Ще се опитам да разкажа за последната седмица, но се опасявам да не стане много сухарско като описание, защото не искам това. За мен тя беше пълна с хубави емоции.
Всъщност хубавото настроение започна още от миналата събота, на 5 юни. Тогава си направихме голямо клубно събиране в дома на едно семейство от клуба - къща, градина, барбекю... Опекохме си риба на скара, направихме си салати, но тези неща бяха само фон за приятни разговори с хора, които се чувстват близки. Намаше напрежение, пози, претенции... И макар да бях заета в предходните дни да събирам пари за покупки за купона, да водя списъци, да купувам храна и организирам хората, в крайна сметка ми беше хубаво и радостно.
Част от групата на купона.
На следващата сутрин, в неделя, имахме йога. Ние всяка неделя имаме йога, но този път я направихме на открито, в Морската градина.
Ето всички снимки от там. Повечето са мои, с изключение на тези, на които съм снимана аз.
Понеделника и вторника бяха посветени на писане на експертизи по дела. Беше си тежък многочасов непрекъснат труд, защото изтичаха сроковете за внасяне на заключенията по две дела. Справих се, успях. В сряда писах усилено доклад от конференция, който също трябваше да се предаде спешно, защото го бях забавила повече от нормалното. И с това успях. Даже мисля, че се получи добър. Впрочем, него го довършвах окончателно в четвъртък сутринта, но няма значение.
Важното е, че сряда вечерта беше посветена на среща на русата, тъмнокосата и червенокосата, въплътени в Чери, Зори и в моя милост.
И на широките ни усмивки, защото моята поне не слезе от лицето ми. Ето, вижте:
Какво да кажа повече? Беше хубаво. Беше истинско. Просто беше истинско и хубаво.
Дори не помня за какво си говорехме, но цялата вечер остави у мен едно мило и усмихнато, топло приятелско усещане.
А на следващия ден, аз и Вили заминахме за Созопол. Но за това ще пиша утре, защото скоро каляската ще стане на тиква.
А засега лека нощ!
А също и учениците от 10. клас. Като моя Александър 
като разбирачка... но е недоволен от съдържанието й, от самия изпитен материал... много е разочарован 
и ядосан.
Ако разчитах на училището - забравИ! 
. Признателна съм за разходката до твоя университет и за разказите около него, и за споделените спомени на Ани... Едно дете да те допусне до себе си по този начин..... за мен е вълнуващо. През онази нощ във Варна всичко ми хареса, имаше сякаш магия, която се подсилваше от страхотното осветление на нощния Икономически университет.. И като дойда пак във Варна, искам отново да хапна скаридки в Мартини 
Предполагам, че на лагера в Кранево, ще идва и той, нали така?! Аз съм твърдо решена и ще идвам на този лагер - трябва единствено да уточня с Бела какво ще правя, защото по това време нито Коки, нито Момчил вече ще са в България.... Ще го мисля, де.
.
