Здравейте, момичета!
Чери, видях, че си писала и, преди да отворя и да те прочета, предвкусвайки удоволствието, си направих кафе, в желанието си да се насладя на факта, че сме някак заедно. Аз вече си позволявам по едно кафе на ден, пия хомеопатия само вечер и затова кафето е в полагащото му се време - сутринта.
Тези дни подреждам гардероба си, меря и сортирам дрехи. Повече от половината не ми стават и исках да зная с какво разполагам, защото от следващия месец ще се връщам на работа. Нямах илюзии, то беше ясно, но в момента съм спокойна и не ми е тегаво, че съм качила тегло. Зная, че ще се справя и с килограмите, когато дойде подходящият момент за това. Зная, че това, което съм аз, моята същност, така или иначе ще избие в един момент и ще вземе превес и над килограмите, и над болестта. А междувременно се уча да се виждам такава, каквато е трябвало да се виждам през целия си живот - прекрасна. Аз някак не съм се научила на това досега, а това е грешка, която, щом вече е осъзната, трябва моментално да се поправи.
Междувременно в последните дни отидох на релаксиращ масаж, подарен ми от приятелка. Масажът беше от кинезитерапевтка, не от масажистка. Много ми хареса, но освен това имаше и видим ефект, защото безсънието и всичко останало явно е свързано с повишения мускулен тонус над нормалното, т.е. невъзможност да се отпусна напълно. Поне такъв повишен мускулен тонус установи кинезитерапевтката. Самата тя ми хареса като подход и накрая започнах да ходя при нея на антицелулитен масаж (курс 10 масажа). И това ми хареса, а също ми доставя усдоволствие самият факт, че се грижа за себе си.
Какво друго? Направих си нетипичен за мен маникюр в бебешко розово с брокат на безимения пръст. Като го видя, Ани каза "Коя си ти и какво направи с майка ми?"
По нейно мнение това е незряло. Е, добре, аз се наслаждавам на това!
Вчера извадих стари тетрадки, в които преди около 30 години си водих нещо като дневник. Четохме оттук-оттам с Ани. Бях забравила какво съм писала и как съм писала. Скучни, витиевати описания на преживяванията на много интелигентна, но крайно незряла социално девойка, особено от гледна точка на днешните деца. Ани каза, че съм била пълно клише - разсъждения като на 14-годишна (а съм била по-голяма) с лексика като Шекспир (според нея). И веднага ми сложи диагнозата: трябвало е не да описвам как се чувствам и колко ме дразнят някои неща или хора, а да им го кажа и покажа. Ами… права е. Напълно. Ето сега е моментът НАИСТИНА да поправя това у себе си! Крайно време е да открия дълбоко заровената здравословна агресия, която съм отричала досега и която поради това е намирала завоалиран външен израз като автоагресия, да я припозная, да ѝ призная правото да съществува и да я заобичам като нормален човешки израз на браненето на собствените граници. По-добре късно, отколкото никога, нали?
Същото разсъждение мога да приложа и по отношение на идиотията с маските. Вместо да се възмущавам и да изливам в писане как се чувствам и какво мисля, трябва да изразя и покажа с действие това. Време е да изляза от черупката, защото едиственият правилен начин да стане това, е да го направя аз. Отвътре. Това е.
Миналата седмица си купих блок с листи А3 и бои за рисуване с пръсти. Нацапах набързо четири листа, не се получиха нито рисунки, нито картини, а просто… нещо. Но идеята ми не беше да рисувам, а да дам външен израз не нещо отвътре.
Първото "нещо" беше много тъмно, черно и безформено. Второто имаше форма, беше ясно какво е, но беше малко зловещо. Тях ги изхвърлих на следващия ден. Третото беше красива жълно-червена златна рибка, плуваща в мастилено синьо-черно море. Мислех да я изхвърля и нея, но Ани хареса рибката, затова я изрязах с ножици и я запазих без морето, а него го изхвърлих.
Последното бяха отпечатъци от дланите ми. Сложих от всички боички на ръцете си и станаха хубави, цветни и ведри отпечатъци. Това го запазих.
В последните дни започнах да се интересувам от неща, които винаги досега са били мноооооого встрани от всичките ми интереси. Гледах видео лекции на Краси Кирчева, подсказани ми от Деси. Много интересна жена впрочем, очаквам скоро да излезе нейна книга и ще я прочета в удоволствие. Гледах също видео за аюрведа и дошите (типовете телесна конституция).
Впрочем Ани е у дома от петък миналата седмица, защото има хрема и болно гърло. С почти същите симптоми като нея има още няколко деца от класа, които също се лекуват у дома. Истинската причина за разболяването ѝ според мен е друга. Ани имаше уговорка с баща си в неделя да се видят и да се запознае с приятелката му, която живее в Германия, но сега беше дошла (или още е тук, не зная). Той редовно ходи при нея в Германия, посрещна Нова година там, ще посрещне и следващата с нея, но децата не са се запознавали с нея досега. Вероятно той познава нейното дете, щом всеки месец е там и вероятно отсяда при нея, но не съм сигурна.
Ани всъщност искаше да се запознае с нея, даже настояваше за това, но все пак тази среща няма как да не е съпроводена с вътрешен конфликт. Така или иначе, тялото ѝ я лиши от глас (от болното гърло буквално не можеше да говори) и от дъх (заради хремата), която в символичен смисъл ѝ "излезе през носа". Т.е. тялото ѝ намери оправдание да не отиде на уговорената среща, която според мен я е плашела неосъзнато и тя е чувствала, че не може да каже нищо (или нещо) на тази жена и/или баща си и че ще ѝ излезе през носа собственото ѝ настояване да се запознаят.
Вили също реагира по своему на планираната среща и тя също не се състоя и за нея. Тя беше отишла на хомеопат, вземаше си лекарството и се чувстваше добре. Животът беше започнал да избликва от нея, макар и все още плахо. После изведнъж преди около седмица тя стана затворена, враждебна, скара се с Ани, не ми отговаряше на обажданията, нито на съобщенията. Лекарката, която ѝ предписа хомеопатията, каза, че не ѝ се е обаждала за проследяване повече от 10 дена (а трябваше да го прави два пъти седмично). Това продължи до понеделник, т.е. веднага след неделята, в която трябваше да се запознае с новата жена в живота на баща си. В понеделник тя ми се обади с покана да се видим след работа, вечерта излязохме, хапнахме, разходихме се, тя беше спокойна, ведра и беше добре. Но ми каза, че в предишните дни е била в нещо като дупка и че не е искала да говори с никого. Или с някого, според мен. През тези дни е спряла да си взема лекарството, не е излизала и освен че е работила (от вкъщи), не е контактувала с никого.
За съжаление и двете, Ани и Вили, имат какво да преработват като емоции в тази връзка. Споделих това с психоложката, при която водя Ани, и тя обеща да поработят с нея следващата седмица. Вили обаче вече не е дете и трябва да пожелае да потърси помощ или да се справи сама. Тя си мисли, че се справя добре и сама, а отстрани аз виждам, че не е така. Засега се намесвам само, колкото да я подтикна да се обади на лекарката, надявам се да го направи.
Това е засега от мен.
Как сте вие, момичета?
.
, което отваря клепачи един по един. На едно място заблестява зеница по снагата на бетонните чудовища, на друго пък сънено почва да мъжди слабо и ръждиво полуотворено очо, на трето ярка светлина заявява ясно, че връщане обратно в леглото няма 
. И така си стоя и си се чудя и размишлявам, докато силуетът на Витоша очертае ясни граници на хоризонта и смътно мога да разпозная метеорологичната станция на Черни връх. Това значи, че небето е "разредило" достатъчно от своето тъмно ранноутрешно синьо и почва да маца на небосклона все по-светли и ясни нюанси, които към 7:30 са така бледи, че има ли красив изгрев, са прекрасен фон на розовото и прасковеното, с които слънцето се появява царствено на сцената на утренния спектакъл.... 
. Но смятам да го мисля, когато дойде...... Дотогава ще си резервираме ресторанта, в който ще си поканим гостите - роднини и приятели, защото вкъщи ще ми е трудно да шетам за много хора, а и откровено казано не искам. Желанието ми е да чувствам деня и повода празничен, а не... натоварващ.
.
, но мен повече сякаш ме избива на плач, сълзи и огромна тъга 
Смазващо болно и мъчно ми е. ... Хубавото - вкъщи тримата сме на една и съща позиция, и се подкрепяме напълно. И още - пиша, имам вдъхновение, пиша си книгата.
Толкова гигантски стъпки, конкретни и реални стъпки правиш в момента. Поздравявам те сърдечно, с теб съм, знаеш го. Радвам се за Краси, тя е твоята зодия, говори едновременно с ума и сърцето си, мисля, че наистина би ти била полезна, особенно в частта с твоето запознаване с астрологията в дълбочина, като наука. Моят Рибешки подход може би наистина не е твоят, но за мен ще е достатъчно да съм ти показала човек, от когото ще си вземеш каквото ти е необходимо 
