ЛЯТОТО Е ВЕЧЕ ТУК, МЕЦА БАБА ХРУПА ЗЕЛЕНЧУК

[Kleo]

И аз това се чудя и се питам, Нели

Аз малко поизчезнах, защото още се адаптирам към новата работа на учител.

Имам много, много, много задачи за вършене, и определено имам нужда от време да се нагодя и да свикна с новите си задължения и отговорности. Но децата са чудни!

[cchery]

Ей, момичета, как сте? КЪДЕ СТЕ???
Хубаво и интимно ми е да си пишем с Деси и с Чери, но останалите ми липсвате.

Мда, и аз се присъединявам към това питане . Не мога да си кривя душата и да не кажа, че ми липсват предишните преживявания тук. Темите. Проблемите и радостите. Споделянето. Знаех почти всичко за всички...... Сега защо няма никой...... е самотен въпрос, чийто отговор отчасти знам. Както и нещо друго, което знам - промяната е само в нашите ръце (в случая клавиатури).

Аз по-специално бях за 5 дена в Швейцария. Преди 2 часа си кацнахме обрато - Момчил беше в командировка там, затова и аз отидох. Какво и как правих в Швейца, ето снимки:

ден 1
ден 2
ден 3

Сега излизам на гости - ще сме в брата на Момчил. Тази седмица свекър ми остана с децата в София, свекърва ми пристигна и тя преди малко в Софето и ще се съберем всички.

Нелка, какви са новините от Вили?!

Десита, не е лесно да си учител. Освен като призвание, ами и като бумащина..... и малко излишни изисквания..... ако са малко, де.

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен!
Хайде,момичета,не толкова носталгично.Тъй и аз съм от хората,които често се губят като ключове от колата,например :lol: ,ще кажа,че всички имаме такива периоди.Или че по-скоро всеки рано или късно минава през такива периоди.Бях казала и на Чери,че няма ден,в който да не влизам във форума.Това е някакъв ритуал мой си.Да,доста ми е тъжно,когато не светят темичките с някое ново мнение,но дори аз самата в повечето случаи нямам какво да споделя.Не че това е голямо оправдание за да вляза и да кажа поне здраве .Та....Здравейте
Ние сме в абсолютен училищен режим... Което пък от своя страна тотално ме скапва-първо психически,след това и физически.Що така ми се отразява това училище и с всички ли е така.Имам си вече и първокласничка,която хал-хабер си няма що дири в тУй нЯщо школото.Шегувам се разбира се....Но като цяло нещата са леко объркани все още,да не кажа,че на моменти изпадам в тиха ярост и отчайващо безсилие.Не разбираме баш т.н обърнати задачи,както и минуса ни затруднява.Сега се опитвам да обяснявам с ябълки,сливи и всичко що видя около себе си,само и само да постигнем напредък,защото програмата си върви и следващата седмица ще смятаме до 5 и 6.За мен като цяло БГ образованието е тотално сбъркана история и не за друго ами вместо да обясняват и да имат повечко практически и нагледни примери,децата дълбаят в някакви сухи материи и нещата ми се струват все по отчайващи.Дори да си призная на входното ниво Ивайла е изкарала 7 точки от общо 20 и не защото е глупава или защото не може или не знае,а защото постоянно бърза пред госпожата и дори не чува условията на задачите,а направо си решава какво да пише и хич не я интересува.Толкова е своенравна,че дори има собствен начин по който да пише 4-ката например и като я питам защо я обръща и тя ми казва"защото така ми харесва повече" Познайте какви обяснения се започват .Понякога си мисля,че не се справям и че не съм от най-добрите мами.Аз не мога да наказвам,почти не се карам,а говоря и говоря и говоря и кой ли ме слуша :1140 :1140 :1140 Но така разбирам аз комуникацията с децата ми,но ми се струва,че трябва да съм малко по строга и че някога съм изпуснала този момент.
Анджи например е изцяло противоположност.Само си учи детето,въобще не ме занимава.И не защото е по-голяма,напротив,тя от малка е уникално самостоятелна.Когато не разбира нещо идва,обсъждаме го и пише пак сама.Толкова е прекрасна...Не че това малкото не е една малка прекрасна фея и тя,макар и със собствено мнение по всички въпроси :1140 .Пак Ивайла най-накрая я записах на балет-нещо средно между гимнастика,модерен балет и класически.Много ми харесва този стил,а тя иска от 5 годишна да тренира.Сега намерих сили и начин все пак да я водя вечер.Не мога да ви опиша колко е щастлива и какъв кеф ходи.Поне за сега.Питах и Анджи,ако иска разбира се и тя да започне нещо да тренира,но тя е някак друг тип натура,както се казва.Тя обича да си чете,обича много да ходи на английски.Беше решила да ходи на народни танци,но някак във времето и от това се отказва.Притеснява ме единствено да не се комплексира,че е малко по едра и заради това не иска да тренира.И такива училищни неща...
Хайде сега вие кажете как сте?
Чери,нали знаеш,че през цялото време бях с вас на разходки и с такова трепетно очакване гледах всички снимки,че сякаш и аз бях там.Обичам когато ме "разхожда"из вашите пътешествия.Нямам възможност да обикалям за сега,но пък имам приятелки,които да ме "разхождат"из приказни места
Ами...това е.Малко на бързо,но от сърце

[Нели]

Ние сме в абсолютен училищен режим...

И ние двете с Ани.
Ани е в ново училище - доскорошната Хуманитарна гимназия (сега се нарича Средно училище за хуманитарни науки и изкуства), има по 7 часа всеки ден, а и без това пети клас си е по-натоварено. Има много нови предмети в училище и отвреме-навреме ѝ трябва помощ. Аз от своя страна също уча уроци почти като студентка, защото тази учебна година имам нови учебни дисциплнини, а вече (нали съм доктор) имам и лекции, не само семинарни упражнения. Като сложим италианския, който изисква все повече учене и време, което да му отделя, нещата стават доста забавни. Ученето на италиански ми е удоволствие, но въпреки това си иска време и усилие. А, да, Ани се записа (по-точно аз я записах по нейно настояване) на народни танци, а освен това се е заела сериозно да отслабва и идва с мен на тренировки на т.нар. "фитнес" (не обичам тази дума, едно време му се казваше "Обща физическа подготовка").
И, ето какъв ритъм се получава:
Понеделник:
До обяд аз подготвям лекция, Ани учи, аз ѝ помагам, като успоредно с това готвя. Следобед Ани е на училище, аз имам часове. Вечерта съм на тренировка, Ани понякога идва с мен, но по-често остава у дома и преглежда домашните за вторник, за да види дали има нещо, по което да ме пита.
Вторник:
Сутринта набързо прехвърлям материалите за лекцията, отговарям на въпросите по домашното на Ани и излизам. Ани също излиза по-рано - има урок по пиано. Обядва с баща си и отива на училище. Вечерта обикновено готвя (и храна, и материали за учебните часове в сряда).
Сряда:
Ани учи, аз отговарям на въпроси и помагам до към 10 ч. след това отивам в часове. Следобед тя е на училище, а вечерта и двете сме в залата на тренировка (за нея срядата не е опция, а е задължителна).
Четвъртък:
Много прилича на сряда като ритъм, но без тренировка вечерта. През това време се преглеждат домашните за следващия ден.
Петък:
Мама има часове, Ани - урок по пиано преди обед, после отива на училище. Следобеда ми е свободен, тогава уча по италиански и пиша своите домашни. Вечерта сме на тренировка.
Събота:
Сутринта продължавам с италианския, готвя, може и да успея да поизчистя малко (тук Ани участва). От 12 ч. до 14 ч. съм на италиански. Връщам се, хапваме и излизаме - Ани е на танци от 16 ч. до 17 ч. Докато тя танцува, аз сядам в едно кафене и прехвърлям уроците от италианския от деня. След това обикновено не ни се прибира, затова отиваме някъде: ходихме на Морска гара, качих я на яхтата, на която карах ветроходния курс (както си е на кея, само за малко); ходихме на Побити камъни; ходихме да търсим яке и обувки по магазините...
Неделя:
Сутринта между 8 ч. и 10 ч. аз съм на йога и оставям Ани да си поспи. После се връщам, пием кафе и хапваме плод, ако успея може да сготвя нещо и пак отивам на италиански от 12 ч. до 14 ч., после пак хапваме и отиваме на танците на Ани от 16 ч. до 17 ч., аз пак преглеждам италианския докато тя тянцува. Вечерта обикновено се прибираме и се подготвяме за следващата седмица.
Пълна седмица, а? Няма пролука за по-голяма разходка край морето или в някоя гора, това ми липсва. Есента е красива, но повече извън града.

Вили в Испания е друга история. Тя не разказва кой-знае колко как минават дните ѝ, а същевременно говорим почти всеки ден по един час! Времето все не ни стига да се наговорим. Казва, че вече разбира испанците, но не може още да говори, т.е. те не я разбират. Официалното им обучение по испански ОЩЕ не е започнало. Щяло да започва... скоро, но не е ясно кога. Тези хора очевидно не бързат за никъде и не си дават много зор.
За около една седмица Вили беше доста болна, започна от някакъв банален грип и се задълбочи. Не съм сигурна, защото я чувам само по телефона, но по моя преценка беше направила бронхит. Нормално е, раздялата с нас, факта, че е сама и на две хиляди километра - всичко това си е емоционалем стрес. Оправи се с подръчни средства, защото не си взе почти никакви лекарства - лук, поръсен със захар, лимони, риган (от супермаркета като подправка). Справи се.
Сега в петък там беше почивен ден и няколко човека от доброволците използваха това и отидоха до Валенсия. Много ѝ хареса.
Сприятелява се с останалите доброволци, мисля, че си е харесала едно момче от Италия. Не зная дали го харесва в мъжко-женския вариант или като приятел, но опеределено го харесва. Още е рано, ще видим. Все пак тя ще става на 19 години скоро, по-нормално е да има гадже, отколкото да няма.
Тази седмица са на някакво обучение (не по испански ), свързано с доброволческите дейности, което не е в Мурсия, но забравих къде.
Иначе Вили се е заела да проучва университети и да си избира къде да учи следващата година. Засега иска да учи на немски, казва, че този език ѝ липсва. Това означава Германия и евентуално Австрия, но там май е по-скъпо. Не зная въобще за какви пари става дума и как и доколко бих се справила с това. Е, надявам се все пак баща ѝ да се включи.


Чери, МНОГО хубава тази Швейцария! И аз ти гледах снимките и се радвах - и на тях, и на теб. Там също може да се учи на немски, но е немислимо като цени и разходи. В Швейцария засега емигрират... германци.

[Нели]

Впрочем в петък имам бързо ходене до София, но толкова бързо, че няма да имам време да се видя с никого. Ще пътувам от Варна към София с влак (спален, слава Богу!) четвъртък срещу петък, т.е. ще пристигна рано сутринта около 6 ч. До към 9:30 ч. трябва да стигна до УНСС, където ще участвам на конференция. Конференцията ще продължи целия ден, а после ще се връщам със самолет към Варна същата вечер. Полетът ми е в 19:25 ч., т.е. към 18 ч. вече трябва да съм на летището. Като сложим и времето, необходимо за придвижване из София, няма да имам никакво време.

[Kleo]

Еха! Нелка

В петък сутрин да разбирам ли, че ще слезеш на Централна гара София? Аз ставам в 6 часа всеки ден. Не ми е проблем, като се оправя и да дойда на гарата да те видя. Мисля, че докъм 7 часа ще сколасам да съм там. На нас все на гарата ни върви, а? И все бързаш, като идваш до София май че...

Можем да изпием едно кафенце на спокойствие с теб, преди да тръгнеш към УНСС. Дотам ти е максимум около час време, първо с метрото до Г.М.Димитров и после с автобус 280. Така че ще имаш време да стигнеш навреме за конференцията си, а аз пък да стигна навреме за часовете си в гимназията, където преподавам. Какво ще кажеш? Имаме си телефоните и вайбър, значи ще се доразберем допълнително. Ще те чакам да дадеш знак. Все пак живея в кв. Надежда, един от кварталите в близост до Централна гара.

[Нели]

Еха! Нелка
И все бързаш, като идваш до София май че...

Да, май все бързам. Това ходене в София даже не беше много предвидено. Колегите се обадиха почти настоявайки някой от нашата катедра да участва на тази конференция и тъй като аз най-скоро от всички съм писала нещо, извадих нещо от дисертацията, което не е публикувано и го изпратих като доклад. Даже стана хубав.
Ще минавам през София още един или два пъти до края на годината. На 18.11. имаме полет с Ани от София до Мадрид и тъй като е доста ранен, в 7 ч. сутринта, а трябва да сме на летището по-рано, мисля да идем в София на 17.11. и да се поразходим малко. Искам да я заведа в музея "Земята и хората", а ако вечерта има някаква хубава постановка, би било направо чудно! Ще поразгледам.
Евентуално ще минавам през София и през декември. Вили ще си идва за коледа, има билет за полет на 19.12. Мисля да я посрещна, защото тя няма зимни дрехи и обувки. Другият вариант е сега като ходим през ноември, да взема нейни зимно яке, пуловер и обувки и да ги оставя при някой приятел или роднина в София, който да я посрещне на летището. Не мога да ѝ ги занеса в Испания, защото билетите са ни само с ръчен багаж. Ще помисля.

[Сиренце]

Иначе Вили се е заела да проучва университети и да си избира къде да учи следващата година. Засега иска да учи на немски, казва, че този език ѝ липсва.

Не зная дали съм писала, но Сиана учи Химично инженерство на немски език в ХТМУ. В други университети също има най-различни специалности на немски. Ако не държи да учи в Германия, това си е опция.
Между другото, Сиси е много доволна от това обучение - всички предмети, без изключение, се водят на езика, на български почти не се говори, а и според нея преподавателите говорят отличен немски и изискват това и от студентите. През лятото имат 1 месец стаж в Хамбург, където трябва да си изберат област, в която биха искали да работят и от следващата година практиките са в този конкретен завод (или там каквото е). Дипломната работа се пише в Германия, защитава се и там, и тук и в резултат се получявят две дипломи. Съответно може да изкара магистратура, ако иска, в немски университет.

[cchery]

Впрочем в петък имам бързо ходене до София, но толкова бързо, че няма да имам време да се видя с никого. Ще пътувам от Варна към София с влак (спален, слава Богу!) четвъртък срещу петък, т.е. ще пристигна рано сутринта около 6 ч. До към 9:30 ч. трябва да стигна до УНСС, където ще участвам на конференция. Конференцията ще продължи целия ден, а после ще се връщам със самолет към Варна същата вечер. Полетът ми е в 19:25 ч., т.е. към 18 ч. вече трябва да съм на летището. Като сложим и времето, необходимо за придвижване из София, няма да имам никакво време.

Нелка, аз на гарата няма да мога да дойда както Деси. Но УНСС ми е много, много близо до Младост. Ако имате обедна почивка/пролука или каквото е там за почива, моля те пиши - аз ще мога да дойда да се видим дори за 15 минутки . Ако пък вечерта приключиш по-рано, също има вариант, но още чакам да ми потвърдят за едно друго виждане, затова първо пиша за обед заедно. Ако пък имате и повече време за почивка, направо можем да обядваме - знам хубаво местенце в близост - в двора на НСА е.

Що се отнася до отиването до УНСС - да, метрото е най-добрия вариант по това време. Имай предвид, че на станция СЕРДИКА ще трябва да слезеш (а това е станцията веднага след централна гара) и да хванеш влака по посока БИЗНЕС ПАРК или ЛЕТИЩЕ СОФИЯ (до станция Г.М. Димитров, където трябва да слезеш за УНСС и двата ти вършат работа). А оттам до университета са 16-20 минутки пеш. Аз лично не бих хващала рейс, предвид задръстването по това време.

Ще чакам да пишеш, когато имаш възможност.

Ели, Цони, радвам се, че писахте . Сега бързам за танци, но обещава да се върна и да пиша.

[Kleo]

Чери,
Днес с Нели си говорихме за теб.
Попитахме се нужно ли е някоя от нас да живее в друг град, за да намерим начин да я видим...
Въпросът е реторичен, разбира се!
Та... кога ще пием капучино или :1211

[cchery]

Чери,
Днес с Нели си говорихме за теб.
Попитахме се нужно ли е някоя от нас да живее в друг град, за да намерим начин да я видим...

Деска, не разбрах въпроса - честно.

Обаче се замислих.... и знаеш ли покрай тоя форум съм правила мини-форумни срещи в няколко града на България. В Хасково се видях с Еми - с ник emi-1. В Севлиево се срещнахме с Линди. В Горна се виждаме с Елисчето, но си спомняш, че и до Перник сме ходили за да се срещнем с нея. В Черни Вит редовно ходим и се виждаме с Цони. В Разград вече няколко пъти с Цвети - cvety_rz. Във Варна сме се събирали със Зори, Нелката, Декстър, Поли...... И ако щеш дори - в испанския Алкала де Енарес се прегърнахме и изкарахме няколко часа с Ванчето.

Бих перифразирала въпроса, но има ли смисъл, Деси? Аз съм си тук. Винаги. Когато пътувам, пак съм налична. И съм готова да реагирам. Да бъда.

Та... кога ще пием капучино или :1211

Вторник. Иначе аз съм свободна по цял ден и следобедите ми е особено удобно, защото навън е хубаво времето.

Ели, страхотно е, че си намерила начин да запишеш Ивайла на балет . Когато има желание, има и начин. Да, изтъркано е, но е самата истина. Аз, за да намаля натовареността на Бела откъм тренировки, също направих компромис. И вместо тя да ходи в клуба, който е близо до Младост, сега тренира на двойно по-голямо разстояние (и като километри, и като време), което за град в София е мега гадно, защото има кански задръствания...... Но - да, аз (а и тя) искам да тренира и.... щом има желание, има и начин.

Що се отнася до Анджи, ако прецениш, че тя трябва да се занимава също с нещо физическо, ще намериш как да я убедиш, че трябва да е така и ще започне. Децата са гъвкави. И освен това са приспособими, колкото и в началото да са изплашени.

А ако си говорим за входни нива, понеже ти си писала, за мен това е най-великата безмислица на любимците ми от МОН - ЕСТЕСТВЕНО, че през лятото децата са забравили почти всичко.... и за едната седмица, през която уж правят преговор преди ВН, нищо не могат да си припомнят... Но това е следствие на умопобъркани решения на едни насадени на работните си места хора, които не мислят. Или ако мислят, то схващат, че не играят ли по нечия свирка, ще си загубят работата. Това ми е мнението. Правят се ненормални учебни програми, в добавка на които има и зле списани учебници. Толкова за българската образователна система.

Чери,нали знаеш,че през цялото време бях с вас на разходки и с такова трепетно очакване гледах всички снимки,че сякаш и аз бях там.Обичам когато ме "разхожда"из вашите пътешествия.Нямам възможност да обикалям за сега,но пък имам приятелки,които да ме "разхождат"из приказни места

Елисче, аз съм сигурна, че ще дойде времето, когато ти самата ще обикаляш и ще разказваш за това. Просто съм сигурна.

Аз си изкарах наистина добре за кратките 5 дена в Швейцария - то дори 1 от тях си го минах само в пътуване . Харесва ми ВСИЧКО там.... освен цените, де, но техният стандарт на живот е такъв, че цените не ги стряскат. Харесва ми тишината, спокойствието на столицата БЕРН!! Боже, колко е спокойно там, а като се насложи и жълто-оранжевата феерия на есента, но наситените, "гъсти" нюанси на тези цветове, и просто се размазваш..... почти се разтваряш в багрите, сякаш просторът става огромен, всмуква те и има място и време за всичко. Да мислиш, да съзерцаваш, да откриваш, да ходиш, да се усмихваш...... Последния ден в Берн ходих из улиците му - покрай реката, в еврейския квартал, до университета, стария град и се усмихвах... нямаше никаква причина. Бях сама, но се чувствах..... може и да кажа на мястото си.

Нелка, признавам си - 2 пъти прочетох седмичния ти график и ..... Не шапка, капела с голяма периферия ти свалям..... Не знам как съчетаваш най-вече тези 3 неща - да си майка, да работиш и да учиш. Прекрасна си..... Аз малко се поиздъних в това отношение - от 10 септември насам нито работя, нито уча...... само от майчинството не съм абдикирала...... Мога да кажа, че зорът за тази една година, през която бях на борсата, да науча 100 неща, да напредна в професията на графичен и уеб дизайнер, по някакъв начин ме умори, дори.... бих ползвала думата - "отврати". От сутрин до вечер на компютъра, задачи, които нямат отлагане, защото някой сайт "плюе" грешка...... все нови и нови неща, които уча с огромен зор, защото мозъкът ми продължава да си е същия - планиран и осъществен да учи лесно езици, както и да възпроизвежда художествени текстове, много трудно се справя с техническата част...... Дори на моменти все още се улявям да се питам "Защо, бе, Анелия, го правиш като не ти иде отвътре?!".... И пак се увлякох за себе си да говоря....

Иначе Вили се е заела да проучва университети и да си избира къде да учи следващата година. Засега иска да учи на немски, казва, че този език ѝ липсва. Това означава Германия и евентуално Австрия, но там май е по-скъпо. Не зная въобще за какви пари става дума и как и доколко бих се справила с това. Е, надявам се все пак баща ѝ да се включи.

Дано баща ѝ да се включи и Вили да отиде на мечтаното място. Много искам историите за умните, способни, възпитани и трудолюбиви деца да имат хубаво продължение. Искам този пример....., а и децата като Вили го заслужават.

Не зная дали съм писала, но Сиана учи Химично инженерство на немски език в ХТМУ. В други университети също има най-различни специалности на немски. Ако не държи да учи в Германия, това си е опция.
Между другото, Сиси е много доволна от това обучение - всички предмети, без изключение, се водят на езика, на български почти не се говори, а и според нея преподавателите говорят отличен немски и изискват това и от студентите. През лятото имат 1 месец стаж в Хамбург, където трябва да си изберат област, в която биха искали да работят и от следващата година практиките са в този конкретен завод (или там каквото е). Дипломната работа се пише в Германия, защитава се и там, и тук и в резултат се получявят две дипломи. Съответно може да изкара магистратура, ако иска, в немски университет.

Цони, не - не беше писала. И аз не знаех къде е продължила Сиана. Признавам си, че всичко, което си описала за ХТМУ ме ИЗНЕНАДА и то доста приятно. Желая на Сиси да има прекрасно студенство.... и ако може да заобиколи по някакъв начин простотията на Студентски град....... поне най-долната.

И нещо друго да споделя..... вече не знам нито с кого да говоря, нито как да променя каквото и да било. Бела вече е 6-и клас. Още от миналата година хубавият им силен и дисциплиниран клас почти се разпадна. Към този разпад тази година се прибавиха и редовните бягства от часове, вулгарни приказки по адрес и на учителите включително, а по между си какво си разменят...... не е за цитиране. Едва месец е минал от началото на годината, а класната почти всеки ден пише постове в групата на родителите на децата от класа, в които цитира забележките от колегите ѝ, които се вписват ежедневно в дневника. Едни и същи номера на ученици присъстват в тези забележки - с много малки вариации. Под постовете на класната няма никаква реакция. НИКАКВА. Дори..... групата не се отваря от родителите, защото тези постове се виждат от 3-4 човека.... Стигна се дотам, снощи Бела да ми каже: "Мамо, мечтая си да дойде зеленото училище (а то се прави през месец май обикновено), за да може всички да заминат за него и да си останем 5 човека в клас, за да е тихо и да чувам в час."

Пиша го, защото съм безсилна. Днес коментирах в групата:

"Знаете ли - на мен ми омръзна да чета едно и също в тази група. И се обръщам както към г-жа Атанасова, така и към ВСИЧКИ родители, които са нейни членове.

В този клас, в крайна сметка, има и други деца - онези номера, които не виждам никога в постовете тук. Ако в 1 учебен час няма дисциплина, то няма и учебен процес в него. Но за сметка на това в този час присъства целия клас. Това, че някой говори, смее се, обижда и т.н. не засяга само него, а и останалите.

Аз предлагам в най-скоро време да се направи родителска среща РОДИТЕЛИ-УЧЕНИЦИ-УЧИТЕЛИ. Да се изговорят проблемите. Да се обсъдят ситуациите. Да се набележат някакви мерки. И всеки един да поеме своята част от отговорността така че тази история с калпавата дисциплина да престане."

След мен е пълно мълчание. Никой не е взел отношение. Обаче аз вече се притеснявам моето дете къде отива всеки ден. Как е възможно деца на по 11-12 години да не могат да бъдат усмирени и да има дисциплина в час?