Есен Златна вече е навън - чухме и Училищния звън!

[Сиренце]

Момичета, имате ли планове за събота?
Ако ви се разхожда до Черни Вит, ви каня на едно мнооооого вкусно събитие

" onclick="window.open(this.href);return false;

Ние с Люси (Орхидея), Валери и децата ще сме там. Желаещи?

[dexter]

Декс, с каква идея насочваш Яна да кандидатства в МГ?

Чери, има няколко причини за цялата работа с Яна и МГ-то във Варна, като моето желание е сигурно на последно място, като дори не съм сигурна, че искам да учи там . Първо Яна от малка си втълпи, че е добра по математика, от първи клас ходи на допълнителни школи и състезания. Очевидно й харесва, а и по резултатите и цялото й отношение си личи, че й се отдава. Е, не е някой гений, по-скоро над средното ниво. Тя иска да става астрофизик, да се занимава с разни космически неща, а в МГ имат клуб по астрономия, но след 7 клас . Изобщо някакви такива детски фантазии и мечти, но след като няма нищо против да се потруди, защо да я спирам? Онзи ден я оставих да си решава задачите за домашно от школата, аз бях в другата стая. По едно време чувам пеене от хола, отивам да видя какво се случва, а тя ми вика - пея си и си решвавам :lol: ! Учителката, която я подготвя каза, че въпреки, че има доста пропуски по темите - не знае методи и хитрини (изобщо не става дума за учебния материал), но го докарва откъм мозък, имала и математически усет, което не било често срещано при момичетата . Така че детето има предпоставки, но аз вярвам, че трудът винаги побеждава таланта и държа да се труди, да се упражнява, без да съм свръхамбициозна. В крайна сметка за МГ ще решаваме чак през май, но е хубаво да има избор .

[Нели]

Здравейте!

Тъй като подхванахме темите с училищата, Декс, ми се иска да допълня. Лично според мен МГ във Варна е най-доброто училище. Това е и МОЕТО УЧИЛИЩЕ и главните букви никак не са случайни. За мен това е едно от малкото или може би единственото училище в града, което до голяма степен е съхранило и духа (в хубавия смисъл), и нивото на училищата от моето детство. Да, пристрастна съм! Това не е просто училище, в което се учи много математика. Това училище има дух и винаги е било диховно средище, поне за мен. Впрочем директорът на МГ във Варна е същият, който е подписал моята диплома от там през 1991 г.
Колкото до Ани аз по-скоро мисля, че тя няма да учи в МГ след четвърти клас и няма да я натискам да го прави. Лично аз улавям много силен математически усет в нея, но е още много латентен. Тя самата още не може да го усети и ако сега отиде в МГ, няма да ѝ хареса. Не го изключвам за след седми клас обаче. Наблюдавам децата си и виждам как в определен момент нещо "избива" или "избликва" в тях. На Ани определено не ѝ е дошло времето за математиката, но ще се прояви след време. Теодосий Теодосиев, учителят по физика от Казанлък, който подготвя най-талантливите деца на България в тази област, беше казал в едно интервю, че всеки има своя индивидуална крива на развитие и някои деца тръгват стремглаво нагоре, но спират на дадено ниво, а други напредват бавно и отначало не изглеждат обещаващо, докато в един момент правят качествен скок нагоре.
Преди 7-8 години си мислех, че Виолета е пълен антипод на математик по натура. Толкова ѝ беше трудно по математика, толкоа ѝ беше тегаво, че дори да ми плащаха и да ме молеха, не бих я записала в МГ. С годините при нея някак това бааааавно и полека се промени, а сега е най-добрата по математика в класа и иска втората ѝ матура да бъде по математика. Много ѝ е интересно и понякога, в свободно за нея време, решава накакви задачи по математика просто ей така, за удоволствие. А тя е на 18 години! Дори и при това положение, аз виждам, че по душа тя не е математик. Но и аз не съм математик по душа, макар винаги да съм мислела именно така за себе си. Просто виждам невероятна красота в математиката!
Та засега и аз като Декс мисля, че опитите ни със състезанията по математика с Ани са колкото тя да има шанс да опита, а не непременно да учи в МГ. Наблюдавам я и мисля, че след седми клас може и това да се окаже много подходящо място за нея. Засега обаче математическият ѝ усет е само в зародиш и ако бъде подтикната натам, преди да е вътрешно готова, само ще се "озори" и дори ще си изгради негативно отношение.

[Нели]

Чери,
това, което се случва с Коко, а и с цялото ви семейство всъщност, е... Чак нямам думи!
Не зная как се реагира в такава ситуация, но ТРЯБВА да се реагира. От една страна, действително е опасно и не може просто да решим, че това са само хлапашки приказки. Не, не е така! От друга страна това момче трябва да се научи, че от поведението му има последствия и всеки човек трябва да носи отговорност за това какво прави и какво причинява на другите. Не е невинна детска лудория, твърде голям е този гамен, за да е толкова невинно.
Не знам какво да кажа, наистина. Надявам се да няма по-неприятно продължение за вас в тази история. Но се надявам и да има продължение за момчето, което е направило това.

[cchery]

Добро утро. Тук в Горна, слънцето все още се прокрадва в прозореца ми. Иначе, като бях на терасата, и си виждах дъха от устата, което иде да рече, че Т бяха доста ниски. А вчера беше прекрасен, изпълнен с много есенна топлина ден... Толкова приятно слънце и тихо време, лишено от каквито и да е ветровити дихания .

Сутринта ми се наложи да скокна до зъболекарка в Горна, че бях получила сериозно възпаление на венеца отляво, но днес съм сто пъти по-добре. Но така или иначе, бях по центъра в града, се разходих и купих хубави блузки и клинове на Бела. Дори си намерих и клин за бягане и за мен. После ходихме до село, където Бела се запозна отблизо със семейство "Зелеви" ... не била виждала наживо как расте зелето. Е, видя го:



И такива разни неща. Почивам си активно тези дни. Имам нужда, защото се чувствам изнурена от създаването на сайта, който правя (с големи прекъсвания през лятото) от м. май. В крайна сметка се налага да се откажа да го работя на 2 езика - нещо, за което се чувствам леко.... предадена от самата себе си, но най-накрая, дори и моята изключително упорита, "дървена" тиква разбра, че нещата няма да станат. Та сега ще гледам да го завърша на български за 2-3 дена и да си "вдигна" главата към другите проекти, които предстоят, а те не са хич малко.

Чери,
това, което се случва с Коко, а и с цялото ви семейство всъщност, е... Чак нямам думи!
Не зная как се реагира в такава ситуация, но ТРЯБВА да се реагира. От една страна, действително е опасно и не може просто да решим, че това са само хлапашки приказки. Не, не е така! От друга страна това момче трябва да се научи, че от поведението му има последствия и всеки човек трябва да носи отговорност за това какво прави и какво причинява на другите. Не е невинна детска лудория, твърде голям е този гамен, за да е толкова невинно.
Не знам какво да кажа, наистина. Надявам се да няма по-неприятно продължение за вас в тази история. Но се надявам и да има продължение за момчето, което е направило това.

Нелка, едва тази сутрин, когато се събудих, тази случка не беше първия "скрипт", зареден от мозъка ми. И мисля, че това се дължи на факта, че с Бела не сме в София. Мисля като теб и съм твърдо на мнение, че това идиотче трябва да разбере, че е отговорен за действията и думите си. Но...., дори от позицията си на родител на негов връстник, не мога да измисля как да се случи това. Ето го в действие спрямо друг съотборник на Коко:



Улавям се, че и аз подобно на теб си мисля, че ако един вид "уредя" моето дете тази история да няма последствия за него, то фактът, че не мога да предпазя други деца, не ме прави да се чувствам удовлетворена....

Декс, правилно си ме разбрала, че подтекстът на питането ми относно кандидатстването на Яна в МГ беше, дали това е нейно желание или твоя (не)гласна амбиция... Защото този график на математически турнири, допълнителни занимания по математика и така ясно изразено желание с точно формулирани стъпки къде и как да се продължава, за мен е присъщо за един възрастен човек. После обаче пренесох всичко това върху моята Бела и да си призная я видях в същата светлина, с тази разлика, че при нея става въпрос за амбиция в художествената гимнастика.

Нелка, и ти "изследваш" детето (децата) си отблизо. Гледам, че мислиш, анализираш, преценяваш....

Много ѝ е интересно и понякога, в свободно за нея време, решава накакви задачи по математика просто ей така, за удоволствие. А тя е на 18 години! Дори и при това положение, аз виждам, че по душа тя не е математик. Но и аз не съм математик по душа, макар винаги да съм мислела именно така за себе си. Просто виждам невероятна красота в математиката!

Ей това горното си пожелавам да мога да го напиша в първо лице и аз след 1-2 години, защото към момента не мога да кажа какъв е или какъв не е по душа Коки .

Оставям ви засега, че имам тук задачки за изпълнение , а и днес ще си пътуваме обратно към София.

Цони, мислех по твоето предложение:

Момичета, имате ли планове за събота?
Ако ви се разхожда до Черни Вит, ви каня на едно мнооооого вкусно събитие

" onclick="window.open(this.href);return false;

Ние с Люси (Орхидея), Валери и децата ще сме там. Желаещи?

Лошото е, че... Коки има мач от 12 часа в събота, Бела е на тренировка до 18 часа, а в багажника на колата си (и в момента) имам 2 чувала със зелки, които събота трябва да пъхнем в бидон ....... Звучи ми супер прекрасно както менюто, така и възможността да избягаме от София!!!! Честно. На другия ден, неделя, аз съм на лекции от 10 часа, а Бела е на тренировка от 11.30...... дори и тези ограничения бих преодоляла, но не знам дали събота ще се справим с всичко..... Да знаеш - още мисля върху предложението ти.

[dexter]

Декс, правилно си ме разбрала, че подтекстът на питането ми относно кандидатстването на Яна в МГ беше, дали това е нейно желание или твоя (не)гласна амбиция... Защото този график на математически турнири, допълнителни занимания по математика и така ясно изразено желание с точно формулирани стъпки къде и как да се продължава, за мен е присъщо за един възрастен човек.

Чери, графикът само изглежда тежък, на практика не е чак толкова. Е, в сравнение с миналата година е малко по-натоварен, но не е нещо непосилно. Напр. школата е само 2 учебни часа във вторник след обед, след това има цяла седмица да си реши задачите за домашно. Ако предстои състезание, домашното е няколко (2-3 най-много) теста от предходни години на същото. Изобщо не става въпрос за ежедневни занимания, решаване на задачи с часове и насочване на учебния процес единствено към математиката. Даже ми се вижда твърде малко, но понеже не съм си вкъщи и не мога да контролирам ученето, трябва да разчитам на самоинициатива и на почивните дни. Е, всички знаем колко е самоинициативата у 10 годишните :lol: .

[cchery]

Как сте, мацки?! Аз момента се търкалям на спалнята и съвсем заслужено си почивам след като изкарах 4 часа в път до и обратно до центрове за гуми Диана, където все пак купих нови зимни гуми на форда и ми ги монтираха. Летните ги оставих на хотел пак в същия център. Принудих се на тази стъпка след като лятото ни разбиха мазето и ни откраднаха старите зимни гуми ..... Простотия.

Връщането към Младост беше истинско изпитание на духа ми - попаднах в зверско задръстване при това на градската магистрала - Цариградско шосе. И да ви кажа - аз наистина не разбирам хората, които си причиняват това страдание всеки ден - страданието да ходиш на работа с кола. Поне в София, която е достатъчно уредена с градски транспорт - при това наистина хубав, удобен и топъл.... 40 минути съм кесила в задръстване, за което време минах 1 км....... А ми беше и още по-гадно, знаейки, че там някъде под мене, в метрото през 5 минути минават влакове и хората се прибират у дома си......

Както и да е. Това мина. Сега остава да прибера Бела от тренировка, и да седнем да хапнем и ще се почувствам съвсем добре.

Снощи ходих на юбилейния концерт на Роси Кирилова в зала 1 на НДК. Направи ми впечатление, че третият балкон беше изцяло празен - не са ли продавали билети за него?!?! Нямам представа. Самият концерт не блестеше нито с пищност, нито с някакви "изхвърляния", липсваше и оркестър на живо. Самата пък Роси няма кой знае какво да предложи като вокално майсторство, но... нещо в нея, в нейните песни и песньовки, в атмосферата, която създава на сцената и около себе си, ме връща там някъде в моето прекрасно, слънчево детство, където създавах мечтите си, въртейки плоча след плоча на собствения ми грамофон. Имах плоча и на Роси Кирилова - всъщност албумът ѝ с един от най-големите ѝ хитове - "Любов завинаги".

И не само поведението и атмосферата около Роси, а и текстовете (не на всички песни, все пак) са онзи изгубен морал и ценностна система, по които аз напоследък много плача.... Гости на Роси бяха Благовест Аргиров, Марги Хранова, Христо Кидиков, Мустафа Чаушев, Веско Маринов, Мими Иванова, Ваня Костова, Боян Михайлов, Джина Стоева, Георги Христов.... Хубав и пълен концерт се получи.

И те така..... Иначе нещо много ми е студено напоследък. Само се чудя пред коя духалка да се кютна, нищо, че парното в нас работи.... ......

При вас как е?!

[Ванчето]

Честито да ти е порасналото момче, Чери!
Да е много здрав, да сбъдва мечтите си и нека винаги да запази в сърцето си добротата и чувството за справедливост, а вие да бъдете много горди с успехите му!
Надявам се празника ви да е бил незабравим!
Наздраве за ваше здраве!

[Kleo]

Имах натоварена работна седмица. Графикът ми с клиенти е пълен по принцип, но понякога потребителите не идват и тогава имам възможност да отморя. Този път обаче всички клиенти дойдоха на консултации и занятията си с мен. И свърших доста работа с тях. Те доволни, аз доволна, шефът доволен. Обаче много се уморих. Затова в петък вечер излязохме с Хри навън, разходихме се из центъра на София, видяхме се с общи приятели на пицария и се прибрахме малко преди полунощ, заредени с положителна енергия. В съботата се наспах хубаво, погледах малко от културно предаване по ТВ и целият ден го изкарахме двамата на Витоша, горе се качихме с колата, и въпреки мъглата и студа навън, беше много релаксиращо и приятно. Алекс не поиска да дойде с нас и не го накарахме насила. Хри ме заведе на хижа Еделвайс, ядохме по супа /той шкембе, аз гъбена/, пийнахме по чай и кафе, хапнахме палачинки със сладко от горски плодове... и животът отново стана прекрасен и уютен. Интересното беше, че въпреки, че уж "избягахме" от всичко и от всички, съдбата ме срещна с ... кого мислите? С цяла група от мои потребители от Центъра, в който работя. Леко се напрегнах, защото те всички са или незрящи, или слабо виждащи, и усетих едва ли не необходимост да ги подкрепям, както съм свикнала. Но си напомних, че съм излязла с мъжа ми в почивен за мен ден, и че вероятно са си осигурили зрящи придружители. Така и беше. Моята помощ не им беше нужна. Аз си отдъхнах. Само ги поздравявах поименно и запазих доброто си настроение, свежата си мисъл и яснотата и бодростта си.

[youtube]YVzj16H65I8[/youtube]

... Бойкот! На лошото време, на всички проблеми... От днес имам тебе, обявявам бойкот. Въобще не ми дреме за твоите схеми и какво си мислиш за мене...

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен,мили мецаки!
Днес в Горна беше прекрасен есенен ден,топъл,с много слънце и сякаш няма;е и следа от ноемврийски студ.Децата са навън от обяд.Наложи се да вадя колелото на Ивето от мазето,където беше вече зазимено,но се радвам,че успяха да се порадват на може би последните топли дни за тази година.
Не знам при вас как е,но аз напоследък трябва да напомням за всяко едно нещо,което трябва да бъде свършено,и то по 100 пъти.Анджи винаги ми е помагала,дори в домакинството-избърсва прах в тяхната стая,оправя.Виж Ивайла ако може да скатае ще е добре.Но напоследък дори Анджи с нищо не допринася за това,като я помоля.Да не говорим,че все по-често я хващам да пише насила.Обича математиката,но колкото по сложни стават задачите,толкова при нея виждам слаба мотивация.И това не е защото не може да ги решава,напротив,просто не и се занимава.А това ме побърква.За сега запазвам самообладание,само говоря и обяснявам защо трябва да е така,но мисля,че скоро ще избухна,а не искам.Искам да бъде малко по-организирана.

[Kleo]

Елисче,
Пишеш за неща и от моето ежедневие с Алекс.
Макар и по-голям /13 г./, знаеш ли колко рядко е мотивиран САМ да научи или прочете нещо?
Много добре помня, че като дете и подрастваща не бях такава.
Децата явно наистина са доста различни, цялото поколение имам предвид!
Хри също споделя, че не е бил такъв като тийнейджър.
Освен спокойствие, търпение, приемане, упоритост в преследването на целите и разговори с децата - не знам какво друго мога да препоръчам от личен опит... Във всеки случай знай, че се е случвало и да викам, и да крещя, и да тропам по масата, и да наказвам, и да шляпвам зад врата /рядко, но се е случвало/. Все пак не сме роботи, а живи същества, пък макар и майки, нали така?