РАЗДУМКА НА ПОРАСНАЛИ МОМИЧЕТА-МЕЦАНКИ

[Kleo]

Фотограф си, Нели.
И Лечител. Терапевт.
И Учител. Будител. Професионалист.
Приятел. Жена. Майка. Вещо лице. ...
Везни Крачеща. Понякога Летяща. ...
Радвам се, че те познавам в толкова много роли
А скоро, надявам се, и Любима. Единствена и Обожавана. Чувствена и Желана. Но повече се надявам ти да обичаш и да се чувстваш великолепно в компанията на стойностен, качествен Мъж, такъв, какъвто ти си го поискаш и съ-твориш в твоя личен свят.
Живеем в Откликваща Вселена. Пожелай си го с убедеността, че и той те търси и в крайна сметка ще се откриете... за да крачите и летите Заедно.

[Kleo]

Чери, Чери, Приятелко-Стихийо
Обичам те тооолкова много!
Изразителка си и на мои чувства и мисли.
За Коси - знаеш ли? ТИ винаги ще си останеш неговата МАМА! Защото Майката винаги е Една. Единствена. Незаменима. Особено Любящата. А ти си такава, скъпа моя!
Затова с Коки не се разделяте всъщност.
Преминавате в нов етап на отношения.
Остани до него и запомни за-когато-му-дойде-времето:
Глупавата свекърва губи сина си, докато Мъдрата печели дъщеря!
Желая ти да се радваш на още една "щерка" и на мнооого внуци, пак като му дойде времето, разбира се!
Обичам те, Овнице!
Липсваш ми.

[cchery]

Здравейте, момичета.

Не знам как ще ви прозвучА и как ще прозвучИ...., но минавам да се полуизвиня.... за това, че май ми предстои период на огромна тъга, клоняща към депресия.... 48 часа след страхотното тържество на Коки, днес адреналинът покрай подготовката и организацията ме напусна окончателно и на негово място се настани нещо друго, което извиква постоянно сълзи у мен. Много ми е тъжно и честно казано..... се чувствам силно разклатена в емоционално отношение - имам усещането, че някой нещо ми отнема. Днес минах 2 пъти покрай хотела, където беше абитуриентската на Коки, както и покрай магазина, от който му купихме дрехите. И ако до петък подобни "срещи" ми носеха единствено нетърпелива радост, че всичко предстои, днес..... буквално ги мразех. Някак си.... чувствах, че те ми отнемат детето.....

Споделих с Момчил, но той от години успява да съчувства само по 1 начин - с мълчание и изчакване. Изчаква аз да се наговоря, да мине известно време, и след това сменя темата... Преди си мислех, че това е тотално неуважение към мен и му се сърдех жестоко. Сега знам, че това е неговият начин да не ме оставя в блатото на собствените ми депресивни мисли....... Уви, обаче аз имам нужда да говоря. И в крайна сметка хванах Коки и му разказах за всичко, през което преминавам заради него. Не, за да го карам да се чувства виновен или нещо подобно. А защото трябва да знае. Иначе въпросите защо съм постоянно с подпухнали очи ще летят и не искам фалшиви отговори.

На този етап на него не му е тъжно. А то няма и повод да е така. Трима съученици и приятели заминават заедно за Холандия в средата на август..... Те просто летят от въодушевление в момента. И така трябва да е.

А аз трябва да си намеря нещо друго, с което да се идентифицирам...... досега 18 години животът ми се крепеше върху грижите и всичко, свързано с първите и най-ранни стъпки на децата. И в интерес на истината не съжалявам изобщо. Живях наистина щастливо. Чувствах се потребна, обичана, разбирана и призната. Но мааааалко съм минала границата. Забравила съм себе си, за да живея живота на децата. Затова сега за мен почва нещо ново.......

Нелка, сигурно ти звуча познато..... или поне на мен ми се струва, че чувам твоя глас в моите думи горе...... А може и да бъркам.

Това е момичета. Ако се позагубя и не пиша......, не ме корете. Адски ми е трудно в момента. И то най-вече да се намеря и събера.

[Kleo]

Дори да не пишеш, влизай и чети.
Ако искаш и имаш сили за това.
Прегръщам те. Разбирам те. С теб съм, Ани.

[Нели]

Добро утро, момичета!

Първо да ви кажа за лагерите на нашия клуб. Имаме вече дати, срокове и цени.

ЛАГЕР КРАНЕВО 2021-ва.
Датите и дните на провеждане:
От 09.09.2021 до 12.09.2021
ОБЩА ЦЕНА на Лагера 2021 е 380 лв. (за записване до 10.08.2021)
След 10.08.2021 цената на Лагера е 450 лв.

ЕСЕНЕН ЛАГЕР СТРАНДЖА
Датите и дните на провеждане:
От 28.10.2021 до 31.10.2021
ОБЩАТА ЦЕНА за Лагера е 330 лв. (за записване до 05.10.2021)
След 05.10.2021 цената на Лагера е 400 лв.

Духът и емоцията на тези лагери винаги са хубави.

Деси, НИКОЙ тук няма да помисли за теб, че си мекотело. Няма задължителни неща, още по-малко задължителен лагер. Нормално е да имаш приоритети и мирът в семейството да е сред тях. Впрочем, мисля, че лагерът ще е полезен и за сина ти.
Ако все пак само пътуването е проблем, той е лесно разрешим. Имаме участници от София, някои от тях вече традиционни участници. Би могла да пътуваш с тях, тъкмо ще започнеш да се запознаваш с някои от участниците. Ние така или иначе пътуваме клубно по този начин - комбинираме се помежду си. Винаги имаме сборен пункт и пътуваме относително заедно - това е част от изграждането на група, на общност и никога не допускаме някой да бъде оставен да се оправя сам. А и Чери може да дойде, тогава вероятно просто ще пътувате заедно.

И изобщо никой тук няма да съди никого за каквото и да било. Тук споделяме много лични неща, разкриваме уязвими места именно защото това е място на топлота и доверие. Това е място, в което ние разбираме, че всяка от нас първо е човек и има и силни страни, и слабости, и моменти на въздигане, и моменти на падане, и сила, и слабост, и страсти, и емоции, и разум, и ... всичко. Всичко, което ни прави пълноценни хора. Освен това сме жени. Имаме и всичко, което ни прави жени - прекрасни и несъвършени жени.

Нелка, сигурно ти звуча познато..... или поне на мен ми се струва, че чувам твоя глас в моите думи горе......

Чери, мила, имаш нужда от приятели и от море! От необятността на синевата и топлинта на нечий глас. И ако в такива моменти чуваш моя глас, то нека този глас ти каже нещо - справила си се прекрасно! Справяш се и сега. Последните години, посветени на децата, за които пишеш, са ползотворни години и очевидното доказателство за това са великолепните Коко и Бела. И нито си изоставена, нито си вече ненужна. Просто семето, посято от теб, дава плодове.
Това е раздяла, но само, ако решиш, че е това. И знам какво е. Беше ме съборило за известно време. Трябваха ми няколко месеца и какво ли още не, за да го преодолея. Но е важно да бъде преодоляно, за да не играем ролята на котва (в лошия смисъл) за своите деца. Освен това уроците ни към тях не спират и това, че ние също като тях сме ценност, е един от тях. Урокът, че имаме собствена стойност, отделна от ролята ни на майки, че е хубаво и обогатяващо да се общува с нас, е важен за тях по две причини. От една страна така те ще искат да се връщат при нас не защото са слаби и зависими, а защото осъзнават колко ги възнаграждава това в смисъл на общуване. От друга - ще им дадем пример да не изличават себе си, когато на свой ред станат родители, а да присъстват в живота на децата си с цялата си богата и красива същност.
Това е по-малко раздяла и повече разширяване. Отваряне. Разкриване на нов хоризонт. Просто ти трябва време, за да видиш това. Сега все още всчико, което е пред теб, те заслепява и пълни очите ти със сълзи. И ти гледаш към ярка светлината с очите, свикнали с приглушената и мека осветеност на дома, затова погледът е затъмнен и виждаш само остри сенки. Трябва ти време, за да адаптираш зрението си към това навън и, когато това стане, ще го видиш в цялата му широта и красота.

[Kleo]

Алекс е почти на 17. Завършва 10 клас. Така че от личен опит не мога да говоря все още.
Черко, присъединявам се към написаното от Нелката. И още:
Родителите трябва да дадат на децата си две неща: корени и криле. Корени, за да знаят винаги откъде са дошли и кой е домът им. Криле, за да могат да отлетят от родния дом, когато пораснат достатъчно, и на свой ред да дадат корени и криле на своите деца.
Зная, че е теоретично, но това е моето разбиране за порастващите ни деца.
А сега за вкъщи: пак с риск да ме сметнете този път за жестокосърдечна , но ще си призная - у нас от месеци Хри е като болен :( и преживява доста тежко възмъжаването на Алекс и постепенното му отдръпване от нас :( ... аз ги считам за естествени и дори желани от мен неща, просто си говоря по друг начин с него, но на Хри му е много тъжно и тежко на моменти, и сякаш трудно приема, че още година и малко, и синът ни ще е пълнолетен. Ще може да гласува, да се жени, да шофира, да прави бебета... и го е страх... и се усеща стар някак, а е само на 45 още.

[Kleo]

[cchery]

Здравейте, момичета.

Как сте? Какво правите тези дни... Аз се събирам полека-лека, защото животът ни се върна в обичайните си параметри - работа, училище (за Бела), тренировки. Вчера дори с Момчил ходихме на мач на Коки - въпреки, че той приключи със съзтезателната си кариера при юношите, неговият треньор го включи в приятелски мач. Целта на този мач е да се избере състав на отбора на клуба за следващия сезон и въпреки, че Коки тогава няма да е тук, тренерът го включи.... хем от уважение към него, хем и..... на нас с Момчил ни достави удоволствие. А ние сме доволни и на много малко. Аз особено - само да си го гледам на терена.

Вчера изживях истинска мъка със смъртта на Пухчето... въпреки, че я очаквах от 2 дена. Някак си не бях готова. Днес съм по-добре, но честно казано накъдето и да се обърна у нас, навсякъде я виждам в обичайните ѝ пози, с обичайните физиономии, дори и с мяукането ѝ, когато иска храна.... Но все пак днес ми е по-добре от вчера. Пухчето я няма у дома, но е в мен.

Деска, това го четох 2 пъти:

А сега за вкъщи: пак с риск да ме сметнете този път за жестокосърдечна , но ще си призная - у нас от месеци Хри е като болен :( и преживява доста тежко възмъжаването на Алекс и постепенното му отдръпване от нас :( ... аз ги считам за естествени и дори желани от мен неща, просто си говоря по друг начин с него, но на Хри му е много тъжно и тежко на моменти, и сякаш трудно приема, че още година и малко, и синът ни ще е пълнолетен. Ще може да гласува, да се жени, да шофира, да прави бебета... и го е страх... и се усеща стар някак, а е само на 45 още.

Възможно е да си права и причината за тази тъга на Хри да е, че чувства някакво остаряване... Аз се чувствам точно като него и категорично заявявам, че не възрастта ми определят тези усещания. Виждам всяка нова бръчка по лицето ми и всеки признак на остаряването, но това изобщо не ми е неприятно. По-скоро предчувствието за раздялата с детето у моите деца...., но най-вече с голямата промяна, когато те "изхвръкнат" от семейното гнездо. Защото за мен този апартамент в София няма никаква стойност, ако ги няма живите същества, с които го споделям.... Затова и загубата на Пухи така ме порази. Затова така ме тревожи заминаването на Коки, на Момчил. За догодина, когато с Бели също ще заминаваме, ще трябва да си раздам и цветята и ме боли и за тях...... Не знам как ще прозвучи, но аз от време на време като съм на терасата си говоря и на цветята. Особено като цъфнат - казвам им колко са красиви.

Знам ли вече. Искам просто да мине време...., за да отмие най-крайните емоции у мен. Тогава ще съм по-наясно.

Нелка, по всяка вероятност аз ще се включа в септемврийския ви лагер. Ще го помисля още веднъж. И да - ако се включа с Деси без проблем можем да пътуваме заедно от София. Ти как си, какво правиш тези дни?

Нелка, между 8 и 13 юни сме във Варна - аз, Бела, Момчил и Коки. Ние с Бела сме с основен ангажимент Европейско първенство по худ. гимнастика, ноооооо абсолютно задължително е да си направим една вечерна среща с вас. И аз предлагам да е 10 юни. Предлагам точна дата, защото обичайно като ходим по Европейски и Световни първенства, след състезанието цялата група се изнасяме да вечеряме заедно и да обсъдим всичко от деня и тези вечери са ми особно нужни, когато е имало многобой или финали на българките. А 10-и юни е по-спокоен ден и с огромно удооволствие и желание ще се видя с вас.

[Нели]

Здравейте, момичета!

Чери, радвам се, че си тук и пишеш и съжалявам за загубата на любимо за теб същество!

Затова така ме тревожи заминаването на Коки, на Момчил. За догодина, когато с Бели също ще заминаваме, ще трябва да си раздам и цветята и ме боли и за тях......

Ани, аз явно доста съм изпуснала от новините покрай теб, защото единственото заминаване, за което знаех, е това на Коки. Но Момчил, ти, Бела? Разкажи, ако прецениш, че е удачно.

Ние с Вили ще ходим към Созопол от 10-ти до 13-ти юни. Тя миналата година искаше да иде там, но го отмени заради влизането ми в болницата и сега ще ходим двете. Но все пак ще се засечем с теб замалко във Варна и ще ми е много хубаво да се видим.

Иначе съм добре, но ме натискаха много задачи, и то все спешни.

[cchery]

Ани, аз явно доста съм изпуснала от новините покрай теб, защото единственото заминаване, за което знаех, е това на Коки. Но Момчил, ти, Бела? Разкажи, ако прецениш, че е удачно.

Да, Нелка, давам си сметка, че май не съм писала... или поне съм си мислела да го направя. И въобще всичко се завъртя така бързо последните седмици.

Момчил подписа договор и от 1-и август е на работа в Суис Телеком. Много си говорихме преди тази стъпка и решихме тази година той да замине сам. Ние с Бели оставаме, за да може тя да завърши тук в 9-и клас, което в Швейцария се равнява на завършване на прогимназиална образователна степен, след която децата се профилират в гимназии или техникуми (това приравнено на нашето образование иначе си имат други имена училищата там). Идеята ни беше да не я местим сега за 1 година да свиква с някакво ново училище, нова среда и нови деца и догодина да ѝ се налага отново да се мести.

Това е около нас - ще правим крачката напред. Още по-напред, пък докъде и как...... каквото стане.

Ние с Вили ще ходим към Созопол от 10-ти до 13-ти юни. Тя миналата година искаше да иде там, но го отмени заради влизането ми в болницата и сега ще ходим двете. Но все пак ще се засечем с теб замалко във Варна и ще ми е много хубаво да се видим.

Нелка, а на 9-и ще можеш ли да излезеш вечерта? Сега гледам програмата на Европейското и състезанието свършва към 8:30 часа. Ако имаме някаква уговорка и запазен ресторант, ние с Бела веднага идваме натам. Сигурно има добри местенца около Двореца на спорта, така че да дойдем максимално бързо.


Момичета, които не пишете..... кажете как сте? Какво се случва с вас? Хубавото време е предпоставка за други неща, а не за кесене пред компа, но все пак?

[cchery]

Здравейте, момичета. Нова седмица - нови приключения . Дано да ги има.

Месец юни навлиза успешно, а с него и лятото ни прегръща. Все повече усещам морската тръпка у себе си. Днес дори ми попаднаха снимки на морето около Ситония (втория ръкав на Халкидики) и изведнъж почувствах един такъв импулс за заминаване, за щастие...... Признавам, че последните дни щастието ми се изплъзва... или по-скоро аз не го искам някак си. Но животът навън си върви с пълна пара....

Почивните ми дни минаха много приятно. Като почивни дни. Тази седмица имаше състезание от висок ранг по художествена гимнастика - последната Световна купа в Пезаро, Италия. Събота я следих доколкото можах. А вечерта с Момчил отидохме на клуб, където за първи път се запознах с фенове на Манчестър Сити. Същата вечер беше финалът от Шампионска лига, в който Сити паднаха (за съжаление) от Челси. Имах си една такава мечта - да гледам някой голям мач в клуб, с фенове и с характерната за такова спортно събитие атмосфера. Е, случи ми се.... Феновете ни приеха много радушно с Момчил, а той пък си намери други фенове на неговите любими отбори - английския Евертън и пловдивския Ботев. Беше много приятно разнообразие.

Вчера Бела беше канена на РД на съотборничка от клуба ѝ по ХГ. Събитието беше в една парти зона на открито близо до гр. Вакарел (това е на 20 минути път с кола от Младост). Беше наистина зареждащо. Извън София бяхме. Сред природа. Зеленина. Тишина. Птички. И приятна компания и миризма на барбекю.......

Вечерта пък посрещнахме специална гостенка за първи път - момиченцето, което ще е дама на Коки на бала от тяхното училище. Това събитие предстои тепърва, т.к. техникумът на Коки (ТУЕС) са с по-специфична програма от останалите училища - няма да се впускам в подробности да я обяснавам, само ще напиша, че това училище не е под шапката на министерството, а е към Техническия университет - София. Та дванайсетокласниците на ТУЕС все още не са завършили, т.к. на 4-и юни им предстои ДКИ (Държавен квалификационен изпит), а от миналата седмица започнаха да провеждат и дипломните защити на зрелостниците. Датата на Коки за дипломна защита е 5 юни (тази събота) и той в момента усилено работи върху това да отстрани проблемите, които рецензенът на дипломното му задание е написал.

И в общи линии е това.

Аз имам да довършвам общо 3 уебсайта до края на юни и се заемам много сериозно. Имам да обработя и над 600 кадъра от бала на Коки от 21 май. А на 1-и юли заминаваме в Гърция на море. Още не знам къде, но е решено да е 1-и юли. Искаме малко да се махнем от София, а аз особено силно искам да се откъсна от спомените за Пухчето и от тъгата си по заминаващия за Холандия Коки. Трябва да призная, че вече почнах да чувствам едно олекотяване на тъгата си и за двамата и вярвам, че този процес ще завърши успешно в Гърция, когато ще остана с щастието, че съм имала такова прекрасно животно за член на семейството, както и с радостта моето момче да напредва в Холандия.

Чакам ви и вас с похвалите и хубавите неща от ежедневието ви .