Здравейте, мецанки!
Отново сме си във Варна. Разходихме се с децата до Велико Търново, видяхме и почти чухме спектакъла "Звук и светлина" на Царевец.
Имаше много хора и не можахме да се доберем толкова близо, че да се чува добре.
Вчера се разходихме малко из Арбанаси, но не много, защото започна да вали сняг, беше мъгливо и някак част от удоволствието се загуби и тръгнахме към Варна.
Малък щрих към това пътуване, който малко ме ядоса: тъй като предните дни времето не беше подходящо за път и част от пътищата бяха затворени или с ограничения, до последно се чудех дали да тръгваме. Ани споделила с баща си, че се колебая дали да ходим до Търново, а той казал, че на пътищата им няма нищо, просто майка ѝ е лош шофьор (което впрочем не е вярно
). Ани се обади на баща си, за да му каже, че тръгваме на път, а той отговори, че е зает и не може да говори. Добре де, дори да съм лош или неопитен шофьор, нали возя не само себе си, а и неговите деца? Не го ли интересува дали са добре?
На фона на това вчера, преди да тръгнем обратно, трима човека ми се обадиха от Варна, за да ми кажат, че във Варна вали сняг и да внимавам - двама приятели и майка ми. Излиза, че приятелите ми се вълнуват повече от това как сме. За мен какво мисли е ясно, но пак се чудя - не иска ли да знае дали децата са в безопасност?
Затрупана съм с работа, направо не е за вярване. Не мога да си оправя къщата... Лудница!
А и нали шило в торба не стои, с една приятелка се хванахме да организираме дейност, която се надяваме да се окаже печеливша. Засега само харчим пари и умуваме, работим по въпроса, но дори още не сме си регистрирали фирмата, но... Ще видим.