Здравейте, дами. Събуждам се и всичко навън си е както си беше преди - преди 1 ден, преди 1 месец, преди година.... За съжаление, точно в главата ми не е така...., но наистина е въпрос на подход към ситуацията с нейните факти, рационално и критично мислене и оттърсване от манталитета на нацията ни, който вещае вечен ад. Колкото и комунизмът да се постара да отдалечи българите от религията, толкова... пък нямаше как да изтрие християнското във вените ни, наложеното примирение с нечии норми и усещането, че трябва да сме вечни роби на нерадостта, защото има ад, ако....
Сега се замислих - пиша думата "манталитет" и я сдружавам с "български". Ама какво аджеба значи това? И веднага "зашивам" дефиницията, такава, каквато я намирам в тълковния речник:
манталитет - начин на мислене, обусловен от степента на културно развитие на отделния човек.
България има своите сериозни върхове в различните сфери на културата. При това, колкото и да е било трудно по време на турското робство, в книжнината те датират дори и от 17 век. Лошото е, че... всъщност достъпът до литература, образование, театър, читалищна дейност е бил силно апокрифен - малцина са го имали. Масовият достъп до култура е бил на мегдана, на нивата и в църквата... И така сме кодирали в гените си една челичена тъга, усещане за безнадеждност и примирение. Макар и не само това, но такъв тип манталитет е масовият и най-характерен за българската нация.
И ще продължа с още малко цитати на тема
манталитет:
В ера, в която опознаваме света през екрани - било то интернет, телевизор, мобилен телефон или таблет - културният капитал и медийният образ на дадена държава стават все по-важни.
Сигурна съм, че всички вече се досещате накъде бия - мили момичета, не ставайте жертва на електронния манталитет, който насложен върху изконния ни български такъв, ще ви съсипе дните и нощите.
ПРИ ВСЯКО ЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ ПРОБЛЕМ С ЕПИДЕМИЯТА ОТ КОРОНАВИРУС ИМА, НО.... това не е краят на света!!!! След това има още живот - като какви ще го живеете? Какво ще покажете в тази ситуация на децата си, на които оставяте България след години? Това е добре да се помисли.
ellis_stoyanova написа: ↑13 Мар 2020, 15:14
Като всяко ново нещо и на мен ми се струва нереално,но сега трябва да се мобилизираме и да направим всичко възможно да опазим себеси и хората около нас.
Присъединявам се към призива на
Ели.
Искам обаче да го допълня....
СЕГА сме фокусирани върху пренасянето на вируса на КОВИД 19, но аз искам да изместя фокуса и да обърна внимание на нещо друго.
ОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА НА МВР:
За 14 март 2020 г.
произшествия 6
загинали 1
ранени 7
От началото на месеца
произшествия 179
загинали 13
ранени 229
От началото на годината
произшествия 976
загинали 72
ранени 1229
Тази статистика, а и още други - примерно за раковоболните, за диабетноболните, за сърдечноболните - или по-точно хората от тези статистики кога ще почнем да ги пазим? Не се замисляме, защото сме приели, че е нормално да даваме такива жертви..., нищо че зад цифрите се крият имена и личности.... С това сме свикнали и сме го сгънали в най-тъмното шкафче на съвестта си.... Просто статистика....
Притеснявам се, че днес ще трябва да кажа "Благодаря!" на онзи, който не напусне дома си....... А утре - утре същият този "съзнателен" българин ще ме превърне в цифра на горната статистика, защото, щом свърши пандемията с КОВИД 19, е пак същият самонадеян, накахан и перде-българин, който може да пренебрегва законите и ограниченията, наложени с наредби.
Като говорим за осъзнаване, на мен ми се иска, времето, което ни се дава сега, да го прекараме истински осъзнато... Може пък да стане чудо и да излезем други хора от домовете си след 2 седмици?!
Нели написа: ↑13 Мар 2020, 23:57
Съжалявам, ако звуча потиснато днес. Да, потисната съм, но повече съм гневна и омерзена!
Нелка, аз май не прозвучах по-оптимистично и обнадеждено?!

Ама как ли и да стане, като споделям твоята вътрешна "буря", омерзение и неприязън в тази ситуация..... Отнесох и продължавам да отнасям упреци за това, че се шегувам с коронавируса.... За мен това не е проблем - след като излизам "на фронта", трябва да мога и да се "сражавам". И съвсем случайно вчера, четейки стари броеве на любимия ми вестник - "Всичко за семейството" (мда - сега явно ще имам време да чета доста неща), попаднах на едно определение от психологията:
СОЦИАЛНА ОСЪЗНАТОСТ - способността да разпознавате чувствата на другите и умението да подберете думите си така, че да предизвикате у тях положителни емоции.
За себе си вярвам, че това е, към което се стремя, пишейки с хумор за епидемията. Въпрос на време е и да го правя както трябва - с отговорно отношение и оглеждайки възможно най-много аспекти на нечий страх, тревога и т.н. Но при всяко едно положение - без да омаловажавам когото и да било.... Пък белким ми се върне това отношение и след тази кампания?! И не само на мен.... а на всички в България.....