Еееееееее, доживях и аз да пиша вече в тази тема. Верче, изоставих те, ама не изоставих тичането. Сега се поправям отвсякъде. Та СПОРТ!! Да, за мен очевидно формулата е
СПОРТ + ДЕТОКСИКАЦИЯ!. Аз така или иначе ако почитам някакъв бог, то това е ДВИЖЕНИЕТО! Много пъти съм казвала, че не се ли движа, сигурно съм умряла..
. Пробвах различни спортове като малка и в никой не се задържах. По ред причини. Е, към днешна дата мога да се похваля - на 33 годишна възраст най-сетне проявих постоянен интерес към БЯГАНЕТО!
Бягам сутрин преди работа в парка. В делничните дни (когато не вали и трещи). Почнах от 7 минутки на 4 май. Хич даже не си спомням дали имаше една обиколка на парка. Ама що срам му брах докато сляза долу. Пък как ще ме гледат околните, пък как ще пухтя и пръхтя... За всеки случай си забучих МПтройката в ушите и така, с песните на Меноар....... напред към слабото тяло
.
Сега тичам 2 и 3/4 обиколки на парка
, почивам около минута и още една минута бягане в много бързо темпо. Със сигурност има 23 минутки. Което за крос преди работа си е повече от добре. Само мързелът ме дели от 3 пълни обиколки на парка
. Но и това ще стане
.
Какво постигнах от 4 май досега. Едно със сигурност - здрави прасци
....... божеееееее, не е за вярване. Очевидно ще се простя завинаги с късите поли......, не че някога съм носила или пък съм мечтала да нося, но искам да нося къси дънкови панталони...
. Там по може човек да си позволи прасци на кобила
. Кво да се направи, като дойде времето да мина по червения килим :1204 , ще съм облечна в дълга рокля, и тогава важни ще са ръцете и рамената
....... а те..... те вече се повлияха от тичането. Истината е, че бягането повлиява цялото тяло - корема и неговите коси мускули, бедра, прасци, ханш, рамена, врат...... всичко. Колкото и странно да му се струва на нетренирания човек, но идния ден след първия крос, има болки дори в носа си.... :1140
Не е за вярване, че човек с моите проблемни ходила, може да издържи на такова натоварване, но аз толкова много искам да отслабна, че бягам ли бягам. Аз съм с плоскостъпие. Откак се помня. Лявото ми ходило е по-плоско от дясното и има бонус едно кокалче повече от десния.... на сантиметър под глезена и около 2 сантиметра по-напред в сравнение с него (глезена) по посока пръстите. Навремето искаха да ми го режат този кокъл.... майка не разреши и си го нося оттогава...... Боли не боли.....
Лятото пък получих плексит вдясно..... болка, която реално се намира на гърба, където са "лопатките", но се проектира и отпред към гърдите и сърцето. Е, и тогава не спрях да тичам. Тичах и си мислех, че ще е хубаво да си направя една превръзка на дясната ръка и така да си я нося, за да не ме боли. И това мина. После си изкълчих зверски левия крак. При това в 2 последователни дни....
И пак не спрях да тичам. Защо ли?!?! Защото.... съм вдъхновена от нещо и от някой
. Ето за какво говоря:
Белият кон и cвръх-хората на планината
Жената, която падна от небето
Тичайте свободни! (НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА)
И така. И аз тичам боса. Или почти. Защото ползвам вибрамки. Адски са удобни. И си заслужават цената.