ви е скапана и шефа ви е лайнар. Не са виновни, че колата ви се чупи и че гащите ви се късат. Не са виновни, че не сте могли или нямате волята да се вземете в ръце.
Защото в крайна сметка не сте ги питали дали искат да са тук. Но сте им длъжни. Вие на тях. Не те на вас.
Длъжни сте да ги научите какво е достойнство, уважение, чест. Колкото и странно да звучат тези думи в наши дни и по тези географски ширини.
Длъжни сте да им давате пример. Пример, драги ми. Не акъл и заповеди.
Защото вие трябва да ги изградите като хора, много преди да се сблъскат с факторите, с които после ще се оправдавате, че са ги провалили.
Те забиват нос в смартфона, защото вие забивате нос в смартфона. Те не четат книги, защото вие не четете книги. Те не уважават никого, защото вие не уважавате никого. Те не са амбициозни, защото вие не сте амбициозни.
Недейте да им кастрите крилата. Защото ако им втълпявате, че са глупави, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че са некадърни, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че не могат, ще ви повярват. Ако им втълпявате, че мечтите им са невъзможни, ще ви повярват.
Затова, моля ви! Не правете деца, ако не можете да ги научите на нищо хубаво. Ако сте киселяци, не ги превръщайте в такива като вас. Защото тук нямаме нужда от повече киселяци.
Източник: dama.bg; Автор: Димитър Калбуров
Вижте още: НЕ СЕ ФОКУСИРАЙТЕ В ДЕЦАТА СИ. ОСТАВЕТЕ ГИ ДА ДИШАТ!
ПРЕПОРЪЧАНИ КНИГИ:
ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ ДЕТСТВОТО от Стела Даскалова
В книгата са включени над 150 трогателни и мъдри детски мнения.
Децата споделят за всичко, което ги вълнува - за щастието и мечтите, за страховете си, за трудностите в отношенията с родителите, за родителската агресия, за нуждата си от любов и разбиране.
Но дори и когато критикуват родителите си, се опитват да ги защитават. Защото детската душа е всеопрощаваща и изпълнена с любов.
ВСЯКО ДЕТЕ Е ГЕРОЙ от Стела Даскалова
Всяко дете е герой - Ако му повярвате. Ако видите героя в него!
Книгата разказва за вродената смелост на децата да се справят с живота и за съвместното израстване на родители и деца.
Ще откриете много въпроси и много отговори – за страховете и вълшебството на раждането, за първите житейски изпитания на малкото човече, за трудната адаптация в детската градина – първия сблъсък с обществото, за трансформацията на любопитството в отегчение от ученето и причините за това.
УМНИ, НО РАЗСЕЯНИ ТИЙНЕЙДЖЪРИ от Д-р Пег Доусън; Д-р Ричард Гуеър; Колин Гуеър
Тийнейджърските години са най-проблемният период в отношенията деца–родители. Едно ръководство за това, как да преминете безболезнено през него.
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Не се фокусирайте в децата си. Оставете ги да дишат!
категория: Изкуството да си родител
Умолявам ви, скъпи родители! Не живейте само заради децата си. Не се фокусирайте прекалено много в тях. Те не се нуждаят от това. Нещо повече - вредно е за тях.
Колко разбити съдби и сърца, обиди и неразбиране... Виждам жени, майки, които са се отказали от всичко в името на децата. А след това виждам техните деца. Повярвайте ми, гледката е тъжна.
Ще ви разкажа няколко истории, като искрено се надявам никой да не познае себе си в тях.
Ирина е самотна майка. Тя отглежда и възпитава сина си Иван сама. Ирина никога не се е омъжвала. И е вложила в сина си най-доброто, на което е била способна. С цената на много усилия и лишения е успяла да му купи апартамент, да осигури неговото образование в университета. Да, сега той е страхотен, забележителен мъж. Успешен. И тъкмо навърши 50. Никога не е бил женен, никога не се е замислял за деца. През целия си живот той се опитва да върне дълга към майка си. Но не успява.
***
Бащата на Катя има огромни планове за дъщеря си и работи денонощно заради нея. Тя е много способна и неговата мечта е тя да стане най-добрият лекар. Записва я в университета, но с ужас разбира, че тя се е отказала. Младото момиче просто иска да живее своя живот. По-друг начин. Тя иска да стане художник. Тогава бащата се опитва да я вразуми и й представя сметка за изхарчените пари. В нея е записал всичко – колко е струвало нейното образование в училище, извънучилищните занимания и курсове, дрехите, храната... И иска тези пари да му бъдат върнати, след като тя не е удовлетворила неговите амбиции. Излишно е да споменавам, че Катя от този момент нататък не е виждала своя баща. А оттогава вече са минали повече от 30 години.
***
Мария се отказва заради дъщеря си Светлана от целия си личен живот. След развода с бившия си съпруг тя игнорира всякакви срещи с други мъже, страхувайки се да не травмира малката си дъщеря. През цялото време дъщерята наблюдава живота на майка си, изпитва голяма благодарност към нея, но тя вече е на 40 и през всички тези години тя не е излизала на нито една среща. Даже и не допуска, че може да изостави майка си и да започне да гради своя живот. Така и остава без собствено семейство и мъж до себе си.
***
Родителите на Игор и Жени са страхотни хора. Те правят всичко за децата си - всичко, което могат, дори и невъзможното. Погледнато отстрани семейството изглежда сплотено и задружно - винаги отбелязва всеки семеен празник, отпуските неизменно прекарва заедно. Само че в цялото това прекрасно родителство, двамата родители губят своето съпружество. Вече нищо не ги свързва, освен децата. Тя са обърнали гръб на своя семеен живот. В продължение на 30 години живеят единствено като родители - майка и баща. А когато децата тръгват по своя път, те просто се развеждат. Дъщеря им Жени и до момента не може да разбере как се е случило всичко това. Тя все още не може да осъзнае лъжата, в която е живяла толкова време. В момента тя е на 37. Но и през ума не й минава да се омъжи. Страхува се да не повтори тъжната история на своите родители. Тя не може да забрави, че нейната майка си отива от този свят много скоро след развода.
***
Георги е късно дете. През целия му живот са треперили над него, обгрижвали са го, наставлявали са го. Неговата майка в един момент се е отказала да чака принца и решила да роди дете без брак. За себе си. А след това решила, че чрез сина си ще сбъдне всички свои мечти. По всякакъв начин тя се опитвала да го направи вундеркинд. Той изучавал едновременно няколко езика, свирил на арфа, посещавал много курсове в извънучебно време. Майка му много се гордеела с това и винаги го карала да демонстрира своите умения пред гостите, включително и да изсвири нещо пред тях. Все пак арфата е толкова екзотичен инструмент. Георги вече е на 40. В момента се развежда, а неговите деца ще се отглеждат от друг мъж. И Георги няма нищо против. Той до ден днешен не знае какви са неговите желания и цели. Той не стана вундеркинд. Просто не издържа и се пречупи. И сега пие. Преди работа, на работа и след работа. Но майка му не може да види това.
Колко още такива истории съществуват? Нима не разбирате, че когато детето се превърне в единствен смисъл на вашия живот, вие стоварвате върху крехките му рамене непосилен товар. Вие го поставяте сякаш в херметически затворена стая, в която въздухът рано или късно ще свърши. Да, отначало може и да се живее така, но постепенно детето започва да се задъхва от недостига на въздух. Вашата прекомерна любов и загриженост постепенно го задушават. И не стига че 20 или повече години живее в тази задушаваща атмосфера, но то цял живот остава с усещането, че длъжник.
Предоставя му се сметка, която трябва да плати. Да, вариантите са различни. Детето може да плаща тази сметка през целия си живот, като Иван и Светлана от горните истории, или пък да се възпротиви - да започне да пие или да преустанови всички контакти – като Георги и Катя. Не всички могат да разберат и да приемат такова отношение на родителите и при това да не жертват своя собствен живот.
Затова ви моля още веднъж. Не живейте само заради децата си. Намерете и някакъв друг смисъл в живота си. Погледнете под друг ъгъл на родителството. За да може малките ангелчета, идващи на тази земя, да не се превръщат в заложници и жертви на вашата „благотворителност и опека".
Нека растат с това, което Бог даде. Нека растат с вашата разумна подкрепа. Да, един има милиони, друг живее от заплата до заплата. При мъдър подход това не би трябвало да влияе на детето и възпитанието му. Каквото е - това е.
Обичайте своя мъж, децата ще пораснат, ще поемат по своя път, а той ще остане с вас. Така вие ще дадете пример на децата, ще покажете какво е семейство и любов. Недейте да се фокусирате върху децата си, игнорирайки човека до себе си.
Обичайте и себе си. Не се отказвайте от нова рокля заради поредния робот на детето, не бързайте да замените часа при козметолога с репетиция на детето. Ако вие не се погрижите за себе си, то какво ще можете да дадете на другите. Какво ще е настроението ви... Вашето раздразнение няма да ощастливи никого. Какъв пример, каква любов ще дадете?
Търсете смисъла на живота си и извън материалното. Духовни практики, религия, молитва, четене... вие можете да почерпите сили от там, вместо да се „хващате" за децата си, обграждайки ги с прекомерно настойничество и упреци.
Не живейте само заради децата си. Умолявам ви.
Когато срещам хора, чиито родители са им дали всичко и дори повече, ми е болно да ги гледам в очите. Виждам в очите им зов за помощ, болка, отчаяние, вина. Те, както всички деца по света, искат да обичат своите родители, но сценарият се повтаря...
Дайте възможност на децата си да живеят и да дишат. Нека да отидат там, където им е отредено. Така те ще израстват силни и ще се развиват. Нашата роля като родители е проста – незабележимо да ги коригираме, да ги обгръщаме с топлина в трудните моменти, да не ги скриваме от слънцето и да ги пазим от вредители.
А оттам нататък те ще се справят, ще израснат и ще дадат най-доброто, което е заложено в тях.
Олга Валяева Източник: uduba.com
Превод Gnezdoto
категория: Изкуството да си родител
Умолявам ви, скъпи родители! Не живейте само заради децата си. Не се фокусирайте прекалено много в тях. Те не се нуждаят от това. Нещо повече - вредно е за тях.
Колко разбити съдби и сърца, обиди и неразбиране... Виждам жени, майки, които са се отказали от всичко в името на децата. А след това виждам техните деца. Повярвайте ми, гледката е тъжна.
Ще ви разкажа няколко истории, като искрено се надявам никой да не познае себе си в тях.
Ирина е самотна майка. Тя отглежда и възпитава сина си Иван сама. Ирина никога не се е омъжвала. И е вложила в сина си най-доброто, на което е била способна. С цената на много усилия и лишения е успяла да му купи апартамент, да осигури неговото образование в университета. Да, сега той е страхотен, забележителен мъж. Успешен. И тъкмо навърши 50. Никога не е бил женен, никога не се е замислял за деца. През целия си живот той се опитва да върне дълга към майка си. Но не успява.
***
Бащата на Катя има огромни планове за дъщеря си и работи денонощно заради нея. Тя е много способна и неговата мечта е тя да стане най-добрият лекар. Записва я в университета, но с ужас разбира, че тя се е отказала. Младото момиче просто иска да живее своя живот. По-друг начин. Тя иска да стане художник. Тогава бащата се опитва да я вразуми и й представя сметка за изхарчените пари. В нея е записал всичко – колко е струвало нейното образование в училище, извънучилищните занимания и курсове, дрехите, храната... И иска тези пари да му бъдат върнати, след като тя не е удовлетворила неговите амбиции. Излишно е да споменавам, че Катя от този момент нататък не е виждала своя баща. А оттогава вече са минали повече от 30 години.
***
Мария се отказва заради дъщеря си Светлана от целия си личен живот. След развода с бившия си съпруг тя игнорира всякакви срещи с други мъже, страхувайки се да не травмира малката си дъщеря. През цялото време дъщерята наблюдава живота на майка си, изпитва голяма благодарност към нея, но тя вече е на 40 и през всички тези години тя не е излизала на нито една среща. Даже и не допуска, че може да изостави майка си и да започне да гради своя живот. Така и остава без собствено семейство и мъж до себе си.
***
Родителите на Игор и Жени са страхотни хора. Те правят всичко за децата си - всичко, което могат, дори и невъзможното. Погледнато отстрани семейството изглежда сплотено и задружно - винаги отбелязва всеки семеен празник, отпуските неизменно прекарва заедно. Само че в цялото това прекрасно родителство, двамата родители губят своето съпружество. Вече нищо не ги свързва, освен децата. Тя са обърнали гръб на своя семеен живот. В продължение на 30 години живеят единствено като родители - майка и баща. А когато децата тръгват по своя път, те просто се развеждат. Дъщеря им Жени и до момента не може да разбере как се е случило всичко това. Тя все още не може да осъзнае лъжата, в която е живяла толкова време. В момента тя е на 37. Но и през ума не й минава да се омъжи. Страхува се да не повтори тъжната история на своите родители. Тя не може да забрави, че нейната майка си отива от този свят много скоро след развода.
***
Георги е късно дете. През целия му живот са треперили над него, обгрижвали са го, наставлявали са го. Неговата майка в един момент се е отказала да чака принца и решила да роди дете без брак. За себе си. А след това решила, че чрез сина си ще сбъдне всички свои мечти. По всякакъв начин тя се опитвала да го направи вундеркинд. Той изучавал едновременно няколко езика, свирил на арфа, посещавал много курсове в извънучебно време. Майка му много се гордеела с това и винаги го карала да демонстрира своите умения пред гостите, включително и да изсвири нещо пред тях. Все пак арфата е толкова екзотичен инструмент. Георги вече е на 40. В момента се развежда, а неговите деца ще се отглеждат от друг мъж. И Георги няма нищо против. Той до ден днешен не знае какви са неговите желания и цели. Той не стана вундеркинд. Просто не издържа и се пречупи. И сега пие. Преди работа, на работа и след работа. Но майка му не може да види това.
Колко още такива истории съществуват? Нима не разбирате, че когато детето се превърне в единствен смисъл на вашия живот, вие стоварвате върху крехките му рамене непосилен товар. Вие го поставяте сякаш в херметически затворена стая, в която въздухът рано или късно ще свърши. Да, отначало може и да се живее така, но постепенно детето започва да се задъхва от недостига на въздух. Вашата прекомерна любов и загриженост постепенно го задушават. И не стига че 20 или повече години живее в тази задушаваща атмосфера, но то цял живот остава с усещането, че длъжник.
Предоставя му се сметка, която трябва да плати. Да, вариантите са различни. Детето може да плаща тази сметка през целия си живот, като Иван и Светлана от горните истории, или пък да се възпротиви - да започне да пие или да преустанови всички контакти – като Георги и Катя. Не всички могат да разберат и да приемат такова отношение на родителите и при това да не жертват своя собствен живот.
Затова ви моля още веднъж. Не живейте само заради децата си. Намерете и някакъв друг смисъл в живота си. Погледнете под друг ъгъл на родителството. За да може малките ангелчета, идващи на тази земя, да не се превръщат в заложници и жертви на вашата „благотворителност и опека".
Нека растат с това, което Бог даде. Нека растат с вашата разумна подкрепа. Да, един има милиони, друг живее от заплата до заплата. При мъдър подход това не би трябвало да влияе на детето и възпитанието му. Каквото е - това е.
Обичайте своя мъж, децата ще пораснат, ще поемат по своя път, а той ще остане с вас. Така вие ще дадете пример на децата, ще покажете какво е семейство и любов. Недейте да се фокусирате върху децата си, игнорирайки човека до себе си.
Обичайте и себе си. Не се отказвайте от нова рокля заради поредния робот на детето, не бързайте да замените часа при козметолога с репетиция на детето. Ако вие не се погрижите за себе си, то какво ще можете да дадете на другите. Какво ще е настроението ви... Вашето раздразнение няма да ощастливи никого. Какъв пример, каква любов ще дадете?
Търсете смисъла на живота си и извън материалното. Духовни практики, религия, молитва, четене... вие можете да почерпите сили от там, вместо да се „хващате" за децата си, обграждайки ги с прекомерно настойничество и упреци.
Не живейте само заради децата си. Умолявам ви.
Когато срещам хора, чиито родители са им дали всичко и дори повече, ми е болно да ги гледам в очите. Виждам в очите им зов за помощ, болка, отчаяние, вина. Те, както всички деца по света, искат да обичат своите родители, но сценарият се повтаря...
Дайте възможност на децата си да живеят и да дишат. Нека да отидат там, където им е отредено. Така те ще израстват силни и ще се развиват. Нашата роля като родители е проста – незабележимо да ги коригираме, да ги обгръщаме с топлина в трудните моменти, да не ги скриваме от слънцето и да ги пазим от вредители.
А оттам нататък те ще се справят, ще израснат и ще дадат най-доброто, което е заложено в тях.
Олга Валяева Източник: uduba.com
Превод Gnezdoto
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
- Безразличието... незадаването на въпроси... липсата на диалог с детето
- Отказите да играем заедно с него /заради преумора, несъпричастие или други планове/
- Забравянето да се обадим "просто така", без специален повод, за да кажем: "Обичам те!" или "Как си?"
- Правенето на неща вместо него /подреждане на бюро, писане на домашни/
- Прекаленото глезене и угаждане, купуването на излишни вещи в опита да си "купим" желано поведение
- Караниците на възрастните пред него /особено ако след това не следва помирение пред него/
- Неспособността да се извиним след направена грешка
- Мързелът да направим нещо искано от детето /да излезем навън, да се срещнем с приятелско семейство.../
- Юркането, нетърпението, гневните викове, нервните избухвания, за които то няма вина
- Словесните обиди, заплашването, психическият тормоз /не дай, Боже, и физическият тормоз/
- Отказите да играем заедно с него /заради преумора, несъпричастие или други планове/
- Забравянето да се обадим "просто така", без специален повод, за да кажем: "Обичам те!" или "Как си?"
- Правенето на неща вместо него /подреждане на бюро, писане на домашни/
- Прекаленото глезене и угаждане, купуването на излишни вещи в опита да си "купим" желано поведение
- Караниците на възрастните пред него /особено ако след това не следва помирение пред него/
- Неспособността да се извиним след направена грешка
- Мързелът да направим нещо искано от детето /да излезем навън, да се срещнем с приятелско семейство.../
- Юркането, нетърпението, гневните викове, нервните избухвания, за които то няма вина
- Словесните обиди, заплашването, психическият тормоз /не дай, Боже, и физическият тормоз/
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Какво даваме на децата си?
Историята, която ще ви разкажа се е случила в разгара на едно много топло и знойно лято. В един от най-горещите юлски дни, група тийнейджърки били поканени да се разхладят в домашния басейн на една своя приятелка. Всички момичетата отдавна знаели, че родителите на стопанката са много богати хора, но когато прекрачили прага на луксозното имение, в миг се ококорили и едновременно ахнали от учудване и възхита. Огромните размери и неописуемият разкош, които се разкрили пред техните очи надминавали с пъти, многократно всичките им предварителни очаквания за лукс, битово изобилие и всякакъв вид домашни глезотии.
– У а у! Много е яко! Подобно нещо съм виждала само по филмите! – цъкали с език една след друга възхитените девойки и се озъртали любопитно във всички посоки.
– Радвам се, че ви харесва моят дом! – тихо прошепнала младата стопанка на луксозното жилище и очите й се напълнили с бистри и чисти сълзи.
– Какъв дом? Това е истински палат, мила! – радостно я прегърнало едно от момичетата.
– Хей, момиче! Ти живееш в Рая. Не си ли доволна, не се ли радваш, че живееш тук? – нежно я хванала под ръка, другата й приятелка, но вместо радост върху лицето на богатото момиче се изписала голяма тъга и сълзите потекли неудържимо по нежното й моминско лице, а гостенките се стъписали и не знаели, нито как да реагират, нито какво да кажат в тази неочаквана и потискаща ситуация. След няколко минути, ридаещата девойка вдигнала сведената си глава и нарушила покоя на тягостната тишина:
– Сигурно няма да ми повярвате, но ако можех бих заменила този разкош само за един, единствен ден, в който съм била примерно на пет и целият този ден е бил прекаран с моите родители, но за съжаление не е имало нито един такъв ден в моето ранно детство. Преди да тръгна на училище, толкова рядко ги виждах, че понякога съм забравяла лицата и гласовете им. Отглеждаха ме бабите и дядовците ми, а родителите ми се бяха отдали изцяло на семейния бизнес и първоначалното натрупване. За да ми осигурят „светлото” бъдеще, както често ми го натяква баща ми, а пък аз дори и не знаех с какво се занимават, но всеки ден страдах, че не са с мен на детската площадка или в парка! Исках да са до мен когато се люлеех и пързалях и когато се учех да карам ролери и колело, а после разбрах, че те не са били до мен, дори и когато съм се учила да прохождам! Само ако знаете, но няма как да го разберете, с каква завист съм гледала към младите майки и татковци на останалите деца в парка. – момичето тежко въздъхнало и после дълго време разказвало на онемелите си приятелки за своето тъжно и нерадостно детство, а останалите момичета го слушали с голям интерес и накрая осъзнали, че техните майки и бащи са им дали безброй безценни мигове, които са безплатни за всеки родител, но са на негово разположение само в определено време и когато ги пропусне, той повече никога и никъде няма да ги намери, нито ще може да ги купи, дори и с всичките земни богатства събрани на куп.
Сигурно някой ще се запита, откъде съм научил за тази история? Разказа ми я моята дъщеря. Тя е била едно от момичета, които са посетили луксозното имение. Казала ми е и други неща, които може би ще иска да чуе всеки баща:
– Тате! Искам да ти благодаря за всичко онова, което си ми дал, за морала, за вярата в Бог, в доброто и в себе си! За всички приказни детски спомени, за моментите, когато съм имала силно рамо и мъжка ръка до себе си, че ме научи да прощавам, бързо да се изправя когато падна и да продължа. За това и още много ценности, които са несъизмерими с всичките материални богатства на този свят. Благодаря ти за това, че ме направи добър човек! – това са думите от едно по-късно нейно телефонно съобщение, в което не съм променил и една буква дори. Съобщението е прекрасно, нали?
Според мен, децата ни не са съдове, които да напълним, а са свещи, които да запалим. С известни пропуски, доста се постарах в тази посока и мога да кажа, че познавам две слънчеви деца. Те са в ритъма на моето сърце и звук от приказни камбани шепне тихо в него: „Обичам ви! Мили мои слънца, усмихнати, горящи и мечтани!“.
Автор: Валентин Начев
Историята, която ще ви разкажа се е случила в разгара на едно много топло и знойно лято. В един от най-горещите юлски дни, група тийнейджърки били поканени да се разхладят в домашния басейн на една своя приятелка. Всички момичетата отдавна знаели, че родителите на стопанката са много богати хора, но когато прекрачили прага на луксозното имение, в миг се ококорили и едновременно ахнали от учудване и възхита. Огромните размери и неописуемият разкош, които се разкрили пред техните очи надминавали с пъти, многократно всичките им предварителни очаквания за лукс, битово изобилие и всякакъв вид домашни глезотии.
– У а у! Много е яко! Подобно нещо съм виждала само по филмите! – цъкали с език една след друга възхитените девойки и се озъртали любопитно във всички посоки.
– Радвам се, че ви харесва моят дом! – тихо прошепнала младата стопанка на луксозното жилище и очите й се напълнили с бистри и чисти сълзи.
– Какъв дом? Това е истински палат, мила! – радостно я прегърнало едно от момичетата.
– Хей, момиче! Ти живееш в Рая. Не си ли доволна, не се ли радваш, че живееш тук? – нежно я хванала под ръка, другата й приятелка, но вместо радост върху лицето на богатото момиче се изписала голяма тъга и сълзите потекли неудържимо по нежното й моминско лице, а гостенките се стъписали и не знаели, нито как да реагират, нито какво да кажат в тази неочаквана и потискаща ситуация. След няколко минути, ридаещата девойка вдигнала сведената си глава и нарушила покоя на тягостната тишина:
– Сигурно няма да ми повярвате, но ако можех бих заменила този разкош само за един, единствен ден, в който съм била примерно на пет и целият този ден е бил прекаран с моите родители, но за съжаление не е имало нито един такъв ден в моето ранно детство. Преди да тръгна на училище, толкова рядко ги виждах, че понякога съм забравяла лицата и гласовете им. Отглеждаха ме бабите и дядовците ми, а родителите ми се бяха отдали изцяло на семейния бизнес и първоначалното натрупване. За да ми осигурят „светлото” бъдеще, както често ми го натяква баща ми, а пък аз дори и не знаех с какво се занимават, но всеки ден страдах, че не са с мен на детската площадка или в парка! Исках да са до мен когато се люлеех и пързалях и когато се учех да карам ролери и колело, а после разбрах, че те не са били до мен, дори и когато съм се учила да прохождам! Само ако знаете, но няма как да го разберете, с каква завист съм гледала към младите майки и татковци на останалите деца в парка. – момичето тежко въздъхнало и после дълго време разказвало на онемелите си приятелки за своето тъжно и нерадостно детство, а останалите момичета го слушали с голям интерес и накрая осъзнали, че техните майки и бащи са им дали безброй безценни мигове, които са безплатни за всеки родител, но са на негово разположение само в определено време и когато ги пропусне, той повече никога и никъде няма да ги намери, нито ще може да ги купи, дори и с всичките земни богатства събрани на куп.
Сигурно някой ще се запита, откъде съм научил за тази история? Разказа ми я моята дъщеря. Тя е била едно от момичета, които са посетили луксозното имение. Казала ми е и други неща, които може би ще иска да чуе всеки баща:
– Тате! Искам да ти благодаря за всичко онова, което си ми дал, за морала, за вярата в Бог, в доброто и в себе си! За всички приказни детски спомени, за моментите, когато съм имала силно рамо и мъжка ръка до себе си, че ме научи да прощавам, бързо да се изправя когато падна и да продължа. За това и още много ценности, които са несъизмерими с всичките материални богатства на този свят. Благодаря ти за това, че ме направи добър човек! – това са думите от едно по-късно нейно телефонно съобщение, в което не съм променил и една буква дори. Съобщението е прекрасно, нали?
Според мен, децата ни не са съдове, които да напълним, а са свещи, които да запалим. С известни пропуски, доста се постарах в тази посока и мога да кажа, че познавам две слънчеви деца. Те са в ритъма на моето сърце и звук от приказни камбани шепне тихо в него: „Обичам ви! Мили мои слънца, усмихнати, горящи и мечтани!“.
Автор: Валентин Начев
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм
Re: 10 грешки във възпитанието, които все някога правим
Синът ми е на 20. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм