Откъде да започна? От приключението на Вили? От моето приключение?
Тази година при нас промените валят и всички все са хубави. Имахме абитуриентски бал, защита на дисертация, преместване на Ани в ново училище, пътешествие из Европа. Преди това аз ходих на начален курс по фотография, която ми е тръпка от доста време. Започнах да уча италиански, за да се самонаградя за успешната защита. Италианският език ми е някаква отдавнашна мечта и любов. Дотук знаете всичко.
След това дойде спортният лагер, на който с Ани ходим вече няколко поредни години. Ето малко снимки от него: https://www.facebook.com/neli.alexandro ... 844&type=3
Междувременно снимах една регата по пълнолуние и участвах със своя снимка в конкурс. Повечето от вас знаят това, защото гласуваха за снимката, но все пак ето я: https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... =3&theater
Благодарение на подкрепата на приятели спечелих и днес започнах да си "консумирам" наградата - начален курс по ветроходство. Прекарах около 6-7 часа в морето на една яхта - Анна Белла (Красивата Анна). Чери, името на яхтата някак обединява имената на дъщерите ни.
Емоцията от ветроходството още ме държи, а утре и вдругиден курсът продължава. Ето малко снимки от днес: https://www.facebook.com/neli.alexandro ... Q4UbmdjqoA
Ако изобщо мога да формулирам някаква мисъл толкова рано след преживяването, то е силното усещане за простор, за широта. Прибрах се след няколко часа в морето, при това без да излизаме кой знае колко извън залива, гледах хората и колите по улиците и... бях поразена от това колко жалко и незначително изглежда всичко това в сравнение с морето, слънцето, въздуха и вятъра! Хората бяха вторачени в някакви... глупости! Занимаваме се и живеем сред дребни и несъществени, илюзорни и ограничаващи ни нещица...
Иначе, да, духа ни вятър, валя ни дъжд, пече ни слънце, видяхме дъга, опъвахме и прибирахме платна, издърпвахме и отпускахме въжета, накланяхме се и се люляхме, хващахеме вятъра и връзвахме възли... И всичко това само за един ден. Чувствам се ошашавена от всичко това, имам учебник по ветроходство, представете си! И още от сега си зная, че това ще бъде нова, но силна и трайна любов!
Аз всъщност обичам морето, не зная бих ли могла да живея задълго някъде, където няма море. Ходя при него и зиме, и лете. Влизам във водата и зиме, и лете. Не мога да сравня с нищо възможността за половин час да стигна някъде, където погледът стига до хоризонта, без са се спре в нищо. От години ми харесват и платноходите - малки и големи. Много пъти съм ходила на пристанището, за да ги снимам. Тази година исках да се качим с децата на "Калиакра" - големият учебен платноход на Висшето военноморското училище. Имаше някаква възможност за това покрай 15 август (деня на Варна), но отмениха излизането в морето с туристи (цивилни), заради силното вълнение. Разказвам това, за да кажа, че платноходите и морето са били винаги някаква моя тиха любов от брега. Но от днес са магия!
Освен всичко, разбира се, главната ТЕМА е това, че Вили е в Испания и то за сравнително дълъг период. Ще напиша подробно и за това, но... тази вечер нямам сили. Темата е дълга и заслужава да ѝ отделя повече време. Засега ви казвам "Лека нощ!" и лягам, за да сънувам море и платна.
При мен:
като учител по философия в НГПИ 
/и много ползотворна и приятна в същото това време!/,
