Всъщност знам, де..... Златното ти сърце не би могло да допусне още една мъка да се спусне над някого.... Аз, за късмет, съм жива и здрава.... Съжалявам за кончината на твоята позната..... Няма хубава и навременна смърт. Както няма по-важна и по-маловажна смърт. Смъртта оставя живите в шок... С осъзнаване на необратимостта на деянието си и може би това е най-трудно да бъде прието.ellis_stoyanova написа: ↑03 Фев 2021, 21:01 Чери,знам,че теб може би най-много ще те заболи да го прочетеш,но не това е целта ми и от все сърце те моля да ми простиш...
Много хора намериха смъртта си от тази пандемия - рака..... Всичките до един безименни... За тях новини няма. Няма маски. Няма лекари. Няма ваксини... Сега си в ситуация на пълен шок и знам, че едва ли ти е до моите думи, но кой друг, ако не ти точно сега може да ме разбере най-точно?!?! За това, че сме най-мизерното общество, което дели своите членове дори и в смъртта им..... умрелите от ковид имат значение, те са важните.... Другите - и без това щяха да си умрат.
Тежка тема..... Тази проклета болест помете татко, но не подмина и мен. Страхът, който съм развила, към рака, вече е неконтролируем. Всъщност той ме контролира. През януари минах годишните си профилактични прегледи - АГ и мамолог. Три седмици - периодът на прегледи и докато изчаквах резултата от цитонамазката, бях в изключително тежко емоционално състояние - страх е меко казано. Ужас - също. И параноя не отива.... Всяка нощ заспивах с усещането, че имам рак, а на сутринта се будех с очакването на същото за остатъка на деня, който всъщност предстоеше целият.....
В крайна сметка и двата прегледа показаха, че съм дори по-добре от предната година, когато имаше някакви находки... цитонамазката ми е просто перфектна, НО дълбоките притеснения дадоха своите психосоматични изяви - от 5 дена съм с много силни киселини и болки в корема (без да има причина като негодна храна или такава, която ям за първи път;ротавирус), много силна болка в кръста (същата, която имах миналото лято и беше отминала) и замайвания..... В най-тежките моменти вземам хапче против киселините, защото е много гадно...
Но за да не е само черна тази моя серия от писано словоо ще кажа, че имам координатите на препоръчан психолог и другата седмица ще звъня, за да си запазя час. Пак другата седмица очаквам да мина на преглед при хомеопатката на Бела и Коко.... Започвам да боря тази психологична симптоматика, защото иначе не е живот.
Иначе другото е, че имам работа. Много работа. Оказа се, че ще правя цели 4 сайта - единият вече го работя. Одобриха офертите и проектите ми за 2 лога и фирмен стил на 2 фирми; харесаха и проектите ми за визитки и днес ще ходя до печатницата да ги поръчам.... И работя. Най-сетне работя - за пари и работя неща, които обичам да правя. Просто все още не се справям с тайминга - как да си разпределя всички задачи във времето... а и ми липсва почивката от преди . И това е причината да съм лаконична тук..... Дори и във фейса Момчил повече поддържа огъня... Но това са хубави неща, нали?!
Дескоооооооо, мила, моя Деси........ Чакам те, когато си готова... както обикновено и ти желая до 1-ви март това да е факт.
Нелка, гледах ви пак с тюленовата бригада - голи-голенички рано сутринта на морето..... РЕСПЕКТ! Чета и че симптомите от разболяването есента при тебе един по един вече отшумяват, за което много се радвам. Ти всъщност започна ли храненето по GAPS?!
Оставам ви засега - отивам да си действам. После пак .