Разговори за малцина през новата година (2019)

[Нели]

Елисче, да ти е честита рожденичката! Пожелавам ѝ любопитство към живота и вяра в чудесата около нас! А на теб - възможността да се радваш на приключението да я виждаш как расте здрава и щастлива!

[ellis_stoyanova]

Благодаря ти,Нелка!!!Единственото,което аз искам е да сме здрави и да сме заедно...само това,не ми трябва друго

[Нели]

В последните дни имах остра нужда от култура. Да, за мен това си е потребност.
Слава Богу, снощи с Вили и Ани бяхме на концерт на осем рояла с шестнайсет пианиста. Всъщност пианистите бяха седемнайсет, защото диригентът Григор Паликаров също е пианист.
Много сериозен концерт, дори само от гл.т. на логистиката - да превозиш осем рояла от Германия до България, да събереш музиканти от няколко държави (чух в радиопредаване, че изпълнителите са от осем различни държави), всеки от които може да изнесе солов концерт, да подготвиш програма с Моцарт, Бетовен, Карл Орф, Гершуин, Вагнер... И на фона на всичко това залата беше наполовина празна. Ани в един момент ми каза: "Мамо, изпитвам срам от това, че няма достатъчно хора в залата." Да, но явно тази потребност не е масова.
Впрочем, не липсваха и "екстри". Някакви две лели, които седяха зад мен, правеха през цялото време тъпи коментари от рода на "Това на Гершуин беше известно. Добре я изсвириха тази пиеса, но си личеше обработката."
А всъщност "Това на Гершуин" беше "Рапсодия в синьо" и няма как да не си личи "обработката" на "пиесата", защото е писана за джазов оркестър и пиано, а я чухме на четири рояла (не свириха на всичките осем през цялото време).
А "Рапсодия в синьо" на четири рояла звучеше чудно! Соловата партия беше разпределена между пианистите, както и оркестровите партии. Подаваха си фрази и "реплики" един на друг.

Всъщност осъзнах, че ако работата ми беше да снимам такива събития, бих я вършила с любов.
Аз преподавам с любов, по-точно уча хората с любов. Но... Тук има едно голямо "НО", защото напоследък това започва да се губи. И не защото аз вече не обичам да уча студентите си, а защото е все по-рядко да среща хора, които искат това от мен. Истината е, че моите студенти много ме харесват и че идват в моите часове повече, отколкото в часовете на колегите ми. Но въпреки това усещам как болшинството от тях просто искат да мине часа и да разберат какво ще има на изпита. Въпросът "Това ще го има ли на изпита?" ме влудява!!! :128 Какво значение има?! Защо, по дяволите, това е важно?! Нали искаш ОБРАЗОВАНИЕ, ела и учи, независимо какво ще има и дали ще го има на изпита!
Няма как да срещаш ежедневно ТОВА и да продължаваш да вършиш работата си със същата любов.

[Kleo]

Нели, втора година преподавам.
В гимназията е същото. 1:1.
Точно каквото описваш ти.
Ето днес им казвам на моите ученици - следващият понеделник ще имате тест.
И те "ама, госпожо, това ще го има ли? ама това не сме го взели още! ..."

[Kleo]

Добро утро, приятелки!

[youtube]Xc8iTBFdQgw[/youtube]

Утро раскрасило светом город и улицы
Улицы, дом и твоё в доме окно.
Ты у меня ведь один, такая умница -
И этот дом для тебя в сердце моём.

Припев:
"С добрым утром! С добрым утром!" -
Я опять скажу кому-то. Я кому-то снова тихо улыбнусь.
С добрым утром, мой любимый. Мой родной, неповторимый.
Моя радость, потерять тебя боюсь.

С добрым утром, солнце встало. Всему свету рассказало -
Рассказало всем, как я тебя люблю.
С добрым утром, всё проснулось. Всё так мило улыбнулось,
И в ответ всем вам улыбку я дарю.

Я просыпаюсь чуть раньше, чтобы тебе сказать:
Что утро доброе будет снова у нас.
Я улыбаюсь тебе, я улыбаюсь опять,
Я улыбаюсь тебе тысячи раз.

Припев:
"С добрым утром! С добрым утром!" -
Я опять скажу кому-то. Я кому-то снова тихо улыбнусь.
С добрым утром, мой любимый. Мой родной, неповторимый.
Моя радость, потерять тебя боюсь.

С добрым утром, солнце встало. Всему свету рассказало -
Рассказало всем, как я тебя люблю.
С добрым утром, всё проснулось. Всё так мило улыбнулось,
И в ответ всем вам улыбку я дарю.

Просто мне нравится всем улыбаться с утра.
Просто мне кажется, что-то такое здесь есть.
Пусть говорят, у неё это только игра,
Главное, что у тебя я все же есть!

Мой, мой любимый...
С добрым утром, моя радость.
Мой, мой любимый...
Моя радость, с добрым утром.

С Добрым утром, солнце встало. Всему свету рассказало -
Рассказало всем, как я тебя люблю.
С Добрым утром, всё проснулось. Всё так мило улыбнулось,
И в ответ всем вам улыбку я дарю.

[Нели]

Как сте, момичета?
Ани, чакам с нетърпение да свършиш с ремонта и да се появиш тук.

[Kleo]

В памет на Великана Стефан Данаилов:

[youtube]6mm54SGRlmM[/youtube]

[youtube]xlZNA5g8i8g[/youtube]

[Kleo]

Днес forum-metsababa празнува имен ден!!!



На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Имен ден имат всички, свързани със светеца Андрей Първозвани - Андрей, Андреяна, Андрея, Андриян, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан.

Българското народно предание разказва за самотника светец Андрей, който живеел в планината. Имал си нива, която го дарявала с всички земни блага. Веднъж обаче мечка изяла единственият вол, с който орял твърдата земя. Ядосал се Андрей и впрегнал мечката в ралото и от тогава светията станал господар на мечките. Ето защо старите българи на 30 ноември празнували и Мечкинден.

На празника като повечето празници, които извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. В навечерието на Андреевден жените сварявали царевица, фасул, ечемик, овес - всичко което се сее и го наричали " Както сварените зърна наедряват, така и да наедреят посевите".

Рано сутрин най-старата жена в къщата измивала очите си взимала десет зърна от сварената царевица, хвърляла ги нагоре и казвала "На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия!". Цялото домочадие после хвърляло нависоко няколко зърна в комина, "да израснат посевите високи" - хапвали си, а жената раздавала от варивото и на комшиите - да е плодовита годината. Младите невести също празнували, очаквайки плодородие и здраве.

С тези заклинания българинът целял да умилостиви мечката, вярвали че тя носи здраве. Особено почитана била мечката заради това, че е враг на вълците, които нападали хората и стадата. Смята се, че на Андреевден, денят започва да едрее колкото просено зърно, за това на места се нарича и Едринден или Едрей. На трапезата се слага пита и ястия от някакво зърно - царевица, булгур, боб, леща, просо. Тъй като сега са Коледни пости, всичко на масата е постно.



Да ни е честит празникът на всички мецанки, мечоци и меченца!!!

[cchery]

Здравейте, момичета,
днес ще ви разкажа нещо много лично.

Преди шест години, в осми клас, покрай часовете по литература, Виолета се запали по Ренесанса. Изчете и разгледа много, научи много, изгради си представа и вкус към изкуството от тази епоха. Започна да има предпочитания. Тогава в нея някак се зароди нещо като мечта да иде в Галерия Уфици във Флоренция и да види конкретни произведения на Ботичели и на Караваджо. Някаква кротка, латентна, ненатрапчива, неизказана, лично нейна си мечта, такава, по осъществяването на която нито е предприемала действия, нито е мислила, че някой трябва да предприеме.

С времето аз бях посветена в мечтата ѝ някой ден да види тези картини. Не че е очаквала или се е надявала да я реализирам, просто много пъти сме си говорили за литература, за изкуство и за история, това стана наш споделен интерес и на Вили ѝ пролича по начина, по който говори за Галерия Уфици.


Преди почти три години Виолета се озова във Флоренция. Беше на училищна екскурзия в Италия и минаха през Рим, Верона, Венеция, Сан Марино. Имаха много малко време за всеки град. Тогава Вили ми се обади по телефона и ми каза, че се намира пред Галерия Уфици и... няма да влезе. Изненадах се, знаейки колко време го е искала. А тя просто ми каза, че иска да влезе, но не и така - сама и набързо (имаха около час до тръгването на автобуса, а за съучениците ѝ това не беше никакъв интерес). "Влизай веднага!" ѝ казах. Но Виолета не влезе. Вместо това отговори, че иска да влезе там с мен. Че иска аз да я видя как тя вижда за пръв път картините на Караваджо и Ботичели.
Затворих телефона и ми се доплака.

Да, Вили днес става на 20 години, а аз - на 20 години в качеството си на майка. Много мислех какво да ѝ подаря.

Вчера купих самолетни билети за мен и за нея от Варна до Милано за февруари. Влязох в сайта на италианските железници и проверих разписанието и цените на влаковете от Милано до Флоренция и обратно. Влязох в сайта на Галерия Уфици и проверих работното време и цените за съответните дни през февруари. Мога да купя през интернет и билети за влак, и за галерията.

В крайна сметка що за фея съм, ако не сбъдвам мечти?

Довечера ще празнуваме с моето вече 20-годишно момиче и тя ще получи подарък, какъвто заслужава.

НЕЛКА, в този твой пост има ВЪЛШЕБСТВО. Вълшебство, от което очите ми запариха.... Благодаря, че го сподели. Желая на Вили да не спира да бъде твоето фейско :lol: (няма такава българска дума, но все пак) вдъхновение. Сега на 20 години и след още 20+20+20+20.....

[Kleo]

Нели, Чери, Елисче, добре, че сте вие да влезете тук и да пораздвижите темичките, че иначе сама бих си кукала Липсвате ми, милички. Много ми липсвате! ... Днес съм именичка, хайде да ви почерпя, пък макар и виртуално /засега!/ :1211 ... Сиренце, Фюти, Ванчето, Цвети, хайде и вие отново да пишете!

[cchery]

Здравейте, момичета. Ето ме в тази слънчева за София неделна утрин тук във форума.

Ани, чакам с нетърпение да свършиш с ремонта и да се появиш тук.

Нелка, .

Ремонтът още е на дневен ред, но голямата, сложната му част - с многото местене, чистене и подреждане вече е назад в историята. В един момент бях стигнала дотам той да единственото, което съществува в живота ми. И то не за друго, а защото исках да свършва. Така или иначе това вече е факт донякъде. Остава да се направи наново един от кухненските ми модули, че старият не е проектиран функционално. Дразня се от факта, че именно процесът по създаване на проекта за този модул е адски муден, а изработката му още повече, но..... нямам никакъв, ама никакъв избор.... Мога да са пиша много по темата, а не искам.

Върнах назад тази тема и освен страхотните и вълнуващи думи на Нелката, нещото, което ме усмихна, беше Ванчето и нейния разказ от сърце за посоката на пътя, която животът ѝ е поел. Ванче, да имаш връзка със земята, да си нейн стопанин, грижовник и обичащ я приятел, може би есенцията на съществуването ни. По някакъв много странен начин, но мъъъъничко ти завиждам за това, че се грижиш за градината и цветята в малкото селце до вас. Мога смело да заявя, че чувствам повик дълбоко вътре в мен да правя същото. Дори понякога, затворена в стаята зад клавиатурата, си мечтая за повея на вятъра навън и за топлите лъчи на слънцето по кожата ми. Това е било ежедневието ми в детството и юношеството ми и е оставило много дълбок отпечатък върху мен. Желая ти да ти подновят договора за догодина и пак да се чувстваш така спокойна и щастлива.

Изпуснала съм РД на Анджи и имения ден на Деската, но и на двете желая единствено здраве и щастливи дни.

Фютката в момента е във Виена, макар да няма (почти) никакви доказателства по темата във фейсбук..... Но все пак разчитам да се появи тук с някакъв поне разказ.

Миналата седмица ние изкарахме 4 дена в слънчева и топла Валенсия. Поводът за пътуването ни по никое време беше маратонът на града, за който Момчил получи право на участие, т.к. му го подариха за РД. Аз се чудих дълго дали да се запиша на това бягяне - иде реч за маратонска дистанция от 42 км, но споменът от първия ми маратон в живота - тазгодишния в Пловдив, не е нещо "уау". Някак си в продължение на 42 км аз не успях да се вдъхновя, да почувствам импулс на радост и безгранично желание за летеж, както това се случва на полумаратонска дистанция, примерно, и когато взех решение все пак да се запиша, регистрацията за маратон Валенсия 2019 г. вече беше приключила. Не съжалявам изобщо - знам, че щом не е станало, не е и трябвало да стане. Аз избягах почти 20 км от трасето, придружавайки Момчил във втората половина на бягането, и все пак бях част от приключението.

А иначе Валенсия ме вдъхнови - дори в началото на декември температурите там бяха над 20 градуса и това не е необичайно явление. Срещнах се с една моя приятелка по линия на художествената гимнастика, която е студентка в града втора година, и тя ми разказа, че зимните температури в града средно са около 7 градуса . Ноември-декември е периодът на зреене на портокали и мандарини и си отдяхоме на вкусни цитруси. Също по това време и райската ябълка е готова и е мега вкусна. Валенсия си има и море и огромна плажна ивица, а река Турия, която до средата на 60-те е минавала през града, е отклонена и бившото ѝ корито е превърнато в голям парк с дължина 6 км...... изключително вдъхновяващо е, защото такъв голям парк не съм виждала никъде другаде. Има алеи за велосипеди, има алеи за бегачи, стадион за лекоатлетически занимания, за футбол, за ръгби и какво ли не още... детските площадки, пейките и фонтаните изобилстват. Страхотно беше. Мога и съвсем смело да кажа, че ядох много, много вкусна паеля, за която валенсианците твърдят, че е измислена в този край. Въобще, както е видно по думите ми, този град мноооооооооооого ме впечатли и ми хареса. Бих живяла там с удоволствие.

За днес съм замислила да ходим с Бела и да си купуваме ботуши - случи се така, че първият сняг в България падна, а ние двете сме само по маратонки :lol: . Причината - нейните ботуши от предния сезон са ѝ вече малки, а моите се скъсаха и пролетта ги хвърлих. Само че като гледам през прозореца хубавото ясно небе тази сутрин и облещилото се слънце, до обяд целия сняг ще се разтопи, и ще е съвсем удобно човек да си ходи по маратонки. Аз по-специално си ходя с туристическите обувки - оценявам напълно дебелата им подметка, от която ходилата ми не усещат изобщо студа по асвалта навън. Да си призная - имала съм ботуши с много по-лоши подметки.

Утре се захващам и трябвада сглобя презентация на дипломната ми работа, чиято защита е в неделя - 15 декември. Темата ми е изработка на уебсайт с WordPress и рекламен видеоклип. Всичко ми е готово - само презентация липсва. Така че това ми е непоредствената работа за започващата утре седмица.

Това е от мен. Хубав почивен ден желая на всички - днес има нещо във въздуха, което го зарежда с щастие. .