Нелка, свят ми се зави докато те прочета..... Май ще си сипя още една чаша вино, че да се успокоя :lol: :lol: :lol: Боже, мили.... доклади по счетоводство на тюркски държави при това на английски.... дали пък да не ида да си купя и цяла бутилка вино?!Нели написа:Здравейте отново, мецанки!
Чери, италианския ще си го уча още месеци и, надявам се, някак да започна и да го говоря. Курсът ми е чудесен, но истината е, че освен часовете, аз нямам никаква друга практика с този език, а и засега нямам време за такава. Ще го науча обаче, сигурна съм.
А ходенето ми до София беше, за да участвам два поредни дни в две конференции - на 24 октомври във ВУЗФ и на 25 октомври - в УНСС. Беше доста щуро участие всъщност, защото... писахме докладите и за двете конференции в последния възможен момент. Буквално!
Докладът за първата конференция беше в съавторство между мен, шефът ми и една азербайджанка, която е в нашия университет на обмен. Тя е някаква свръх-напориста и искала на всяка цена да иде на конференция. Написала нещо за приложението на ДДС в т.нар. тюркски държави - освен Турция, това са Азербайджан, Туркменистан, Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Изходният материал беше много смотан и на ужасно "куц" английски, така че използвахме само около 10-15% от написаното от нея, основно преработихме концепцията и на практика написахме доклада аз и шефа ми сами. Стана доста хубаво, като се има предвид, че нямахме яснота за темата два дена преди конференцията, че го направихме за две нощи и половин ден, а го писахме и на английски. Все пак трябваше да заведа азербайджанката на конференцията, защото искаше да се изяви, така че в сряда вечерта тръгнахме с нея с влака (в спален вагон, иначе щеше да е брутално тежко като програма).![]()
На следващия ден трябваше да представя доклад в УНСС, който също е в съавторство - този път само аз и шефът ми, без азербайджанци и др.подобни.Интригата тук бе, че... не бяхме готови. Имахме нещо като 80% написан доклад (също на английски), когато тръгвах за София, докато бях на първата конференция шефът ми го довършваше и го разпечатих в окончателен вариант вече в София. Все пак всичко мина добре, спах у много близка приятелка (при която Вили беше забравила свои неща преди време и използвах да ги прибера), а веднага след конференцията в УНСС тръгнах с автобуса за Варна.


